Днес, 22 ноември 2026 г., след кратко боледуване почина Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. Това съобщи Светият синод.
"Негово Високопреосвещенство ще остане в историята на Българската православна църква - Българска патриаршия като изряден архиерей, ревностен монах, горещ молитвеник, духовник с дълбока и искрена вяра и истински Христов последовател, който не само със словото си, но и с целия си живот, слово и дела благовестеше евангелската истина", се казва в с ъобщението.
След 14:00 ч. днес тялото Гавриил ще бъде положено за поклонение в параклиса "Св. цар Борис" в Синодалната палата в София.
През следващите дни Светият Синод на Българската православна църква - Българска патриаршия ще се събере на извънредно заседание, на което ще определи деня и часа на опелото и погребението, както и наместник на Ловчанския епархийски престол.
Митрополитът беше един от най-изявените членове на Светия синод - два пъти попада в тройката кандидати за избор на патриарх, припомня БНТ.
На 4 ноември владиката беше приет за лечение във ВМА с диагноза остър панкреатит. Впоследствие състоянието му се усложни и той беше поставен в изкуствена кома, пише БГНЕС.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 г. в София със светското име Цветан Динев. Детството си прекарва в Чехословакия, където живее със семейството си от 1953 до 1966 г. След завръщането си в България завършва Висшия институт по архитектура и строителство през 1973 г.
Пътят му към монашеството започва още по време на студентските години, когато се запознава с епископ Партений Левкийски, който става негов духовен наставник и изповедник. През 1973 г. се установява в Клисурския манастир "Света Петка" край Банкя, където посвещава живота си на православната вяра.
На 27 декември 1979 г. приема монашеско пострижение с името Гавриил. През 1980 г. е ръкоположен за йеродякон, а впоследствие и за йеромонах. Същата година е назначен за игумен на Клисурския манастир.
През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна семинария, след което специализира богословие в Московската духовна академия.
От септември 1986 г. до 1991 г. е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва.
След завръщането си в България през 1991 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а от 1994 г. отново поема игуменството на Клисурския манастир.
В периода на църковния разкол подкрепя запазването на единството на Българската православна църква. На 19 октомври 1998 г. в Рилския манастир е ръкоположен за епископ с титлата "Макариополски" и става викарий на Софийския митрополит.
На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит.













