В интервю за предаването „120 минути“ по bTV, президентът Илияна Йотова призова за връщане на лидерските позиции на Европа чрез изграждане на по-голяма независимост в сферите на сигурността, икономиката и технологиите.

Според нея войната в Украйна е разкрила сериозни слабости в европейската отбрана. Тя подкрепи идеята за засилването на европейския отбранителен капацитет, но като стълб в рамките на НАТО, а не като негова алтернатива.

Президентът отхвърли сравненията на българската политика с модела на Унгария, но беше категорична, че ЕС не е „класна стая“, в която държавите сляпо да изпълняват чужди уроци. Тя призова България да спре да се държи като „послушен гост“ и активно да отстоява интересите си, тъй като гласът ѝ е равнопоставен на останалите 26 страни.

Йотова твърдо подкрепи аргументите на държавния глава срещу евентуалното включване на руския патриарх Кирил в санкционните списъци на ЕС. Тя предупреди, че подобен ход може изкуствено да раздели българските вярващи и да отвори опасна конфликтна линия („Европа срещу православието“), вместо да се търсят спешни мирни преговори.

Според нея фокусът върху фигурата на патриарха е бил използван от „по-кресливата част“ от обществото, за да се заглушат по-важните резерви на България по санкциите, които засягат националната сигурност, ядрената ни централа и „Лукойл“.

България притежава уникален шанс - „златна карта и дори цяла колода в ръцете си“ - да се превърне в ключов фактор на Балканите благодарение на географското си положение. През страната се очаква да преминат критично важни енергийни и транспортни коридори, както и дигитална инфраструктура, обясни Йотова.

Йотова защити енергийното споразумение с турската "Боташ", като посочи, че то е сключено в момент на тежка криза с доставките и вместо да се плащат неустойки, проектът е трябвало отдавна да бъде пуснат в експлоатация и да работи ефективно.

Президентът изрази силни съмнения дали сегашното ръководство в Скопие изобщо желае членство в ЕС. Тя подчерта, че проблемът на РСМ е с европейските правила и споразуменията от 2022 г., а не просто с България. Йотова бе категорична, че държавните ангажименти се поемат от институциите, а не от конкретни личности, и трябва да се спазват.