През последната седмица една сензация броди из медиите, които обикновено отделят за културни новини най-задните си страници и най-непопулярните си часови пояси: полууспелият актьор Иво Аръков получава близо 400 000 евро от Национален фонд "Култура" за новите си творчески напъни като певец! Никой не може да устои на такава апетитна новина, особено след като се завъртя прословутият сингъл, за който уж Аръков бил получил тлъстите 70 000 евро по проект, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост. (Гледането и слушането на песента Rockstar е на собствен риск!).
Това е само един от трите скандални транша, за които Аръков е кандидатствал и получил одобрение: останалите два - европейско кръчмарско турне, което тече в момента при оскъдна посещаемост, и филмът "Изолация", са благословени съответно със субсидии от 255 000 и други 72 000 евро. Каква е добрата новина? Тя тук е само една: Аръков надали ще види 400 000 евро, дори всичките му отчети да са бюрократично изрядни. Сигурно са, над тях е работила професионалната проектна мениджърка, добре позната в независимия културен сектор, Ива Евгениева.
Програмите, по които кандидатства Аръков - "Схема за безвъзмездна помощ с две сесии "Български продукции от сектора на културните и творчески индустрии (КТИ) в платформите на отворените пазари за изкуства в ЕС" и "Схема за безвъзмездна помощ в две сесии "Създаване на български продукции и копродукции в сектора на КТИ и промотирането им на европейските и международни пазари за изкуства" са още две от перата по НПВУ, по които щедро предложените ни, но неусвоени евромилиони ще се измерват в трицифрени стойности. Малко преди крайния срок по ПВУ - неизбежен за всички държави-членки - август 2026 г., по точно тези две процедури
изплатени са съответно 9 и 12%.
Аванс в тези размери е получил и злополучният Аръков - общо към 40 хиляди евро (друг е въпросът, че и толкоз не заслужава). И той е късметлия: редица културни дейци и организации, кандидатствали в рамките на тези две процедури, са пили една студена вода. Особеното на тези проекти е, че в хода им авторите ги разплащат със собствени средства, а след това получават възстановяване на парите в няколко транша от евросубсидиите. Както свидетелства например режисьорът Мартин Геновски, той е получил 0 лв. до момента въпреки предадения още на 30 ноември междинен отчет, който е трябвало да бъде разгледан от фонд "Култура" в 30-дневен срок. Много от проектите са дори приключили, свидетелства театроведката Албена Тагарева, но от страна на държавния разпоредител - ни дума, ни вопъл, ни стон. За забавени процедури и липса на комуникация с фонда артистите предупреждават още от есента на 2025 година, а срокът на тази конкретна програма по ПВУ изтича на 31 март...
Зад всичко случило се прозират небивалата управленска немощ и хаос, които царят в НФК и неговия принципал - културното министерство. Историята на Аръков и ПВУ е история за това
как ИТН - чалга тимът на Слави Трифонов - управлява културата.
Министерският мандат на второразрядния комик Мариан Бачев ще се запомни дори на общия безрадостен фон на културната ни политика. По време на управлението си Бачев смени на два пъти директора на фонд "Култура". Първият, активистът на "Има такъв народ" Красимир Димитров, за три месеца не стартира нито една програма, след което подаде оставка с мотив "несправяне със служебните задължения". От май м.г. на поста бе София Щерева, нашумяла през 2022 г. със спорно управление на средствата в ПРОФОН. Тя така се справи с НФК, че остави описаното по-горе наследство.
След встъпването си в длъжност през февруари служебният министър Найден Тодоров побърза да смени Щерева с Нели Неделчева, като обеща тя да подкара блокираното финансиране; но също и разпореди проверка на подкрепените в края на предишното правителство проекти (част от които на Аръков).
Протокол от първото заседание на управителния съвет на НФК от 11 март сочи тоталния разпад във фонда, в който закъснението по ПВУ трудно ще бъде наваксано. "Нямам достъп до всички договори… те ми се предоставят постепенно", казва Неделчева пред членовете на съвета. Проф. Иван Кабаков недоумява: "Как ще продължим работа, без да знаем с какъв бюджет разполагаме?". Изглежда че фондът е вземал решения "на тъмно". Не са изненада установените нередности при оценяването на проектите, но излязоха и други скандални факти: например финансов експерт, който се е явявал на работа за 1 час дневно, но е получавал месечна заплата от 10 хил. лв.
Самият Найден Тодоров, който е трети път служебен министър, призна пред БНТ, че фонд "Култура", който трябва да бъде основен инструмент за подпомагане, се е превърнал в
основен проблем и източник на скандали в Министерството на културата.
Може би ключът е заровен в разполагаемите средства на НФК, който някога стартира с бюджет от 200-300 хиляди лева, а изведнъж се оказа в позиция да разполага с 90 милиона от Плана за възстановяване. Но това далеч не е единственият проблем, с който диригентът администратор ще трябва да се справи. Според гласове от културния сектор той заварва министерството буквално във фалит. Със сигурност до просешка тояга са докарани сценичните изкуства, които кретат с минимално финансиране вече над година. В същото време над Тодоров тегне сянката на "театралната афера" с източвани през провинциалните театри крупни суми, която се разигра по време на предишния му мандат. Тогава вътрешното разследване не доведе до санкции в министерството, а двете замесени чиновнички предвидливо напуснаха и бяха "трудоустроени" на сладки постове в други ведомства.
Европейските средства по ПВУ не са единствените субсидии, чието разпределяне от комисиите към Министерство на културата е наложително да се гледа под лупа. В 12 без 5 отиващото си правителство на Росен Желязков парафира и т. нар. "Национален културен календар за национални прояви и чествания на събития и бележити дейци за 2026 г.", в който наред със знакови културни събития като "Варненско лято", "Аполония", "София филм фест", A to Jazz и Софийски театрален салон се мъдрят Фестивал на щъркелите в Белозем (максимално финансиране от 250 000 лв. - равно на това за "Аполония, "Варненско лято" и "София филм фест"), Фестивал на гъшия дроб в Раковски (167 000 лева - доста повече от парите за Opera Open в Пловдив) и Пехливански борби в Антоново (30 хил. лв.). Има разлика и в оценяването на държавния принос към тези културни прояви: гъшият дроб е получил пълната искана сума, а пък инициативата за издигане на паметник на легендарния ни бас Никола Гюзелев - половината от исканите средства (40 хил. лева).
Слава богу, изконни традиции като Празника на бозата в община Радомир и този на сланината и греяната ракия в Априлци са подкрепени със символични суми от по 13-14 хил. лв., за да не бъркат в окото на по-културните си събратя. Нищо против бозата и ракията, но всичко това се случва в ситуация, в която културата получава символичните 0.5 процента от държавния бюджет - въпреки дългогодишната борба на сектора за 1%. А сега представете си какво цари по местата, където играят наистина големите пари.
