Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова се изкачи на най-високия връх на Балканите -  Мусала (2925 м), и оттам прикани българите да се отдадат на планинския туризъм.

"На днешния празник 22 септември, Деня на независимостта на България, искам да призова всички българи да открият есента като възможност за разходки в планината и да се насладят на неземната красота, която се разкрива от най-високия връх на Балканите", каза Николова, цитирана от БНТ.

Тя подчерта, че през есенния сезон разходките в планината са прекрасен начин за почивка и отдих, а България има много какво да предложи в тази насока. "Около 30% от територията ни е заета от планини. Те са изключително разнообразни по релеф и предлагат на посетителите богата гама от възможности за почивка, спорт и развлечения. В тях има чудесни условия за туризъм през всички сезони", допълни Николова.

Министърката каза още, че "крилата на сезоните са изключително подходящо време за комбиниране на планински преходи с други видове туризъм. Именно с тази цел Министерството на туризма създаде 27-те специализирани туристически маршрута – културно-исторически, винено-кулинарни и балнео- и СПА, за да насърчи туризма във вътрешността на страната".

Думите на Марияна Николова идват на фона на анализ на БАН, според който кризата, причинена от коронавируса, лишава българския туризъм от приблизително 800 млн. евро.  

Пандемията е подложила на безпрецедентен натиск туристическата индустрия в България. За месеците на блокадите – април, май, юни, още преди старта на активния летен сезон, сривът е с над 90 на сто и при реализираните нощувки, и при броя на пренощували лица. До момента общият спад в търговията, хотелиерството и ресторантьорството е 18% спрямо нивата през 2019 г., като най-силно са засегнати общините, които разчитат на привличане на чуждестранни туристи. Там е концентрирана загубата на работни места. Българските туристи не може да компенсират загубите от липващите чужденци това лято на Черноморието, показва анализът.

Що се отнася до зимния туризъм в България, то той е с много по-ниски показатели от летния, дори и без криза. По тази причина, въпреки мерките, не може да се очаква приходите от зимните курорти да компенсират загубите от летните (особено предвид факта, че към момента Австрия не планира да затваря своите ски курорти), отчита се в анализа.

Според експертите зимно-пролетният конферентен и бизнес туризъм е възможна свободна пазарна ниша към момента, но за целта трябва да се подобрят условията за пътническия въздушен транспорт и да се овладее инфлацията при този тип услуги.

Анализът констатира, че държавата „отсъства“ в решаването на проблемите в туризма през първите 6 месеца на кризата (март-август) - мярката 60/40 не работи ефективно в туризма, където има много сезонни работници в големите хотелски комплекси от една страна, и много неплатени семейни работници в къщите за гости и малките семейни хотели, които фактически нямат трудов договор.

Според анализаторите намаляването на ДДС за ресторантите не е ефективно спрямо потребителските цени, но това може да е частичен ефект от сивите дейности в сектора.

Ако има нова вълна от Covid-19 през декември анализаторите препоръчват да се намери решение за редуциран капацитет, но да не се затварят хотелите, защото декемврийските празници са най-голямата възможност да се компенсират поне малко загубите, така че да се дочака следващият сезон и да могат да се обслужат кредитите.