В стотици български домове първата подкрепяща ръка към бъдещата майка не е лекарят в кабинета, нито социалният работник зад бюрото, а медицинската сестра, която прекрачва прага ѝ. За повечето семейства и млади жени това е първият път, в който някой ги изслушва, обяснява им какво се случва с тях, какво им предстои по пътя към родителството и ги подкрепя в най-важния момент от живота им.

Тази подкрепа идва чрез международната програма за патронажна грижа Nurse-Family Partnership, която от 2016 г. се прилага пилотно в България под името „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“. Развива я фондация „Тръст за социална алтернатива“ в градовете София и Пловдив като подпомага икономически уязвими жени до 22 г. – от периода на бременността до навършване на 2 г. на детето. Услугата вече е доказала реални ползи при стотици семейства – по-здрави деца, по-уверени майки и повишен шанс за по-добро бъдеще.

България: бедност, неравенства и рисков старт в живота

България е сред страните в ЕС с най-висок дял на хора в риск от бедност и социално изключване. Но зад тази статистика стоят конкретни жени – млади майки, които преминават през бременността си без нито един лекарски преглед.

В някои квартали първата среща с акушер-гинеколог се случва едва в родилната зала. Не защото жените не искат грижа, а защото не могат да си я позволят – без здравни осигуровки, без средства за път, без доверие, че системата е за тях.

Когато бедността се предава през поколения, липсата на подкрепа става норма. Ранните бременности са по-чести, а достъпът до информация и медицинска помощ – несигурен. Така рискът за майката и детето започва още преди раждането.

Решението: медицинска сестра, която идва при теб

В този контекст патронажната услуга „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ предлага просто, но много ефективно решение. Обучени медицински сестри и акушерки посещават бъдещите майки редовно – общо около 64 пъти в рамките на 2 години и половина (от ранната бременност до навършване на две години на детето).

По време на тези домашни посещения сестрите:

• следят здравето на майката и бебето;

• обясняват как протича бременността и какво да се очаква;

• учат родителите как да се грижат за новороденото;

• подкрепят майките емоционално;

• помагат им да планират бъдещето си – образование, работа, семейство.

Това не е просто медицинска услуга. Това е дългосрочна връзка на доверие. „Понякога момичето ми казва: ‘Ти си единственият човек, който ме изслушва’. В такива моменти разбираш колко важно е присъствието ти“, споделя една от патронажните сестри в програмата.

Доверие, изградено стъпка по стъпка

Началото на услугата през 2016 г., като всяко друго начало, е трудно. В много общности има силно недоверие към институциите, а някои семейства се страхуват, че ако се обърнат към социални или здравни услуги, могат да загубят детето си. Тук ключова роля играят здравните медиатори – хора от самите общности, които помагат на медицинските сестри да изградят доверие и да достигнат до най-нуждаещите се семейства.

„Без медиаторите нямаше да можем да стигнем до тези майки. Те ни помогнаха да разберем общността и да спечелим доверието ѝ“, споделя един от ръководителите на програмата.

Медиаторите често придружават сестрите при посещенията, превеждат и обясняват, а понякога просто помагат семействата да се почувстват по-спокойни и да се доверят.

Животът зад статистиката: бедност, липса на ресурси и изолация

Реалността, с която се срещат патронажните сестри, често е лишена от елементарни удобства. В някои домове няма течаща вода или стабилно отопление. Храната е ограничена, а доходите – несигурни. Много от младите майки са прекъснали образованието си рано и възможностите им за работа са минимални.

В такава среда дори най-обичайните препоръки – разнообразно хранене, витамини, редовни прегледи – изискват повече от добра воля. Те изискват ресурси, организация, подкрепа.

Затова програмата не се ограничава до съвети. Понякога подкрепата означава съдействие за личен лекар, помощ за възстановяване на здравни права, насочване към социални услуги или решение на конкретен административен проблем.

Tрайният ефект е в това, че младата майка започва да разбира как функционира системата, че може да планира, да търси информация, уверено да полага грижа.

Резултатите: по-добро развитие на децата и повече увереност за майките

През 2023 г. настъпва моментът за оценка на реалния ефект от услугата върху подпомаганите от нея семейства. Екип на агенция „Алфа Рисърч“ поема теренната работа на мащабно проучване – интервюта на над 700 майки и оценка на развитието на още толкова деца (от услугата; извън услугата, но от същите уязвими общности; и от общото население).

Събраните на терен данни се анализират от независим международен екип изследователи от Университета в Утрехт. Оценката им показва ясно измерим ефект от патронажната грижа.

Децата на майките, включени в програмата, демонстрират по-добро когнитивно и двигателно развитие в сравнение с връстници в сходни социални условия, които не са получили такава подкрепа.

Промяната обаче не се вижда само в тестовете. Тя се проявява в ежедневието. Майките кърмят по-дълго, по-често четат и играят с децата си, разговарят повече с тях и по-осъзнато стимулират развитието им. Знанията им за детското здраве и семейното планиране се разширяват, а усещането за социална изолация намалява. Това са навици, които изграждат среда за развитие – и които променят траекторията на детето още в първите години от живота му.

Големият проблем: липсата на медицински сестри

Недостигът на медицински сестри и акушерки се посочва като едно от най-сериозните препятствия пред разширяването на програмата в България. По последни данни в страната работят около 22 000 медицински сестри – приблизително 340 на 100 000 души население. За сравнение, средното съотношение в Европейския съюз е повече от два пъти по-високо, сочат данни на Евростат.

През последните десетилетия броят на сестрите намалява с около една трета, а системата застарява. Средната възраст на практикуващите е близо 50 години, а значителна част вече са в пенсионна възраст. В същото време всяка година страната губи млади специалисти, които избират да работят в чужбина заради по-добро заплащане и условия на труд. Според различни професионални оценки на България ѝ липсват между 17 000 и 30 000 медицински сестри, за да достигне устойчиво ниво на обслужване.

Недостигът на кадри поставя логичния въпрос дали подобни програми могат изобщо да бъдат разширявани устойчиво. Именно тук дизайнът на „Заедно – здраво бебе, здраво бъдеще“ се оказва ключов.

За разлика от универсалните модели на патронажна грижа, при които всяка майка в страната получава домашни посещения, програмата е фокусирана. Тя не се опитва да обхване всички, а достига до онези, при които рискът е най-висок – много млади майки, жени без достъп до здравни услуги, семейства в тежка социална уязвимост.

Този таргетиран подход изисква по-малък, но добре подготвен екип и позволява ресурсът да бъде насочен там, където ефектът е най-значим. В условия на кадрови дефицит това е стратегически избор.

В повечето страни от Европейския съюз съществуват именно такива системи за домашни посещения от медицински сестри или акушерки, които са част от националните здравни услуги и осигуряват превенция и ранна подкрепа за семействата. България е сред малкото страни, които нямат универсална система за патронажна грижа, въпреки че в миналото подобни услуги са съществували.

Освен това, подобни програми могат да направят професията на медицинската сестра по-привлекателна като разширят ролята ѝ извън болницата и дадат повече автономност, професионално развитие и възможност за реално въздействие върху живота на хората.

Бъдещето: шанс за национална политика

В момента патронажната услуга се прилага пилотно и основно с проектно финансиране, което поставя въпроса за нейната устойчивост и възможността да достигне до повече семейства. Един от възможните пътища е интегрирането ѝ като социална услуга, предоставяна чрез общините. В България социалните услуги се финансират от държавата, но се организират на местно ниво, което позволява по-добро съобразяване с нуждите на конкретните общности. Този модел би могъл да позволи постепенно разширяване на услугата и достигане до повече семейства в риск.

Безспорно обаче най-ефективното и устойчиво решение е интегрирането на подобна програма като част от националната здравна система – като превантивна услуга, насочена към най-уязвимите майки и деца. В повечето европейски държави подобни услуги са стандартна част от здравеопазването. Те се разглеждат не като социална помощ, а като инвестиция в общественото здраве – начин да се предотвратят здравни проблеми, да се намалят неравенствата и да се осигури по-добър старт на децата.

Ранната подкрепа е доказано една от най-ефективните мерки – тя намалява риска от здравни усложнения, подобрява образователните резултати на децата и увеличава шансовете на майките да продължат образованието си и да намерят работа.

Тази програма променя съдби

Най-силното доказателство за въздействието на програмата не са статистиките, а промените в живота на реални хора. Много от младите майки в услугата първоначално се включват с несигурност или дори недоверие. Някои очакват материална помощ. Но с времето откриват нещо много по-ценно – дългосрочна подкрепа, знания и увереност.

„Имам майка, която се включи, защото беше чула, че даваме помощ за бебета“, разказва една от медицинските сестри в програмата. „След като роди, един ден ми каза: ‘Сега разбирам, че най-важното не са нещата, които получих, а това, че има човек, към когото мога винаги да се обърна.’“

За много от тези млади жени това е първият път, когато някой вярва в тях. Първият път, когато някой ги насърчава да продължат образованието си, да си поставят цели и да вярват, че могат да изградят по-добро бъдеще. Промяната се вижда и при децата – в начина, по който се развиват, играят, общуват. В малките ежедневни действия – четене на приказка, игра, разговор – които изграждат основата на бъдещето им.

Но програмата променя и самите патронажни сестри. Много от тях описват работата като едно от най-смислените преживявания в професионалния си живот.

Опитът от България показва, че дори в условията на дълбока бедност, изолация и липса на ресурси, една добре организирана подкрепа може да направи реална разлика. Но също така показва, че за да достигне до всички, които се нуждаят от нея, тази подкрепа трябва да се превърне от пилотна инициатива в устойчива национална политика. Защото понякога промяната започва с нещо просто – почукване на вратата и човек, който казва: „Тук съм, за да помогна.“