Бързият растеж на кредитирането изисква по-висока предпазливост. Банките трябва да се придържат към разумно кредитиране, силно управление, прозрачни отношения с клиентите и достатъчен капиталов резерв.

Това отбелязва управителят на БНБ Димитър Радев в свой анализ, публикуван в последния бюлетин на Асоциацията на банките в България. В него той прави положителна равносметка седем месеца след въвеждането на еврото. 

Радев посочва, че инфлационната вълна е започнала години преди приемането на единната валута. Еднократният ценови ефект от самата смяна на валутата е в тесен диапазон: около 0,2 процентни пункта според Европейската комисия и 0,3–0,4 процентни пункта според анализ на ЕЦБ и БНБ. Превалутирането и закръгляването са повлияли временно върху отделни цени, особено при често купувани стоки и услуги. Ето защо, и след края на задължителното двойно обозначаване на 8 август вниманието трябва да остане насочено към прозрачното ценообразуване, конкуренцията и защитата на потребителите, смята управителят на БНБ.

Той обръща специално внимание на кредитирането, което също има значение за инфлацията. 

"Годишният растеж на кредитите за неправителствения сектор се ускори през първата половина на годината. При жилищните кредити темпът леко се понижи, но остана висок. Това не доказва пряка краткосрочна връзка между кредитирането и общия ценови индекс, но налага внимателно наблюдение на ефекта върху вътрешното търсене, имотния пазар, задлъжнялостта и базисната инфлация", се казва в анализа.

По повод въведените ограничения на БНБ за ипотечните кредити, Радев посочва, че те не заместват банковата преценка. 

Затова БНБ очаква от банките "надеждна оценка на платежоспособността, реалистични допускания за разходите за живот, обоснована стойност на обезпечението и съдържателен анализ на неблагоприятни сценарии". Особено внимание изискват променливите лихви, зависимостта от един доход, възрастта на кредитополучателя при крайния падеж и задълженията към други институции.

"Конкуренцията трябва да бъде в обслужването, ефективността и качеството на оценката, а не в постепенното отслабване на кредитните стандарти", посочва управителят на БНБ.

Той призова банките и за по-качествено кредитиране.

"Българската икономика се нуждае от финансиране за производителни инвестиции, иновации, енергийна трансформация, инфраструктура и по-високо благосъстояние. Целта е по-качествено кредитиране – съобразено с риска, подкрепено от устойчиви доходи и способно да издържи при неблагоприятни условия".

Радев посочва още: "Мярката за успех е ясна. Инфлацията трябва устойчиво да се доближава до равнище, съответстващо на ценовата стабилност. Кредитът трябва да подкрепя производителния растеж, без да създава прекомерна задлъжнялост. Банките трябва да запазят способността си едновременно да поемат шокове и да финансират домакинствата и предприятията".