Трайният ръст на автомобилите в София, липсата на обособени трасета за движение на градския транспорт, все по-големите пространства, необходими за паркирането на МПС, и липсата на свързаност на велосипедната мрежа в града са най-големите предизвикателства пред мобилността в Столична община. Това става ясно от проекта за изготвяне на транспортен модел на София, подготвен от общинското предприятие "Софияплан". До 17 септември той може да бъде коментиран и към него може да се правят предложения на електронната поща на дружеството - [email protected].

По първия проблем пред придвижването в София – постоянно увеличаващия се брой на автомобилите, "Софияплан" отбелязва, че това се случва въпреки явната тенденция за обновяване на автопарка на градския транспорт и въпреки разширяващата се мрежа на столичното метро.

"През последните години се инвестира сериозно в обновяването на превозните средства на обществения транспорт и значително напредва развитието на метрополитена. Въпреки това се наблюдава продължаваща тенденция на спад на ползвателите на обществения транспорт и увеличаване на дела на придвижванията с автомобил. Моторизацията е индикаторът, който показва колко автомобила са налични за всеки 1000 души. За София той е над 660 и е също с увеличаваща се тенденция. Това показва, че все повече хора разчитат на автомобилите като средства за придвижване, което не отговаря на поставените стратегически цели пред града", пише в проекта.

"Преминаването към по-устойчиво придвижване би довело до ограничаване на времето, прекарано в задръствания, до увеличаване на средната скорост за пътуване в града, до ограничаване на отпечатъка на транспортните системи върху градската среда, качеството на въздуха и нивата на шум, както и до по-безопасни улици за всички социални и възрастови групи", се казва още в проучването.

До подобряване на възможностите за придвижване на хората в София би се стигнало и ако градската управа превърне градския транспорт в приоритет, като обърне особено внимание на наземния, смятат от "Софияплан". За целта е нужно трасетата, по които той се движи, да се оптимизират, става ясно от анализа. Нещо, което сега не се случва, отбелязва общинското предприятие.

"Развитието на уличната мрежа е важно и необходимо условие за подобряване на мобилността, но това е нужно да се случва балансирано, като се осигуряват качествени алтернативи на придвижването с личен автомобил. От съществено значение е да се насочват постоянни усилия към това да се използва по-разумно уличното пространство, да се стимулира ползването на по-малко на брой превозни средства, но с по-голям капацитет. Тоест общественият транспорт да бъде приоритет и в ползването на пространството чрез повече обособени ленти и трасета за придвижване, отделени от автомобилните. Към момента едва 5.5% от дължината на цялата мрежа на обществения транспорт е обособена, като почти половината от нея са линиите на метрото", сочат изчисленията на "Софияплан".

Паркирането на автомобилите се превръща във все по-голям проблем в София, като за тях е необходимо все повече площ, става ясно още от проучването. Оказва се, че към момента територията, която заемат МПС в София, почти се равняна на територията на всички паркове в Столична община. Непрекъснатото завземане на поляни и зелени площи за паркиране на коли води и до допълнително влошаване на качеството на въздуха, специално отбелязват от "Софияплан".

"Един личен автомобил прекарва около 95% от времето в покой и заема над 15 кв. м в градската среда. Това означава, че само регистрираните към 2021 г. на територията на СО около 880 000 леки автомобила заемат обща площ, равна на 98.5% от всички реализирани паркове и градини на територията на общината - това включва всички малки паркове и градини, но и Южен, Северен, Западен, Борисова градина, Ботаническата градина, резиденция "Бояна" и Княжеската гора. Наблюдават се постоянно запълнени улични паркинги, като често автомобилите се разполагат върху тротоари и зелени площи, нарушавайки както пешеходната проходимост и безопасност, така и състоянието на междублоковите пространства и градската среда. И допринасяйки за лошото състояние на въздуха в София не само чрез изгорените газове, ами и чрез суспендирания прах от паркирането в калта. За това състояние допринася и липсата на етажни паркинги в жилищните и търговските зони и малкото налични буферни паркинги", пише още в анализа.