Мегапроектът за батерии за ток  - хранилища, които да позволяват съхранение на енергия при излишъци и покриване на пикове, предизвиква все повече въпроси. Проектът за 1,5 млрд. лв., включен от новото правителство в Националния план за възстановяване и устойчивост, се рекламира като гарант за националната сигурност, защото батериите ще се произвеждат в България и така няма да се разчита на чужди енергийни ресурси. В същото време обаче страната ни рискува санкции от ЕС при залагане на дискриминационни условия, които да доведат до избор на български производител.

Това стана ясно на заседание на парламентарната комисия по европейските въпроси, на което по напредъка на плана бе изслушан вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев. Василев даде да се разбере, че правителството е твърдо решено да купува от български фирми и дори е готово да понесе солидни финансови корекции, ако това е цената на националната сигурност.

Въпросът за възможните санкции при залагане на дискриминационни условия в полза на български производител бе повдигнат от бившия вицепремиер по еврофондовете Томислав Дончев. „Как ще гарантирате закупуване на батерии от български производител, като това е дискриминационно условие и на подобна обществена поръчка ще бъде наложена финансова корекция от 25%“, попита Дончев. Въпросът му не смути финансовия министър Асен Василев, който най-спокойно обяви, че е готов да плати санкциите, ако такива се появят.

„Ако цената на националната сигурност е 25% финансова корекция, аз бих я платил. Това да се произвеждат батериите в България със сигурност струва повече от 250 млн. лв.“, обяви Василев. Точните сметки показват, че при проект на стойност от 1,5 млрд. лв. финансова корекция от 25% би възлязла на 375 млн. лв. След първоначалната декларация, че ще поеме такъв риск, Василев все пак обясни, че условията на обществената поръчка щели да се пишат съвместно с Европейската инвестиционна банка и нямало да се допуснат дискриминационни условия.

Депутатите от комисията бяха принудени да изслушват Василев при липсата на ясна финансова рамка за новите проекти, като на председателя Драгомир Стойнев от БСП му се наложи да моли изрично за информация колко ще струват новите проекти, влезли при последните редакции. Стойнев се поинтересува и от начина, по който ще се структурира като изпълнение и проектът за батериен парк край Стара Загора. 

„Идеята е да се създаде ново дружество под шапката на енергийното министерство. Батериите ще влязат под тази шапка, ще бъдат разположение на подстанциите на „Енергийния системен оператор“ и ще могат да се наемат на пазарен принцип от заинтересовани лица“, обясни Василев. Според него всичко това ще бъде пазарно,  а инвестицията си струва, защото животът на батериите, които се очаквав да бъдат закупени, ще бъде 10-15 години и ще позволява 7500 цикъла на зареждане и разреждане. „Дружеството ще има разходи по подръжка и опериране плюс изплащане на себестойността на батериите“, допълни Василев.

Според вицепремиера работата по плана за възстановяване е напреднала, като текат технически консултации от ЕК и се очаква зелена светлина до броени дни. Крайният срок за оценка на плана след три поредни отлагания от по един месец е 15 март. България изостава сериозно спрямо други страни от ЕС, а изискването е 70% от ресурса по плана да бъде договорен до края на 2022 г. По плана България очаква общо 12,6 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от ЕК.

Повече за проекта: 

Мъск ще плаче от завист край Стара Загора

Шумно рекламираното пренаписване на Националния  план за възстановяване и устойчивост се очертава като фиаско. Противно на уверенията на премиера Кирил Петков България още не е предала в Брюксел окончателен вариант на документа, по който очаква 12,9 млрд. лв.

21 Февр. 2022