facebook
twitter

ГОРЕЩИ НОВИНИ / Просвета

Над 10 ВУЗ ще имат проблеми с лимита за летящите професори

Бумащината при програмната акредитация за някои университети може да се окаже двойна
Обновена
3 881
 Илияна Кирилова

Поне 10 наши университета ще бъдат подложени на сериозни изпитания да запазят "разрешителните" си дейност след приемането на новите правила за акредитация. Това показва проверка на "Сега" във връзка с новостите в акредитацията на висшите училища, които се въвеждат в закона за висшето образование (ЗВО). Промените в него бяха приети на второ четене в просветна комисия и се очаква съвсем скоро да бъдат гласувани окончателно и в пленарна зала.

Целта на част от промените е да облекчат административно акредитационните процедури, но и да откроят университетите, предлагащи по-качествено образование, тъй като в момента оценката на повечето ВУЗ е над 9 и на практика не показва големи разлики между тях. Очаква се промените да стимулират и окрупняване на звена с недостатъчно капацитет за обучение на студенти. Ключово средство за това е въвеждането на ограничението един преподавател на основен трудов договор да участва в акредитацията само на едно висше училище - текст, който вече бе гласуван на 2-ро четене в комисия. За подобен лимит се говори от години, но досега така и не се събра мнозинство в парламента за прокарване на такова решение. Още от сега е ясно, че то ще затрудни някои ВУЗ в получаването на нова институционална акредитация.

Проверка в рейтинговата система на висшите училища у нас показва, че над 10 ВУЗ имат висок процент "летящи" преподаватели, които в бъдеще няма да могат да участват като бройка в акредитацията им. Сред университетите с най-проблемни показатели са Висшето училище по сигурност и икономика и Международното висше бизнес училище в Ботевград, които са едва с по 53% ексклузивни преподаватели (б.р. на основен трудов договор). Или всеки втори преподавател там е "летящ". С висок процент "прелитащи" професори са още Варненският свободен университет - близо 30%, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите и Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг - с по 25% "прелитащи", Европейското висшето училище по икономика и мениджмънт - с близо 35% куфарни преподаватели. От държавните университети с по-малко преподаватели, които са на основен трудов договор, са Академията на МВР - около 60% ексклузивност, Висшето строително у-ще "Л. Каравелов" - 78% и др. 

От Националната агенция за оценяване и акредитация коментираха, че новото изискване за един преподавател ще се отрази върху оценяването на академичния състав и изискванията към него. "То е по-скоро стимулиращо - ще помогне на висшите училища да откроят спецификата на специалностите и професионалните им направления", смята шефът на НАОА проф. Петя Кабакчиева.

 

ИЗТЕКЛА АКРЕДИТАЦИЯ

Общо 5 са университетите у нас с изтекла институционална акредитация в момента. На Медицинския университет във Варна акредитацията (с оценка 9.27) е изтекла на 5-ти септември 2019 г., на МУ-Пловдив (9.40) - на 24-и октомври 2019 г., а на МУ-Плевен (с оценка 8.49) - на 8-и януари 2020 г. При тези университети обаче процентът на преподаватели на основен трудов договор е висок. Не такава е картината при двата частни университета с изтекла акредитация - в Перник и Благоевград. Институционалната акредитация на Колежа по туризъм в Благоевград (4.79 точки) например е изтекла на 11-и май 2019 г., а на Европейския политехнически у-т в Перник (4.69) - на 7 юли 2019 г. Първият може да се похвали едва с 40% преподаватели на основен трудов договор, докато останалите 60 на сто са "прелитащи". Пернишкият вуз пък има 77.7% ексклузивност, т.е. една от трета от обучителите в него са "летящи". Скоро - на 8 май, 2020 г., изтича и акредитацията на Висшето училище по застраховане и финанси, като тук ексклузивността на преподавателския състав също е ниска - едва 61.7%. През 2020 г. предстои да изтече и акредитацията на Университета по архитектура - до 6-ти март 2020 г., на Шуменския университет (април), на Техническият университет-Варна - до 24-и юли т.г., на Университета по хранителни технологии в Пловдив - до 1-ви декември 2020 г. 

 

НЕЯСНОТИ

В-к "Сега" попита акредитационната агенция дали университетите с изтекла акредитация вече са започнали процедури по старите правила, или ще трябва да минат по нови. Оттам отговориха, че са открити и вече са в ход процедурите за институционална акредитация на МУ-Варна, на МУ-Плевен, на МУ-Пловдив, на Европейския политехнически университет - Перник и на Колежа по туризъм - Благоевград, т.е. те ще са в режим заварено положение.

Не стана ясен обаче графикът на НАОА, по който тепърва ще се прави програмната акредитация на университетите. Занапред тя ще се провежда едновременно за дадено професионално направление във всички университети, които го предлагат, вместо поотделно. Така обаче може да се получи дублиране или обратното - оголване на направления. Така например ако дадено ВУЗ е получило скоро акредитация за социология за следващите 4 г., а след 1 г. агенцията направи едновременна акредитация за социологията във всички ВУЗ, въпросният университет ще трябва да се подложи на една и съща процедура два последоватени пъти в рамките на година. Може да се случи и обратното - акредитацията на конкретно направление в дадено ВУЗ да изтича след 1 г., а общата за това направление акредитация да е планирана за след 4 г. Тогава старата програмна акредитация на практика ще се удължи с още 3 г. Именно за да се избегнат подобни проблеми, депутатите поискаха от НАОА график за поредността, в която ще се акредитират направленията. "Графикът ще подлежи на обсъждане с висшите училища. Принципно последни ще бъдат професионалните направления, които са получили програмна акредитация 2020 г. и 2019 г., а първи - тези, на които им предстои акредитация", коментираха от НАОА.

Специално за правото, където се очакват и най-големите проблеми, тъй като при него има най-много "прелитащи" преподаватели, на едно от изнесените заседания на просветната комисия в Сандански е била изразена идея то да се остави за акредитация най-накрая. Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков обаче е реагирал, че ако това се случи, точно юридическите факултети ще трябва да работят 2-3 години с изтекла акредитация. "По-добре да са по средата на графика", казва той. "На Югозападния мина току-що, за съжаление", отговаря шефката на НАОА проф. Петя Кабакчиева. "Тъй като всички трябва да минат  по новата системата, до две години тези, които са минали сега, ще трябва да минат отново", пояснила е тя.

 

 

 

5

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Фандъкова иска скандални промени в ЗУТ в полза на застрахователите

25.09.2020

ТАНЯ ПЕТРОВА

5149 19
Вузовете ще получат 50 млн. лв. за по-високи заплати на асистентите
МОН е превело парите за увеличение на студентските стипендии

23.09.2020

Обновена

СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА

1073 3

Коментари

Hauptmann
снимка на Hauptmann

Пернишкият вуз пък има 77.7% ексклузивност, т.е. една от трета от обучителите в него са "летящи".

 

под една четвърт са...

3NT
снимка на 3NT

А защо държавата дарява пари на часниците? 

Джиджи

Тук иде реч за съвсем различно нещо, душа!!! ? А именно:

ограничението един преподавател на основен трудов договор да участва в акредитацията само на едно висше училище

Тъй като това е единственият начин да се ограничи тенденцията – "във ВСЯКА ПАЛАНКА – ВУЗ". ?

 

Това би вдигнало нивото поне на виШУТУ образование у нас, душа!!! ?

 

А и на "летящите професори", нека малко им поотпочинат крилцата. И поолекнат джобчетата ... ???

ЗКПЧ

Голям кеф е да четеш Джурналистически мисли, особено с прогностичен характер! Имам лични впечатления (и изненади!) от МВБУ-то (Международното висше бизнес-училище). Това е единственото разумно нещо, за което В. Златев е похарчил едни пари! Дреме им като им махнат "летящите" професори! Сега ВУЗ-ът във всяка паланка може да си произведе колкото си иска доценти и професори по гениалните ЗВО и ЗРАС (Закон за висшето образование и Закон за развитие на академичния състав). Летящите преподаватели в частните ВУЗ позволяват за 50% от парите за заплата да имаш нещо като читав даскал, разпознат като такъв и на други места. Те за това го и правят. Но страничният продукт на това упражнение е т. нар. естествен академичен обмен. Иначе казано, в МВБУ да знаят от първа ръка какво прави конкуренцията в държавните ВУЗ. Като им забраниш да идват (т.е. като направиш академичния обмен неизгодна практика), просто ще си вземат своите си домашни професори и толкоз. Качеството няма да се подобри. Дори напротив. Но нека, калинките обичат да летят устремно без да знаят защо и накъде. Което си е читаво като даскал, само ще си се спаси. И няма повече да пречи на ударно произведените по места. За другите не си струва да говорим. А пък студентите... Перифразирайки Шкумбата, "... студенти няма в конспекта, др. професор!"

Magi

В страната не бива да има повече от 10-15 висши училища. Нивото е толкова спаднало както на средното , така и на висшето образование.

Влез или се регистрирай за да коментираш