Въпреки многократното настояване на партия "Има такъв народ" и на БСП правителството да не бърза с Националния план за въвеждане на еврото в България точката влезе в дневния ред на днешното заседание на кабинета и бе приета. И днес сутринта от ИТН предупредиха в парламента, че подобен документ не бива да се одобрява без анализ за ползите и разходите от приемане на единната европейска валута. ИТН сигнализираха, че точката е включена в дневния ред, макар да не фигурира официално в одобрения и пратен на медиите списък от теми, по които се чакат решения на правителството. 

"И на двата експертни съвета, на които бе гледана темата, ние се договорихме точката да не се внася без анализ за всички предизвикателства, които решението носи. Анализът следваше да се изготви от финансовото министерство и БНБ", обясни председателят на бюджетната комисия в НС от ИТН Любомир Каримански. Това не попречи на премиера Кирил Петков да обяви в добро настроение в началото на заседанието на МС, че решението е един от основните акценти в предстоящия дневен ред. След заседанието вицепремиерът Асен Василев обяви, че планът е приет, а анализът за ползите и рисковете се работи. "Според текста на коалиционното споразумение анализът е основание за провеждане на широко обществено обсъждане, а не за приемането на плана в МС", обясни Василев. Той коментира, че тепърва  предстоят промени в законодателната рамка, включително в закона за БНБ, по които също ще има обсъждания. 

Правителството не представи плана подробно, като Василев спомена само отделни детайли по него. От БСП обясниха, че министрите им са били против приемането на точката.

Националният план като документ е готов отдавна, като бе пуснат за обществено обсъждане още миналото лято. България залага като дата за въвеждане на еврото 1 януари 2024 г. В плана се предлага сценарий за въвеждане на еврото без преходен период - тоест еврото ще влезе в обращение от началото на този период. Предвижда се националните банкноти да се използват успоредно с еврото само за един месец, до края на януари 2024 г. 

От датата на въвеждане на еврото всички разплащателни, депозитни, бюджетни и други сметки ще бъдат превалутирани безплатно в евро. За превалутирането няма да има преходен период. То ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания валутен курс между еврото и лева. Банките и пощите ще могат да обменят левове в период на 6 месеца без такса, после могат да въведат заплащане за услугата. БНБ ще обменя левове без такси за неограничено време. За да се стигне до всичко това обаче, Съветът на ЕС трябва да вземе решение, че страната ни отговаря на необходимите условия. Сред тях е изискването за ненадхвърляне на прага от 3% за дефицита и нисък среден темп на инфлацията. Според наблюдатели България може да има проблеми и с двата показателя. Страната ни е далеч от максимално позволения праг за държавния дълг - 60% от БВП. 

От ИТН засега не коментират решението на кабинета да приеме плана без поисканите допълнителни анализи. По-ряно през деня депутатът от БСП проф. Румен Гечев заяви, че партията подкрепя влизането на България в Еврозоната, но и че всяка страна, която кандидатства или вече е член на ЕС, има право сама да реши кога и при какви условия да стане член на Еврозоната. Така например Швеция и Дания са решили да не се присъединяват след референдум. Полша, Унгария и Чехия също не възнамеряват в близките години да приемат еврото, припомни народният представител.

Според социалистът страната ни трябва да помисли добре къде е България и какви предимства би имала страната, избирайки да влезе в Еврозоната. Освен това, съгласно коалиционното споразумение, решението може да бъде взето само след анализ на БНБ и финансовото министерство. "Докато не видим тези два анализа и не ги дискутираме на коалиционен експертен съвет, няма как да слагаме печат за конкретна дата“, категорично заяви проф. Гечев.