Управляващите се канят да превърнат фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) в по-голям диспечер на милиардите в сектора. ФСЕС, чиято роля е да се опитва да балансира резките промени и да защити потребителите от непосилни цени, ще получава допълнителни вноски от още фирми, за да може да раздава повече субсидии и компенсации. Това предвиждат текстове в проектобюджета за 2027 г., скрити срамежливо в заключителните разпоредби.
От Нова година "зелените" централи, които правят ток от ВЕИ - слънце, вятър, биомаса и др., както и системите за съхранение на енергия - батериите, ще бъдат задължени да правят отчисления от приходите си във фонда, е записано в проектобюджета. Сега ФСЕС се пълни основно от големите производители и търговци на електроенергия и мрежовите оператори, а също и от приходи от продажби на СО2 квоти.
Идеята още намиране на още приходи за фонда, който раздава ударно различни видове субсидии и "компенсации" на различни групи "клиенти", се върти усилено от месеци. В края на октомври Еленко Божков, енергиен експерт на управляващата партия ПБ, обяви, че батериите също трябва да правят отчисления във фонда. "Трябва да се въведе 5% вноска и за приходите, реализирани от батерии, за да имаме още един приход във ФСЕС. Сигурно ще има отпор, но не трябва да забравяме, че голяма част от тези батерии - доставянето и изграждането им - беше финансирано от ЕС по Плана за възстановяване. Фотоволтаичните централи, които зареждат батериите, тяхната енергия не се облага с тези 5%", коментира Божков.
И ето че предложението вече е вкарано в проектобюджета. То идва на фона на същински бум на системите за съхранения на енергия, който изведе България на водещо място в Европа. По последни данни големите "складове за ток" у нас вече надхвърлят 2000 MW инсталирана мощност. Освен че са важен балансьор за електроенергийната система, те печелят здраво заради огромната ножица в цените на тока при резки пикове и спадове на производството и на търсенето (поемат евтин ток, а го продават, когато е най-търсен и най-скъп).
Нови "потоци"
Във параграф 4 от финалните разпоредби на проектобюджета за 2027 г. са изброени енергийните предприятия, които ще бъдат задължени да пълнят фонда балансьор, вкл. ВЕИ централи и батерийни паркове:
"Съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия от вятърна енергия, слънчева енергия (топлинна и фотоволтаична енергия), геотермална енергия, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във Фонд „СЕС“ целеви вноски.
Вноските ще се формират от положителната разлика между пазарните приходи (без ДДС) и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 януари 2027 г. до 31 декември 2027 г. (с изключение на сделките с балансираща енергия за нуждите на електроенергийната система от „ЕСО“).
Еквилибристики с милиарди
Преди дни правителството обяви, че заради скъпите ток и газ готви голяма програма за 2 млрд. евро помощи за фирмите и домакинствата, като посочи, че средствата ще бъдат взети основно от фонда СЕС.
Сумата изглежда колосална - особено като се има предвид какви са до момента постъпленията във ФСЕС. Според одобрения от МС бюджет на фонда приходите му за цялата 2026 г. ще са 1.261 млрд. евро. В прогнозите на кабинета за идните три години за приходите са заложени подобни числа: 1.3585 млрд. евро за догодина и съответно 1. 2313 млрд. и 1.3012 млрд. евро за 28-а и 29-а година.
Конкретно в бюджетните сметки и приложения за 2027 г. изобщо не се вижда какъв ще е ефектът за фонда балансьор от добавянето на вноски от нови групи предприятия, чиито приходи несъмнено са значителни.
В същото време в доклада към бюджет 2027 правителството говори за доста по-скромно подпомагане от ФСЕС - едва една трета от цитираните по-горе 2 млрд. евро: Ето какво пише там:
ФСЕС ще продължи да изплаща компенсации за скъп ток по програмите на МС за енергоемките предприятия, за битовите потребители и за "небитовите" потребители, за технологичните разходи на мрежовите оператори. Разчетено е разходите по тези програми да възлязат в размер на 634,9 млн. евро през 2027 г.
Остава загадка откъде ще дойдат тогава обещаните от кабинета "Радев" програми за субсидиране на фирми и граждани за общо 2 млрд. евро. На брифинг миналата седмица министрите на икономиката и на енергетиката само подметнаха, че в подпомагането ще бъде включена и държавната банка ББР. Обещаха да дадат подробности "скоро". Всички са в очакване.













