Управляващата коалиция на ГЕРБ и „Обединени патриоти” продължи с порочната си практика да разтоварва правителството от отговорността за организацията и провеждането на изборите.

Преди няколко месеца депутатите на Бойко Борисов прехвърлиха на Централната избирателна комисия (ЦИК) всички задачи около машинното гласуване, с което предизвикаха оставката на бившия й шеф Стефка Стоева. Сега, подкрепени от патриотите, ДПС и „Воля”, сториха същото и по отношение на мерките, с които трябва да се опазят живота и здравето на избирателите по време на вота.

Това стана след като парламентарната правна комисия измени в сряда изборните правила. При това чрез поправки на първо четене в закона за извънредното положение, а не в Изборния кодекс, който принципно регулира всичко, което се отнася до организацията и провеждането на вота. Отгоре на всичко, управляващите косвено попречиха на заинтересованите страни да проследят дискусията по законопроекта в комисията. Нейното заседание беше насрочено за 14.30 часа в сряда. Но вместо да се проведе тогава, внезапно беше „дръпнато” почти два часа по-рано – в 11.40 часа.

В законопроекта на ГЕРБ и патриотите е записано, че ЦИК трябва да приеме правила за организацията и реда на изборите, с които да се гарантират животът и здравето на избирателите, членовете на избирателните комисии и другите участници в изборния процес, в срок не по-късно от 50 дни преди изборния ден. Президентът Румен Радев насрочи вота за 4 април, което оставя на изборните комисари време да одобрят здравните мерки приблизително до средата на февруари. Мерките трябва да бъдат определени след консултации между ЦИК, здравния министър, Националния оперативен щаб (НОЩ) и Националния ваксинационен щаб.

Управляващите не се осмелиха дори да определят конкретно по какъв начин ще пуснат бюлетина гласоподавателите, поставени под карантина или в изолация. Само записаха двата възможни варианта - че такива избиратели ще гласуват с подвижни избирателни кутии или в отделни избирателни секции. Така си оставиха вратичка да прехвърлят на изборните комисари и това тежко решение.

Освен това ЦИК ще трябва да обезпечи изборния процес и с „всички необходими средства за защита”. За това управляващите милостиво добавиха, че комисията ще се ползва със съдействието на правителството. Такова ще може да иска изборната администрация и от вътрешното и здравното министерство, и регионалните здравни инспекции, но „при необходимост”.

УПРАВЛЯВАЩИТЕ КЪМ БСП: ВРЪЩАТЕ СЕ КЪМ ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА

На дебата в правната комисия депутатите от БСП посочиха очевидното - че правителството снема от себе си отговорността и я качва на раменете на ЦИК. В отговор Христиан Митев, който е зам.-председател на комисията от "Обединени патриоти", смая всички като направи препратки към разделението на властите и тоталитаризма. "Смисълът и идеята на Изборния кодекс и изобщо цялата конституция на демократично произвеждане на изборите ви се губи, тъй като според вас Министерският съвет трябва да се занимава с организацията и реда на произвеждане на избори и да носи цялата отговорност. Само че това се случва в една друга държава – тоталитарната държава, където имаме смесване между властите. Предполагам, че се връщате към миналото на вашата партия. Няма как, абсолютно недопустимо е управляващата коалиция да допусне да се нарушават основни конституционни принципи, особено разделението на властите", обяви Митев.

Социалистите останаха изумени от неговата интерпретация. "Един от най-важните моменти в българската демокрация ще тежи на плещите на ЦИК и на няколко щаба, които въобще нямат нито статут, нито компетентност. Вие бягате от политическа отговорност и я насочвате към ЦИК", отвърна му соцдепутатът Явор Божанков. Подкрепи го съпартиецът му Крум Зарков: "Вие трябва да решите какво правите: или ситуацията е извънредна, и трябват извънредни мерки, които да бъдат взети от правителството, или ситуацията позволява да бъде организиран изборният процес от ЦИК, както си е винаги, и тогава няма нужда от такива промени. Едно от двете е."

ЦИК НЕМОЩНО СЕ СЪПРОТИВЛЯВА

Представители на ЦИК на заседанието нямаше, вероятно заради променения му час. От комисията обаче изпратиха становище по законопроекта, в което му оказаха съпротива, макар и доста немощна. В становището, което беше изчетено от председателя на правната комисия Анна Александрова, се изтъква, че Законът за здравето определя здравния министър като компетентния орган, който да определи правилата за безопасност. Също така, изборните комисари предлагат да се запише единствено Министерският съвет като органа, който да обезпечи изборния процес със защитни средства. Поискаха също и да бъдат разписани ясни критерии в законопроекта за включването на карантинираните и изолираните граждани в списъка на гласуващите с подвижни кутии.

Тук отново се намеси Христиан Митев, който пак изненада всички, като обяви, че прочетеното становище доказвало, че ЦИК не смята, че е натоварена с излишни отговорности. И отново се върна към темата за разделението на властите и отговорността. "Според вас изборите трябва да се организират от Министерския съвет и той да носи отговорността. Няма как Министерски съвет, който е само и единствено съставен от представители на управляващата коалиция, да организира избори, защото, ако съм на ваше място, първото нещо, което ще кажа, е, че изборите са манипулирани. Започвам да си мисля, че си търсите оправдание за евентуална загуба на предстоящите избори", обърна се депутатът от ОП към социалистите.

При последвалото гласуване законопроектът на ГЕРБ и патриотите беше подкрепен от ДПС и "Воля", а социалистите го отхвърлиха. В петък предстои да бъде разгледан на първо четене и в пленарната зала на парламента.

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ДАТАТА НА ИЗБОРИТЕ

Арменската общност у нас възрази в официално писмо до президента Румен Радев срещу насрочената дата за провеждане на парламентарните избори - 4 април. В писмото си представители на общността изтъкват, че на тази дата те честват големия празник Възкресение Христово и съвместяването на празника с вота не е удачно. "Хиляди арменски семейства в страната (дори и тези, където има смесени бракове) в този ден ще отдадат по подобаващ начин своята почит към Иисус Христос и неговата саможертва в името на спасението на хората. Предпочитаме да мислим, че изборът на неудачния ден е продиктуван от непознаването на традициите на „различните“ в България, а не е резултат на тенденциозен избор, показващ незачитане на религиозните права на принадлежащите към други вероизповедания, различни от българското православие", пише в писмото до президента. Не е ясно защо позицията се изразява със закъснение - указът на президента за насрочване на изборите бе подписан на 14 януари.

Упрекът, че датата съвпада с датата, на която католици и протестанти отбелязват Великден, бе изтъкната и от управляващите. Като главен аргумент за провеждане на изборите по-рано главният секретар на президента Димитър Стоянов изтъкна факта, че парламентът се разпуска на 26 март и е "абсурдно правителството да бъде оставено без контрол от страна на народното събрание дълго време".