107 са случаите на наложени мерки за закрила спрямо българчета в чужбина през 2020 г. По-големият процент от случаите се отнасят до страни от ЕС, в които живеят много български семейства, като Германия, Великобритания и Нидерландия. Това отговори Министерството на правосъдието на въпросите на "Сега" по темата. Ведомството отказа подробности за случаите, като например какви мерки за закрила са приложени, с аргумент, че информацията е твърде чувствителна.

Темата стана актуална миналата седмица, когато министерството стартира информационна кампания, насочена към българите в чужбина, която да ги предупреди при какви обстоятелства органите на чуждата държава може да преценят, че децата им са в риск и да наложат мерки за закрила. Според министерството в последните години са чести случаите на наложени мерки за закрила от социални служби в чужбина по отношение на българчета, живеещи там.

От министерството обясниха, че мерките могат да бъдат различни. Като се започне от наблюдение на детето от социалните служби и задължение за посещение и консултации със специалисти като лекари, педагози, психолози и се стигне до настаняване на детето и един от родителите в специализирано жилище при по-тежки случаи. Най-крайната мярка е извеждане на детето от семейството. Всяка държава има свои собствени правила за оценка на риска и нуждата от закрила на дете, но най-общо като риск се приема действие или бездействие на родителя, което застрашава детето.

Изредени са действия и поведение, които могат да бъдат оценени като риск от социалните служби. Сред рисковете, свързани със здравето, са неявяване на задължителни профилактични прегледи, пренебрегване на лекарски препоръки и отказ от назначено лечение. За рискове, свързани с дома и семейната среда, са посочени непълнолетни родители, твърде малко жилище или жилище с недобри условия за живот, честа смяна на адреса и населените места в рамките на държавата, нередовно плащане на наем и режийни разходи. Рисковете, свързани с насилие, са системни скандали между родителите, или между родителите и детето, сурови наказания, удари, побой, дърпане на ръка или ухо, плесници, незачитане волята и правата на децата в тийнейджърска възраст - например да бъдат наричани с име, което не издава българския им произход, или да поддържат романтични отношения с лице от друга раса. За риск се приемат и обвинения в упражнено домашно насилие между родителите, без значение дали са основателни. "В много страни гражданите възприемат за свой дълг да сигнализират незабавно властите, ако научат или забележат подобни прояви и обстоятелства", предупреждава МП.

Като рискове в училище са посочени системни отсъствия или лоши резултати, занемареност. Ако детето е твърде мълчаливо и се изолира от съучениците си, или пък е твърде буйно и агресивно, това може да направи впечатление на училищните власти.

Мерки за защита могат да последват и ако деца под 10-годишна възраст са оставени без надзор у дома, в колата или на улицата.

Според МП ако започне процедура по надзор или отнемане на дете от семейството му в чужда държава, най-добре е веднага да се потърси местен адвокат, специалист по семейно право.

Обещания

Преди година социалната министърка Деница Сачева обяви, че трябва да се въведе държавен алгоритъм за действие при случаи, когато социалните служби в чужбина се задействат по казуси с български деца. Тогава тя обясни, че такива случаи зачестяват. Повод беше отнемане на 7-месечно бебе в Германия по подозрения за родителска небрежност. През март бебето бе върнато на родителите, а обвиненията от тях - свалени. Този случай би трябвало да е в статистиката на МП за 2000 г.

Сачева обеща конкретика след седмица. "Това, което на този етап съветваме, е всички граждани, които имат различни казуси със социални служби на други страни, да сезират Държавната агенция за закрила на децата, така че тя да координира действията на адвокатите, консулствата и защитата на гражданите", посочи преди година социалният министър. Държавният алгоритъм така и не бе обявен.