След години чакане и два месеца работа в парламента, пленарната зала днес одобри на второ четене проектът на закон за лобизма.

Приемането му е необходимо, за да получим четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), от което България очаква 437 млн. евро. Така също се изпълнява и ангажимент, свързан с амбицията на страната ни да се присъедини към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Затова за приемането му обединиха сили ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН, подпомогнати от малки групи депутати от БСП и АПС. "Възраждане" и ДПС се въздържаха, а МЕЧ и "Величие" се противопоставиха.

Всъщност, терминът "лобизъм" не се използва нито в заглавието на закона, който беше внесен като "Закон за прозрачност и почтеност в управлението", нито в съдържанието му. Вместо това се използва изразът "представителство на интереси".

Целта му, посочена от вносителите, които са депутати от ГЕРБ, е да направи публични и прозрачни контактите между представителите на властта – централна и местна, и лицата, които искат да окажат влияние върху изработването на нормативни актове, стратегии и други документи.

Лобистите, определяни като "представители на интереси", трябва да се вписват в специален Регистър по прозрачност. При срещи между тях и публични служители, последните трябва да ги отбелязват в публичен календар, свързан с регистъра. За лобиране "на тъмно" - тоест, без регистрация, се налагат глоби.

Макар че важността му за ПВУ да се признава, законът срещна критики, главно от неправителствения сектор. В гражданските организации се опасяват, че предвид множеството изключения, предвидени в закона, те могат да се окажат единствените, на които да им се налага да се регистрират, дори и да се занимават с общественополезна дейност. Позицията им днес защити Атанас Славов от ПП-ДБ, който посочи, че сдруженията, които са посветени на защитата на конституционно установени права, не бива да влизат в регистъра.