България не подкрепя новите санкции срещу Русия, стана ясно от изявление на министъра на външните работи Велислава Петрова пред журналисти преди заседанието на Комисията по външна политика. В момента ЕС обсъжда 21-вия пакет от мерките. "Има редица от елементи, които не подкрепяме. От една страна те са свързани с енергийна линия, така че да се осигури енергийната стабилност на страната (вероятно има предвид българската енергийна стабилност - б.а.). Другите са санкции, свързани с руския патриарх Кирил, които влизат в категорията на символни санкции, които имат потенциал да бъдат контрапродуктивни. Не мисля, че ограничаването на финансовите активи в определени банки на руския патриарх ще предотврати дейността му, каквато и да е тя", добави министър Петрова.
Първо това стана ясно часове по-рано от изданието Politico, което написа, че България ще се възпротиви на санкциите, а EU Observe коментира, че проблемът по-точно е включването на руския патриарх Кирил в списъка.
МЕРКИТЕ В ЕНЕРГЕТИКАТА
Не е много ясно срещу какво възразява България по отношение на предложените санкции в енергетиката.
Европейската комисията предлага да се замрази механизмът за коригиране на тавана на цената, на която може да се купува руски петрол. Освен това се разширява списъкът с кораби от "сенчестия флот" на Русия, както и критериите, по които ще се санкционират "помагачите" му - обхващат се плавателни съдове, участващи в презареждането на кораби, подложени на санкции, или участващи в разтоварването на товари.
Комисията предлага още да се засилят ограниченията по отношение на руския втечнен природен газ, като например препродажбата му чрез танкери.
Предвижданите мерки са подробно обяснени и в коментар на председателя на комисията Урсула фон дер Лайен: "Конфликтът в Близкия изток и прекъсванията в глобалните енергийни вериги за доставки донякъде облекчиха натиска върху Русия. Затова целта на нашия пакет от мерки не може да бъде по-ясна. Искаме да запазим пълната сила на нашите санкции. А начинът да постигнем това е да гарантираме, че печалбите на Русия от продажбите на петрол останат ограничени. Нашият таван на цената на петрола има вграден механизъм за коригиране, който следва пазара. Той не е създаден за пазарни сътресения като това, причинено от затварянето на пролива Ормуз. Затова предлагаме просто да спрем временно коригирането до януари следващата година. Това ще даде време на петролните пазари да се стабилизират, като същевременно се запази натискът върху приходите на Русия. В същото време ще продължим да се насочваме към сенчестия флот. Предлагаме да включим в списъка още 30 кораба в допълнение към вече санкционираните 632. За първи път насочваме мерките си и към кораби, които подпомагат сенчестия флот — например като предоставят бункериране и други услуги. Предлагаме също така да се насочат мерките към критична инфраструктура, като пристанища, летища и рафинерии, които търгуват с руски петрол или го преработват. Накрая предлагаме да се ограничи продажбата на танкери за втечнен природен газ на Русия, точно както вече направихме с петролните танкери".
ЗА ПАТРИАРХА
Досега идеята за вкарване на Кирил Московски (Владимир Михайлович Гундяев) в черния списък на Евросъюза неизменно бе стопирана от Унгария, когато премиер бе Виктор Орбан. Но с идването на власт на новото правителство на Петер Мадяр, страната е изразила готовността си да позволи най-сетне главата на Руската православна църква да попадне под санкции.
България и досега е заемала предпазлива позиция по въпроси, свързани с Руската православна църква и патриарха ѝ. Още при предишни обсъждания на европейски санкции срещу Кирил тя беше сред държавите, които изразиха резерви, аргументирайки се с необходимостта от защита на религиозната свобода и избягване на мерки срещу духовни лидери.
През 2018 г. Кирил пристигна за честванията на 3 март у нас и бе посрещнат на летището от Илияна Йотова, тогава вицепрезидент. Тя коленичи пред него и му целуна ръка, което предизвика мини буря от полярни мнения. Впоследствие руският патриарх бе приет от Румен Радев (тогава президент) и си позволи да отправи остри критики към българската държава, като изрази недоволство, че в официални речи се споменават войници и от други народи, участвали в Освободителната война през 1877-1878 г.
21-вият пакет санкции срещу Русия бе предложен от Еврокомисията на 9 юни и се очаква да бъде приет до края на юли. По думите на върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, досегашните санкции са стрували на руската икономика между 1 и 1,3 трилиона евро.
РЕАКЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ
Председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев каза пред журналисти в парламента, че мерките са "срещу служител на КГБ, а не срещу духовно лице". "Ако имаше санкции срещу духовно лице, може би трябваше да се обмисли въпросът, но в случая става въпрос за санкции срещу господин Гундяев, който е служител на КГБ. Що се отнася до останалата част от санкционния пакет, министърът трябва да бъде много ясна защо се поставя под въпрос европейските санкции, досега те винаги са били в полза на България, не са ни попречили", каза Василев.
Бившият външен министър и настоящ депутат от ГЕРБ Георг Георгиев пък заяви, че позицията на правителството за патриарх Кирил дистанцира България от Европейския съюз.
