Българските кандидати за европейската прокуратура на Лаура Кьовеши, от които в бъдеще ще се очаква да разследват злоупотребите с евросредства у нас, ще бъдат предлагани от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Кьовеши ще бъде уведомена за родните претенденти от българския министър на правосъдието.

Такава процедура одобри на първо четене парламентът с промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), предложени от правителството и подкрепени от управляващото мнозинство.

Целта на поправките е да въведе в българското законодателство изискванията на европейските регламенти, които да направят действаща новата европрокуратура. Европейските обвинители ще имат същите правомощия като националните прокурори, но няма да бъдат подчинени на българския главен прокурор, а на Лаура Кьовеши в Брюксел.

От БСП отказаха да подкрепят законопроекта. Социалистите възразиха срещу идеята на уравляващите селекцията на кандидатите за европрокурори да се прави от прокурорската колегия и настояха това правомощие да се даде на пленума на ВСС. Посочиха и редица неясноти в процедурата - не са изписани конкретни критерии, по които да бъдат подбирани претендентите, не е даден какъв може да бъде възможният брой на кандидатите, не е ясно уточнено дали ще могат да се занимават само с дела от компетентността на европейската прокуратура. "Важно е да кажем, че тези хора ще се занимават само и единствено с работа по тези въпроси, иначе ще бъде трудно да установим независимостта им, ако по една преписка са йерархично подчинени на европейския прокурор, а по друга – на главния прокурор в България", изтъкна соцдепутатът Крум Зарков. Той предупреди управляващите, че трябва да се направи повече в законодателно отношение, за да не стинем до срамната ситуация, при която Брюксел да отхвърли издигнатите от София кандидати.

Съпартиецът му Тодор Байчев стигна по-далеч и напомни за витаещите публични съмнения за политически зависимости на прокурорите. "Ще бъде ли тази длъжност награда за хора, които са послушни и добре са изпълнявали поставените им задачи от страна на някое политическо ръководство?", запита той.

Възраженията на опозицията обобщи соцлидерът Корнелия Нинова, която заяви, че предложенията на управляващите само ще засилят и без това високото недоверие към съдебната власт у нас, както и евроскептицизмът на българските граждани.

ГЕРБ - ОТНОВО ЗА СТАНИШЕВ И ОРЕШАРСКИ

Управляващите реагираха с обичайните нападки към БСП, че при управленията на Сергей Станишев и Пламен Орешарски са били спирани европейските фондове за България заради корупция и нарушени процедури за разпределението им. "Вие ли ще ми говорите за липса на доверие към правителството", издигна глас срещу Нинова депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова, което се посрещна с ръкопляскания от редиците на партията й.

От "Обединени патриоти" подкрепиха безусловно партньорите си в управляващата коалиция. Според патриотите законодателните промени гарантират независимостта на европейските делегирани прокурори от българската съдебна власт. "Прокурорската колегия упражнява кадровия подбор на прокурори в прокуратурите в Република България. Логично е да осъществи такъв подбор и по отношеине на европейските делегирани прокурори. Дали службата на европейския прокурор ще се съобрази с този подбор, това е вече в нейните правомощия", обяви депутатът от ОП Христиан Митев. Хипотезата му подкрепиха и депутатите от ГЕРБ.

За второ четене управляващите поеха ангажимент единствено да се уточни в законопроекта броят на кандидатите, които българската страна ще предложи на Кьовеши. От БСП пък ще предложат органът по избора да бъде пленумът на ВСС - при това с квалифицирано мнозинство.