ГЕРБ-СДС няма да участва в опитите да се сформира друго редовно правителство в настоящия парламент. Формацията на Бойко Борисов очаква президентът Румен Радев да насрочи извънредни парламентарни избори и дори лично да се включи във вота.
Това заяви пред държавния глава Деница Сачева - зам.-председател на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, която единствена от своята формация дойде за политическите консултации при Радев, които трябва да определят дали ще имаме кабинет или отиваме на избори.
Консултациите са в отговор на оставката на правителството на Росен Желязков, подадена миналата седмица след безпрецедентни за последните години масови протести в София и непосредствено преди парламентът да гласува шестия вот на недоверие към кабинета за провал в икономическата политика.
Задявки
"В критични моменти мъжете се крият зад жени", коментира държавният глава отсъствието на партийния лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който оглавява и парламентарната група. "Единственият генерал в политиката, за който аз работя, добре знае кога е време за мъже и кога е време за жени. Досега решенията му са показали, че мъдростта е по-важна от демонстрацията на сила", отвърна Сачева.
Тя даде да са разбере, че герберите приемат Радев за политик, а не за държавен глава. "За нас влизането в президентската институция е като влизане в най-голямата партийна централа на страната", каза депутатът и напомни, че по време на прехода е имало 11 служебни правителства, от които седем са били назначени от Радев. Това, смята Сачева, "говори за работа в посока тежко разделение" на страната.
Според Сачева отговорността за новата политическа криза е на опозицията и на президента, които тя обвини, че са "яхнали" гражданските протести, за да поискат оставката на кабинета. Управляващите само се вслушали в техните гласове. Тя каза, че още днес правителството ще разгледа и приеме проект на закон, който да удължи действащия бюджет. ГЕРБ-СДС няма да участва в друг кабинет в този парламент, допълни Сачева, и призова президента да насрочи избори и сам да се включи в тях.
"Благодаря за поканата", отвърна Радев. той коментира, че ако е имало много служебни правителства през неговите мандати, това е заради неспособността на партиите да сформират редовни кабинети. По думите му, падането на кабинета "Желязков" е "закономерен финал на един управленски модел".
Той предупреди управляващите, че съгласно Конституцията сегашното правителство е длъжно да изпълнява задълженията си в пълен обем, докато го смени служебен кабинет. По отношение на политическия си проект президентът лаконично отбеляза, че той самият не говори за такъв, а други правят внушения.
След това разговорът окончателно премина във формата на словесен дуел. Сачева нападна Радев, че поставя под съмнение парламентарната демокрация, напомни и за "юмруците и шамарите", които Ивайло Мирчев от ПП-ДБ обеща на управляващите. Тя отбеляза, че след като избирателите не дават пълно мнозинство на нито една формация, това означава, че политиците трябва да се научат на сътрудничество. Що се отнася до исканията на опозицията за промени в Изборния кодекс, Сачева неангажиращо каза, че такива винаги са на масата, но трудно може да бъде намерен консенсус.
Президентът отвърна, че обвиненията срещу него, че се бори с парламентаризма, са несъстоятелни, а разделението в страната отново отдаде на провала на политическите партии, които според него работят само за тесните си интереси и за "нерегламентиран контрол върху институциите".
Процедура
По Конституция след оставка на правителството, президентът трябва да започне нова процедура по връчване на проучвателни мандати за съставяне на кабинет. След консултации той възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави кабинет.
Когато в 7-дневен срок кандидатът не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за премиер. Ако и в този случай не бъде предложен състав на правителство, отново в 7-дневен срок президентът възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
Ако не се постигне съгласие за правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. В списъка с възможности за служебни премиери влизат 10 фигури - председателят на парламента, управителят на БНБ и неговите заместници, омбудсманът и неговия заместник, както и председателят на сметната палата и заместниците му.
