Медия без
политическа реклама

Нови правила за събирачите на дългове палят битка в парламента

На прицел са промени в Закона за защита на потребителите, изготвени от правосъдното министерство, оценявани като лобистки

Илияна Кирилова

Тежка битка около регулирането на дейността на фирмите за събирания на вземания, още познати като колекторски фирми, се заформя в Народното събрание. В центъра й стоят промени в Закона за защита на потребителите, изготвени в правосъдното министерство и внесени от депутати от ГЕРБ, както и поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на “Обединени патриоти”. В схватката вече се намесиха асоциациите на потребителите и на колекторите. Прозвучаха и обвинения в лобизъм, насочени към правосъдното ведомство.

В Закона за защита на потребителите се създава нова глава, посветена на вземанията по потребителски договори, в която се описва процедурата по събирането им. Уточнява се, че вземанията не могат да се прехвърлят, освен ако потребителят изрично се е съгласил предварително чрез индивидуално уговорена клауза в договора. Не се позволява вземането да се прехвърля частично или на няколко кредитора. Изрично се забранява на новия кредитор да начислява такси, неустойки, санкции или лихви, които не са предвидени в договора с предишния кредитор – иначе ще бъде наказван с глоба, която може да стигне до 10 000 лв.

В същото време в проекта се казва, че потребителски дълг може да се прехвърля само на фирми, които присъстват в регистъра на БНБ като събирачи на вземания. Това е един от текстовете, които предизвикват тревогата на Асоциацията за защита на потребителите. В своето становище от организацията посочват, че така се отнема възможността на длъжниците да изкупят дълговете си и се дават правомощия на колекторските фирми в противоречие с конституцията. Подчертават още, че в проекта няма предвидени никакви механизми за ефективен мониторинг и контрол над събирачите. Оценката им е, че законът е лобистки, за което директно обвиняват правосъдния министър Данаил Кирилов. Неговото ведомство е изготвило проекта, но се опитва да го „прокара през задната врата на парламента” чрез депутатите от ГЕРБ, заявяват от асоциацията.

Другата линия на конфликта засяга поправките в ГПК на патриотите, в които е залегнала процедура за доброволно изпълнение. По искане на кредитора съдебният изпълнител може да изпрати покана на длъжника да обслужи доброволно дълг, за който няма издаден изпълнителен лист. Длъжникът ще разполага с два месеца да реагира като започне плащания. Така ще се създаде възможност за погасяване на дългове без да се стига до съд, обосновават се вносителите.

От Асоциацията на колекторските агенции в България категорично се противопоставят на инициативата. Според събирачите на дългове и в действащото законодателство – в Закона за частните съдебни изпълнители, е предвидена възможността да се изпращат всякакви покани към длъжника, включително и за доброволно изпълнение. В ГПК пък били налице два способа за доброволно изпълнение, което не налагало добавянето на нови такива, твърдят още колекторските фирми.

В същото време предложението на патриотите се радва на подкрепата на асоциацията на потребителите. „Свидетели сме на яростна публична и подмолна атака от Асоциацията на колекторските агенции и няколко адвокати. Съвсем ясно е, че техните интереси са пряко засегнати. Евентуалното въвеждане на доброволното изпъленение ще даде възможност на длъжниците да си уредят взаимотоношенията с кредиторите, без да се минава през съдилища. Тоест облекчаване на съда от дела за дребни суми, а гражданите няма да плащат  лихви, такси и хонорари за някои юристи и адвокати”, заявяват от асоциацията.

И двата законопроекта преминаха на първо четене в пленарната зала на парламента. Най-вероятно разглеждането им на второ четене ще остане за есента, освен ако депутатите се откажат от лятната си ваканция или я съкратят. Същото се отнася и за промените в Закона за задълженията и договорите, внесени от ГЕРБ и патриотите, с които обещават да сложат край на фигурата на "вечния длъжник".