Депутатите от "Демократична България" в икономическата комисия в парламента оттеглиха законовите предложения за отнемане на концесията на "Лукойл Нефтохим" върху пристанище "Росенец". Текстовете бяха вкарани в заключителните разпоредби на Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, който бе одобрен на второ четене в комисията днес. С него се въвежда възможността държавата да наложи надзор върху "Лукойл Нефтохим", ако компанията наруши европейското ембарго за износ на продукти, произведени от руски петрол.

Мартин Димитров, Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова от ДБ внесоха между първо и второ четене на законопроекта поправка и в Закона за концесиите, според която не може да се възлагат концесии на обекти от критичната инфраструктура, свързани с нефт и нефтопродукти, ако за тях има европейски санкции. Случаят засяга пристанище "Росенец", което е отдадено на концесия до 2046 г. на "Лукойл Нефтохим".

Представителите на финансовото министерство обаче предупредиха, че така разписан, текстът ще засегне и още една рафинерия - тази на "Инса ойл", която работи с нефтопродукти, внесени от Русия през пристанище Варна и пристанище Бургас. "Освен това европейският регламент за санкициите спрямо Русия не изисква отнемане на концесии. В сила е и дерогарция за вноса на нефт и нефтопродукти", посочи Людмила Петкова, зам.-министър на финансите.

След обявена 10 минутна почивка за обсъждане на казуса, депутатите от ДБ си оттеглиха предложението за отнемане на концесията на "Лукойл Нефтохим". Отнемането на концесията на пристанище "Росенец" се оказа, че трудно може да се регламентира, без да се споменават фирми и конкретни обекти. "Оттегляме предложенията си, но не се отказваме от идеята. Сега по-важно е да се фокусираме върху разпоредбите за особения търговски управител, който може да поеме управлението на рафинерията", заяви Мартин Димитров.

Особеният търговски управител ще може временно - не повече от 12 месеца, да управлява компанията, ако дъргжавата прецени, че има нарушения на европейските санкции, свързани с нефта и нефтопродуктите. Той ще се назначава от министъра на икономиката и консултативен съвет.

Спор в икономическата комисия предизвика дефицията за критична инфраструктура, в която държавата може да наложи временен надзор. Отново от МФ опонираха, че в законопроекта се смесват понятия от два различни закона за това какво е критична инфраструктура и какво е стратегически обект със значение за националната сигурност.

"Така както предлагате, всички данъчни складове за горива и бензиностанции ще попаднат под обсега на закона с възможност за държавен надзор в управлението", предупреди Людмила Петкова. От Българската петролна и газова асоциация предупредиха, че не бива да се допуска търговците на горива да попадат в тази ситуация, защото "иначе ще настъпи страшен хаос".

В крайна сметка депутатите гласуваха по предложение на МФ законът да се прилага само за "стратегически обекти от национално значение в енергетиката, които са част от критичната инфраструктура". С това определение се гарантирало, че законът ще засегне единствено бургаската рафинерия.