Депутатите приеха на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се въвежда съдебен контрол върху 72-часовото прокурор задържане. Това се счита за малка революция в наказателния процес.
Обичайният път, който е изработен от МВР и прокуратурата е, да се организира на практика 24 ч. полицейски арест с последващо задържане от прокурор за 72 часа. Така всеки обвиняем може да изкара 96 чака в ареста, без да има съдебно произнасяне. НПК неслучайно казва "до 72 часа" прокурорско задържане, защото въпросният срок е за да се доведе и осигури съответното лица пред съда, ако прокурор иска постоянно задържане. Обичайно обаче МВР, а после и държавното обвинение изстисква тези срокове докрай, което през годините породи много критики към действащото българско законодателство..
С направените сега промени се предвижда обвиняемият или неговият защитник да може да обжалват законността на постановлението за задържане пред съответния първоинстанционен съд, след връчването му. Жалбата ще се подава чрез прокурора, който е длъжен да я изпрати на съда, заедно с материалите от досъдебното производство, незабавно след получаване на жалбата. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник незабавно след постъпването ѝ. Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. Определението може да се протестира от прокурор и да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния по-горен съд в тридневен срок от съобщаването му. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.
Въвеждането на съдебен контрол върху 72-часовото задържане беше прието единодушно със 187 гласа "за". По време на дебата в пленарната зала беше отбелязано, че това е нова и правилна мярка за правния ред в България, тъй като има множество заведени дела срещу България именно заради липсата на тази правна уредба, разказва БТА.
Във връзка с европейските директиви, с промените в НПК се въвежда задължение за компетентните правоприлагащи органи да уведомяват заподозрените за техните права и да предоставят възможност да ги упражнят, например за правото на адвокат и оказване на правна помощ, за правото на устен и писмен превод, ако не владеят български език, за правото да запазят мълчание и др.
Отхвърлено беше предложението на „Демократична България“ лицата, които са подали съобщение за извършено престъпление, да могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Божидар Божанов от ДБ даде пример, че са подали сигнал за имущественото състояние на Пеевски, прокуратурата е образувала досъдебно производство и след това го е прекратила, което подалите сигнала не могат да обжалват. Според него прокуратурата винаги си е намирала начин да сложи чадър, затова подалият сигнала трябва да може да обжалва. Иван Вачев от управляващата "Прогресивна България" коментира, че не е запознат със съдържанието на сигнала срещу Пеевски, но със сигурност той попада в тази категория дела, в която ще има автоматизъм при обжалването на прекратяването на наказателното производство.
Законопроектът за изменение на НПК не беше гласуван изцяло на второ четене, заради изчерпване на времето на пленарното заседание. Предстои депутатите да разгледат второ четене и преходните и заключителни разпоредби от законопроекта, посочва още телеграфната агенция.
