"Влачиха ме 50 метра по гръб. Когато попитах защо снимат приятелката ми, за отговор получих 2-3 силни настъпвания по гръба". Това разказа пред Би Ти Ви Антон Николов, поредният пострадал млад човек при протестите на 10-ти и срещу 11-и юли т.г., който бе задържан в полицията и прекара една нощ там заедно със студента Евгени Марчев, учещ право в Хага.

Николов е приятел на Цвети, единственото задържано момиче във въпросната нощ, за което Марчев разказа, че полицаи са я снимали с разкрита гръд в следствие на влаченето за косата. "Тя беше влачена по земята по ужасен начин. Момичето беше с разголена гръд от самото влачене и тогава полицаят започна да я гали по косата и да я снима. До мен беше приятелят й Антон, по-късно бяхме заедно в килията – той трудно можеше да си намери място тази вечер. Това е огромно унижение", разказа преди седмица Марчев пед Би Ти Ви.

Днес Антон Николов посочи, че в момента приятелката му е добре физически, попреминали са й ударите по главата и цицината на челото.

Николов разказа, че след като полицаите са хванали първия от младежите (по негови спомени това е Георги), Цвети е била шокирана от видяното и е започнала емоционално да пита полицаите защо го правят и как може да се отнасят по този начин. Двамата са били на 3-5 метра разстояние един от друг, като първо полицаите са хванали Цвети. Минути след това, докато той се е разсеял - гледал си в телефона - получил първия удар в стомаха. "Влачиха ме 50 метра по гръб, докато стигнаха до колоните (до МС - бел.ред.), разказа Николов, който е мениджър в ИТ фирма. По думите му полицаите не са му сложили белезници, а един от тях е бил особено "решителен" да го удря силно в левия бъбрек. Със студента Евгени Марчев той е лежал в полицията около 10 часа - до 9:30 сутринта на 11-и юли, когато Марчев е бил заведен в "Пирогов", като многократно е казвал, че не му стига въздухът и е затруднено дишането му. "Видях удари по тила му, по лицето му не се виждаха", посочи Николов.

"С периферното си зрение видях как влачат Цвети за косата и за потника. После я задържаха до колоните. Презрамката й се беше разместила от влаченето, тя беше със спортни дрехи - спортно бюстие и клин, нямаше никакви предмети в себе си, не беше заплаха за полицаите", разказа още Антон Николов. По думите й той видял светкавицата от снимката, която полицаите са направили на приятелката му, след което той се обърнал разгневен с въпроса: "Защо я снимате?". "За отговор получих 2-3 силни настъпвания по гърба, без думи", каза той.

Николов бе категоричен, че по никакъв начин не е бил агресивен към полицаите, напротив - самият той е видял как определени лица хвърлят бутилки към тях, а един от тях дори изкъртил пътен знак. "Бяхме на лошото място в лошия момент - между провокаторите и полицията", е обяснението му за полицейския побой. Към полицията той се обърна с думите, че хората не са техен враг, а към гражданите - че полицията не е техен враг. След участието си по Би Ти Ви младежът заяви, че отива директно на протестите в центъра на столицата.

По-рано Би Ти Ви показа съдебно-медицинското удостоверение на Евгени Марчев, което свидетелства за множество травми. Част от констатациите на съдебен лекар в Александровска болница са за оттоци в областта на главата, кръвонасядания в областта на гръдния кош с "изразена болкова симптоматика в същата област", по рамото и бедрото, множество охлузвания по цялото тяло. Според удостоверението травматичните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар или върху такива и могат да се получат по времето и начина, по който ги описва Марчев. Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, пише още в заключението на лекаря.

Преди 2 дни самият Марчев разказа пред Би Ти Ви потресаващи подробности за вечерта на 10 срещи 11 юли, когато бе брутално пребит от полицаи. "Чух един глас - “хващай го тоя”. Издърпаха ме от живата верига, повалиха ме в борчески стил назад, паднах странично. Ударих си главата. Над мен застана униформен без маска и без каска, кой ми нанесе два или три удара в брадата. Това бяха силни удари. Първоначално не припаднах, но ударите продължиха. Тук изгубих съзнание. Те вероятно решиха, че отказвам да им съдействам. Опитаха се да ме вдигнат, но аз не можах да се задържа на крака. Влачиха ме и отново ме удряха - в бъбреците, в гърба, в главата. Крещях за помощ с надеждата някой от техните колеги да се отзове, но нищо такова не се случи. Довлачиха ме зад колоните, тогава един от ръководните полицаи каза: "Бийте ги, докато не им се сложат белезниците!", разказа той.