Народното събрание задължи Министерски съвет в координация с БНБ да ускорят консултациите и преговорите с институциите и държавите от еврозоната за замяна на българския лев с еврото от 1 януари 2024 г. Правителсвото и БНБ трябва да ускорят и техническата подготовка за примане на единната валута според одобрения вече национален план. В решението на парламента изрично се посочва също така, че България ще приеме еврото единствено при курс 1,95583 лева за 1 евро - курсът, при който бе въведен валутният борд в България.

Вносител на това решение на парламента бе ГЕРБ. "Без силно изявена политическа воля подлагаме под съмнение решимостта на България за присъединяване към еврозоната", заяви Десислава Атанасова от ГЕРБ.

Против това решение гласуваха депутатите от "Възраждане", които отявлено се обявяват против замяната на българския лев с единната валута. БСП гласуваха "въздържали се".

"Гласуваме въздържали се, защото нито една българска институция, в това число и БНБ, не ни представиха анализ за ползите и вредите. Защо не ни представят? Защото имат някакви съображения", каза Румен Гечев от БСП. Според него взимането на политическо решение за ускорено приемане на еврото точно в период на множество кризи, "на сляпо", без информация за ефектите, е опасно. Гечев изрази съмнение, че България ще може да защити приемането на еврото със същия курс, който действа през последните 20 години от въвеждането във валутния борд. "Курсът зависи от Съвета на Европа и ЕЦБ и никой няма да ни пита", подчерта Гечев.

В началото на заседанието по искане на БСП за изслушване по темата в парламента бе поканен управителят на БНБ Димитър Радев.

"Дали България да остане неопределено дълго време, закотвена в дълбоката периферия на Европа, с присъщата за тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на присъединяването ни към еврозоната?"

Така шефът на централната банка отговори най-общо на въпроса трябва ли да страната ни да бърза с приемането на еврото. Той подчерта, че въпросът за влизането ни в Еврозоната е преди всичко политически, а не експертен и отговорът трябва да бъде даден именно от Народното събрание.

Липсата на редовно правителство и ясни политически ангажименти са сериозен проблем за напредъка ни по пътя към еврозоната, заяви пред депутатите още Димитър Радев. И посочи, че се пропускат важни индикативни срокове и вече изоставаме с месец и половина от графика с дейностите по присъединяването.

Радев засипа с въпроси народните представители. Той поиска да знае кога най-после ще се даде ясен мандат на управителя на БНБ. (Мандът изтече преди две години.) Кога ще има редовно правителство, ще може ли парламентът да работи ефективно, така че да приеме огромни обем закони, свързан с еврозоната? Кога ще има бюджет за 2023 г. и макроикономическа прогноза и с какви параметри, които са важни критиерии за еврочленство?

Със служебен кабинет и с управител на БНБ без мандат няма как да протича процесът по присъединяване, предупреди Радев.

По думите му най-голямата спънка за членството ни в еврозоната е високата инфлация. Големият бюджетен дефицит, който догодина се очаква да е 6.6% от БВП, не е проблем, защото ЕЦБ ще отчита фискалните критерии към края на тази година. И тъй като България през 2022 г. все още е правила разходи, свързани с ковид-пандемията, те ще бъдат приспаднати от общите разходи, при което дефицитът ще падне до 3%, обясни Радев. 

В същото време може да се окаже, че нарушаваме друг критерий, по който в момента страната ни е имала проблем - лихвите по 10-годишни емисии дълг растат и може да надхвърлят прага по договора от Маастрихт.

Повече от пет часа депутатите спориха трябва ли страната ни да настоява за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 г. Против замяната на лева с евро, както е известно, са "Възраждане".

От  БСП изразиха съмнения дали България трябва да спази тази дата при сложната икономическа и политичеста ситуация и без ясен анализ за ползите и негативите от влизането в еврозоната. 

От БСП и Възраждане останаха недоволни от изслушването на управителя на БНБ. "Не отговорихте на нито един от нашите въпроси, вместо това ни държите лекции, поучавате ни и ни раздавате задачи", ядоса се лидерът на БСП Корнелия Нинова. Преди речта на Радев тя отправи няколко въпроса към него - как приемането на еврото ще повлияе на икономическия растеж, на финансовата и банковата стабилност, на конкуренцията на българските фирми, покупателната способност на хората, депозитите, златния резерв на страната и ангажиментите по изплащане на дългове на други дъргжави.

Отговори на всички тези въпроси вече се съдържат в огромно количество доклади и изследвания на различни институции, включително и БНБ и всички те са публикувани, отговори Радев.  И подчерта, че други институции трябва да отговорят за отражението на замяната на лева с единната европесйка валута върху растежа, покупателната способност на хората, конкурентоспособността на българските фирми. 

По повод спора има ли и няма таен анализ с ефектите от въвеждането на еврото, гуверньорът на централната банка обясни, че подобен анализ се подготвя от координационния съвет по еврото, председателстван от вицепремиера Атанас Пеканов и в него БНБ има частично участие. Този анализ обаче още не бил готов. Самият Пеканов, който присъства в пленарната зала, вместо да обясни кога ще представи публично документа, заяви: Времето за анализи е приключило.

В защита на еврото депутатът от ГЕРБ Делян Добрев направи интересни сметки. Според него членството в клуба на еврото ще повиши доверието на инвеститорите към страната ни и това ще се отрази в осезаемо намаление на лихвите по дълга. "Без да влезем в еврозоната ще плащаме по 5 млрд. лв. годишно лихви заради новия дълг, който ще расте. Ако обаче станем част от клуба на еврото те ще намалеят до 3.5 млрд. лв. годишно. Това са спестени разходи, които може да насочим към други сфери. Същото се отнася и за кредитите на домакинствата - ако станем част от еврозоната лихвите по кредитите на търговските банки няма да се вдигат толкова високи. Едно домакиство ще спестява по 1000 лв.", обясни Добрев.

"ДПС подкрепя влизане в еврозоната от 1  януари 2024 г., но и разбираме страховете на хората", посочи депутатът Йордан Цонев. Той категорично подчерта, че ДПС няма да подкрепи свиване на бюджетния дефицит до 3%, за да постигнем критериите за членство. "Не може да гледаме безкритично финансовата вакханалия в еврозоната. Те там на кой критерий отговарят? Инфлацията им ли е ОК? Дълговете им ли? Не се заблуждавайте, че в тези кризи, които въобще не са отминали, ние ще свием дефицита и ще лишим от подкрепа бизнеса и населението", предупреди Цонев.

"Да не се отказваме в края на пътя", призоваха от "Демократична България". Мартин Димитров припомни, че и при въвеждането на валутния борд е имало страхове, но сега той се отчита като най-успешният ход за стабилизиране на страната. "В трудни времена е важно да сме част от еврозоната, инвеститорите искат стабилност", заяви Димитров.