Европейската комисия сигнализира за потенциално несъответствие на бюджета на България за 2026 г. с фискалните изисквания на ЕС, съобщи БТА.

Предупреждението беше включено в представянето на икономическите приоритети на Еврокомисията за 2026 г. пред държавите членки, като България беше подчертана като страна, чиято национална бюджетна политика за 2026 г.  не е напълно в съответствие с фискални правила на ЕС.

В рамките на есенния пакет документи ЕК оценява съответствието на всички държави членки с фискалните правила на ЕС. За част от тях бяха идентифицирани рискове, сред които е България, а девет държави остават в процедура при прекомерен дефицит.

Според европейските разпоредби националните фискални рамки са правилата, процедурите и институциите, чрез които държавите членки планират, изпълняват и наблюдават своите бюджети. От 2024 г. всяка страна трябва да подготвя многогодишен фискален план (net expenditure path), който да гарантира устойчив държавен дълг и дефицит под 3% от БВП. Съветът на ЕС одобрява тези планове, а държавите ежегодно докладват напредъка си и спазването на правилата, включително при евентуални „клаузи за дерогация“ като инвестициите в отбрана. 

В тази връзка в началото на юли ЕС позволи на държавите членки временно да увеличат разходите си за отбрана до 1,5% от БВП през следващите четири години, без да се налагат незабавни съкращения или увеличаване на данъците. Това е реакция на агресията на Русия срещу Украйна и предоставя гъвкавост на националните бюджети чрез активиране на „клаузи за дерогация“. Към момента 16 държави от ЕС са активирали тази клауза Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.

България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рисковете пред социалното сближаване с останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, по-високи нива на бедност или други социални затруднения.

Освен това България е една от трите страни от ЕС, наред с Унгария и Испания, за които ЕК предупреждава за риск от отклонение от  изискванията за нетни разходи.

ЕК подчертава необходимостта от структурни реформи и устойчиво управление на публичните финанси, особено в контекста на нарастващия геополитически и икономически натиск. Брюксел призовава българските власти да предприемат необходимите мерки в рамките на националния бюджетен процес за справяне с тези рискове.

Въпреки че икономиката на ЕС остава като цяло устойчива, подкрепена от силно вътрешно търсене и стабилен пазар на труда, някои държави членки, включително България, са изправени пред постоянни структурни предизвикателства като ниска производителност, застаряващо население и недостатъчни стратегически инвестиции.