Годишната инфлация в България през октомври се повишава до 6.1%, при отчетени през септември 5.7%. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт.
Според тях през октомври спрямо предходния месец най-силно са поскъпнали стоките и услугите в групите: „Облекло и обувки“ (7.4%), „Развлечения, спорт и култура“ (7.0%) и „Образование“ (2.5%).
Според експресната предварителна оценка на НСИ през октомври инфлацията на стоките в малката потребителска кошница е 0.7% на месечна база и 2.4% на годишна база. НСИ отчита в предварителната си оценка лек спад на транспортните цени през октомври.
Коментар
Въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително от очакваното досега. Затова трябва да се следят особено внимателно косвените и вторичните ефекти. Не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да бъде преценено дали са необходими допълнителни действия", коментира управителят на БНБ Димитър Радев по време на форум а официалните парични и финансови институции - OMFIF, който се провежда в Резиденция "Бояна" в София.
Той уточни, че през декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни, които ще позволят да се оцени продължителността на енергийния шок и косвените му ефекти върху цените и заплатите.
Същевременно икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие. Повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочи Радев.
Гуверньорът очаква допълнително увеличение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ), ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив.
Инфлационният натиск в България остава по-силен от средния за еврозоната, където годишната инфлация достигна 3,8 на сто през септември, отбеляза Димитър Радев. Той подчерта, че присъединяването към еврозоната значително ограничава външните рискове за България, но не премахва вътрешните икономически рискове. Затова разумните национални политики и силният банков сектор стават още по-важни, заяви управителят на БНБ.
