ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС, с чиито гласове вчера изненадващо следствието беше извадено от прокуратурата, на практика се опитват да възродят спецпрокуратурата. Това коментираха пред "Сега" магистрати. В момента следствието е под шапката на прокуратурата, а директорът на националното следствие е зам. главен прокурор, който дори се оказа, че формално не ръководи структурата.

С промени в Закона за съдебната власт, които не бяха минала на второ четене през правната комисия, но бяха приети на второ четене от пленарната зала, Националната следствена служба беше отделена от прокуратурата. Против гласуваха БСП и ПП-ДБ. Единствено бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП Бойко Рашков се застъпи за идеята на "Възраждане" следствието да се отдели от прокуратурата. Според него не само съдиите и прокурорите, а и следователите трябва да бъдат независими. Той обаче изрази опасения, че, ако тези промени в Закона за съдебната власт се приемат, биха били противоконституционни. 

Радомир Чолаков от ГЕРБ пък даде абсурден аргумент за разделянето - "главният прокурор и шефът на следствието да се заплашват кой кого ще убива е абсолютно недопустимо. Законодателният орган е длъжен да разтърве тези хора". Чолаков визираше конфликта между Иван Гешев и директорът на следствието и негов заместник Борислав Сарафов.

Според магистратите, с които "Сега" разговаря, от направените вчера промени не следва абсолютно нищо освен разтурването на следствието, тъй като в закона не е уредено как точно ще се случи разделянето. Ясно е обаче, че се прави опит за създаване на едно ново звено, което да се капсулира. И това се случва броени часове, след като беше обнародван механизмът за разследване на главния прокурор, чрез който в прокуратурата беше въведен някакъв демократичен контрол.

Приетият вчера законопроект беше отхвърлен на първо четене. Затова и когато беше вкаран на второ четене в правната комисия, на практика никой не го е чел - всеки текст от проекта е бил с отметка, че не подлежи на разглеждане.

Затова, според юристите, с които "Сега" говори, законът не трябва да бъде "пускан" за обнародване, а трябва да бъде върнат от президента. 

Още от миналия парламент, когато "Възраждане" вкара този закон, той беше защитаван основно от двама души - Сарафов и Рашков. ГЕРБ също са привърженици на идеята и дори опитаха да я прокарат през питане до Конституционния съд, което беше отклонено.

"Действително следствието подлежи на реформа, за да има смисъл от него, защото с вкарването му в прокуратурата то беше обезсмислено. Но няма рационалност в изпълнението. Преследват се други цели, това е напълно очевидно", коментират магистрати.

"Начинът, по който е бил приет този закон, зад това има конюнктурни цели, свързани с битката по върховете на съдебната власт, прокуратура и следствие", коментира снощи в "Панорама" и служебният правосъден министър Крум Зарков. Според него този закон е недовършен и остават редица неизяснени и неуредени въпроси.

"Няма да проработи. Очевидно е, че имаме сблъсък между главния прокурор и неговия заместник. Такъв тип дълбоки реформи, направени по този начин, имат два пътя - по-маловажният е да останат само на хартия, другият е, че след като вече имаме механизъм на контрол, ние създаваме нещо паралелно и неясно, което може да се превърне в това, срещу което довчера се борихме", каза министърът.

Той прогнозира, че е напълно е възможно Гешев да бъде свален следващата седмица, това зависи от Висшия съдебен съвет и е реалистично. "Няма място за скатаване", посочи Зарков.

Андрей Янкулов, адвокат и член на Антикорупционния фонд, коментира във Фейсбук, че тази експресна промяна не е консултирана с ЕК и Съвета на Европа, какъв беше първоначалният замисъл и предупреждава, че като нищо ще се мине към конюнктурни промени: 

"Експресното вадене на следствието от прокуратурата, което никога не е комуникирано с ЕК или СЕ като някаква мярка за подобряване на качеството на разследването, ме кара да се опасявам, че за пореден път е възможно да се пристъпи и към още бързи конюнктурни промени, без те да бъдат нито достатъчно добре обмислени, нито проведени след необходимите предварителни консултации със съюзите, от които сме част.

А защо такива консултации са нужни?

Защото, първо, на тези места има огромна експертиза, която можем да ползваме, на хора, които имат поглед върху правните системи и проблемите на много държави - ние тук не сме някакъв самотен остров в безбрежния океан, за който да важат съвсем различни правила и да е изправен пред съвсем различни предизвикателства. Че можем да комуникираме с тях и да черпим от техните знания и опит, е повече от богатство.

Второ, ние сме равноправен член на тези съюзи, и трябва да участваме в изграждането им, включително като споделяме нашите проблеми и опити за решения. Не става въпрос отнякъде другаде да ни "спускат" решенията, които така или иначе ние трябва да вземем за нас, няма кой друг да ни свърши тази работа.

Досега винаги реформите в правосъдието са били обвивани в европейски целофан, уж да ни приближават към европейския стандарт, но под него често се е получавало нещо съвсем друго. Червените флагове, че и сега може да стане пак същото, вече се веят."