ВИЗИТКА:

Проф. Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. Завършва Софийския университет, магистър по история с втора специалност философия, има и научна степен "доктор" в СУ, Център по културознание. От декември 2015 г. е зам.-ректор на СУ по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение. А от ноември 2023 г. става ректор на СУ.

- Проф. Вълчев, в момента тече кандидат-студентската ви кампания. Има ли промени спрямо м.г. - нови специалности или изисквания към студентите?

- От 2025/26 г. разкриваме нови бакалавърски програми. Програмата "Български език и литература и история", съвместна с Историческия факултет, ще бъде част от специалностите във Факултета по славянски филологии. Две нови бакалавърски програми с изнесено обучение във филиала в Бургас ще бъдат разкрити във Факултета по класически и нови филологии: "Методика на чуждоезиковото обучение - китайски език" и "Методика на чуждоезиковото обучение - японски език". Нова бакалавърска програма "Международна търговия и инвестиции" на английски език започва в Стопанския факултет. Разработваме и нови магистърски програми. Като цяло обаче нямаме сериозни промени. Ако такива бъдат предприемани, те трябва да са по-рано, за да известим достатъчно рано бъдещите кандидат-студенти, за да подготвят те своите индивидуални стратегии. Не е коректно в последния момент човек да прави промени. Включително и таксите, които предложихме, се придържат по-скоро към старите нива. Към момента Университетът е обхванал всички важни направления, вкл. и най-модерните, които съществуват.

- Какъв е план-приемът ви за догодина и има ли намаления в някои направления?

- Общо взето план-приемът е сходен - м.г. ни бяха отпуснати 5631 бройки, а тази - 5 333. При докторантите има известно намаление - от 458 на 333. МОН ги смята по една и съща формула. Това, за което ще пледираме следващата година като изследователски университет, е в частта докторанти изследователските университети да не се подчиняват на общата формула, тъй като изследователският им характер зависи от подбора на качествени докторанти. Имаме професионални направления, в които драстично е намален приемът на докторанти. Нормално е той да се свива, но не и драстично. МОН откликна за някои от исканията ни - в психология, публични комуникации, но в областта икономика остана доста свит докторантският ни прием. Надявам се в диалог с министерството да решим този проблем, специално за изследователските университети. Иначе, съзнавам, че при намаляващ брой кандидат-студенти е нормално да се свиват бройките, които МОН отпуска. Идва времето, когато добрите университети трябва да започнат да споделят ресурси, инфраструктура, човешки потенциал, за да можем да отговорим на новите реалности, както и да се насочим към чужди страни, където да се потърсят допълнително кандидат-студенти.

- Докъде стигнаха усилията да се облекчи процеса по прием на чуждестранни студенти?

- Това е труден процес. Като изключим образованието по медицина, все още специалностите, които предлага българското висше образование, не привличат толкова много чуждестранни студенти. Не защото няма кандидати, а защото има много административни пречки, свързани с признаване на диплома от средно образование, визов режим, битови условия и др. В началото на новия си мандат министър Красимир Вълчев направи среща с ректорите на висшите училища заедно с министрите на вътрешните и външните работи. Правят се някакви стъпки, но самото МВнР призна, че на този етап няма капацитета как да промени нещата. Иначе с МВР бяха провеждани още няколко срещи, които доведоха макар не до отлични, но до добри резултати. Относно визовия режим обаче ще продължим да имаме проблем. Това са неща, които ще продължим да обсъждаме, за да намерим решения. Иначе изграденият капацитет на висшите училища няма как да бъде запълнен.

- Споменахте изследователските висши училища. Трябва ли да се разработят критерии и за друг вид висши училища - професионални и образователни, както постановява Стратегията за развитие на висшето образование, и всеки от тях да се движи по своята писта?

- Би трябвало, разбира се, защото се обезсмисля това деление. Ние вече сме създали мрежа на изследователските университети. Ще се мисли за оптимизиране на критериите, за не може всички, а само най-добрите, да станат изследователски. И ако това се случи, в някое професионално направление изследователските университети трябва да имат допълнителни стимули за това, което са постигнали - да го развиват допълнително и да могат действително да подготвят качествено бъдещи кадри за академична кариера. Не е тайна, че в изминалите години критериите се занижиха, и то основно заради дефектите в закона за развитие на академичния състав. Така че би трябвало докторантите да се готвят основно в изследователските университети. Статистиката го показва - около 22% от докторантите в България стигат до успешна публична защита, докато ние като водещ университет сме достигнали 60%. Представете си какъв разход на финансов ресурс е това! Трябва да се има предвид и този показател, както и нивото на самите дисертации. Това не са някакви празни неща. Хората, които идват след нас, младите колеги ще обучават следващите студенти. От това зависи бъдещето на страната. Ако не се справим с този проблем, да подготвим качествени млади колеги, които да влизат в системата на висшето образование, след 10-15 г. ще се окаже, че сме отстъпили от нивото, в което сме в момента. Не че то е блестящо, но се опитваме да поддържаме високо качество и ще продължим да вървим по този път. Иначе може да стане това, което съм казвал много пъти - хората, които имат диплома за висше образование, а нямат достатъчна подготовка, могат да нанесат огромни вреди.

- Редица промени предстоят в сферата на висшето образование. Част от приема по икономика например ще бъде обвързан с матура по математика. Как ще ви засегне това?

- СУ няма проблем с това намерение, защото и в момента 60-65% от студентите ни в Стопански факултет влизат с такава матура. Това не е произволно желание на министъра и ние ще го подкрепим. В изминалите години се видя, че интересът към природните науки и математиката намалява още от средното образование и това се отразява и върху висшето. Така че акцентът върху значението на природните дисциплини е важен. Ако продължи тази тенденция на слаб прием в тази дисциплини, това означава по-малко инженери в следващите години, които са възлови за развитието на икономиката.

- "Педагогика на обучението по" вече отпада от Списъка на приоритетните направления и на защитените специалности заради твърде многото учители по спорт в последните години. В него остават само някои специалности, които ще бъдат без такси - педагогика на обучението по математика, по информатика, по природни науки. Очаквате ли отлив на кандидати за учители по други предмети?

- Приемът вероятно няма да бъде намален драстично, защото така или иначе трябват и учители в долните степени, просто за тях няма да има допълнителни финансови стимули. Ние подкрепяме идеята на министър Красимир Вълчев да се изработят допълнителни инструменти, с които да се стимулира подготовката на учители по природни науки. Досега МОН хвърляше усилия в педагогиката, но тя не подготвя специалисти в съответните природни дисциплини. Затова бяхме сред най-активните участници в дискусията, на която обсъждахме как да привлечем талантливи млади хора с желание за тази професия. Мисля, че мерките, които се набелязаха сега, в рамките на 2, 3, 4 години ще почнат да дават резултати. Оптимист съм, защото виждам как се преобръщат нещата - както например с института "Инсайт", който създаде своята програма, стимулираща нашите лауреати на международни олимпиади по математика да останат у нас. Те имаха много изгодни предложения, включително и от Оксфорд, но избраха да останат в България. Разбира се, бидейки част от света. Оставайки в България, не означава, че остават в една затънтена провинция, а в европейска страна, която е успяла да привлече известни учени и тук, в родината си, те могат да работят с тях. Така че се надявам в следващите години това да даде резултати, както се притеснявам и от прекаления акцент върху новите технологии и природните дисциплини за сметка на хуманитарните. Знанието е едно и то трябва да върви ръка за ръка с новите технологии, защото всички сме свидетели как те драматично променят живота и поведението ни.

- Какво мислите за друго условие на МОН - част от приема по медицина да бъде обвързан със сключване на договор на студента с работодател и с оставането му в България?

- Ако това е доброволен избор, през договор, няма нищо лошо. Няма да има нищо драматично, защото условията се променят. Знам, че младите хора, които придобиват медицинско образование, предпочитат да заминат навън. Но то е заради недъзите в самата здравна система. Ако се работи активно в тази посока, за да видят те в бъдеще по-добри условия за кариерното си развитие, това ще се промени. Няма магически решения, нищо не може да стане от днес за утре. Няма как да легнем нещастни и да се събудим щастливи. Всичко е плод на последователни усилия и на отчитане на грешки. Слава Богу, и министър Вълчев започна да говори това на висок глас - замислена е дадена мярка с едни цели и когато те не се постигат, трябва да се види защо не се постигат, да се отчетат грешките и да се коригират, само така може да вървим напред. Като колегия СУ ще подкрепи всяко смислено действие на министерството, защото през годините се нагледахме на застой, липса на визия в сферата на висшето образование, на робуване на мантри - например да имаме конкуренция, заради което в много висши училища се появиха несвойствени за тях специалности. Видя се, че конкуренция в пазарния смисъл на думата не може да има, а и не е редно. Висшето образование не може да се приравни към законите на чистия икономически пазар.

- Какво посланието бихте отправили към обществото в навечерието на 24 май?

- Бих искал акцентирам на учителите, защото през годините се допуснаха много грешки. Една от най-драматичните бе, че обществото дълго време неглижираше учителската професия, бе я превърнало в символ на неудачник, оттам и студентите, които влизаха в тези специалности, не бяха сред най-добрите кандидати, които имаха висшите училища, вкл. и СУ. Т.е. в системата влязоха хора, които не бяха достатъчно мотивирани и подготвени. Сега учителската професия започва отново да става атрактивна, най-напред заради повишаване на заплащането на учителския труд. Това е добре да продължи, но трябва да се работи и за повишаване на обществения престиж на професията. Което означава да се положат много повече усилия отвъд заплащането. То не може да е космическо така, че на учителите да се гледа като на супер преуспели финансови хора. Който избира тази професия, вкл. и университетските преподаватели, знае, че няма да стане милионер. Той е дошъл за друго - любов към знанието, любопитство към света, общуването с млади хора и др.

Но трябва да се разбере, че обществото действително поверява на тези хора своето бъдеще и не може с лека ръка заради отделни прецеденти да се демонизира професията. В следващите години семейството, родителите и обществото трябва да осъзнаят колко важна е ролята на учителите. Ако има негативни явления, нека бъдат сигнализирани и отстранявани, но не може да продължаваме да оспорваме всяко едно учителско решение за оценка или начин на преподаване, стига то да отговаря на нормите. Подготовката на учителите е изключително важна, затова ще подкрепим всяко смислено действие на МОН, което касае подготовката на учителите. Самите ние сме потърпевши от слабата подготовка в предишните нива и най-порочното е всяко следващо ниво да опитва да елиминира дефицитите от предходното - така никой не си върши работата изцяло. Затова смислените усилия са да създадем много добри и мотивирани, с любов вършещи тази професия млади колеги, ако искаме образованието да даде нови хоризонти пред страната.