ЕС е изправен пред срив в подкрепата за нови икономически санкции срещу Русия, тъй като националните столици отказват да подкрепят мерки, които биха могли да навредят на техните водещи компании, предупреждават дипломати, съобщи Financial Times.
В рамките на тенденция, която би могла да застраши четиригодишната стратегия в подкрепа на Украйна, редица държави – включително Гърция, Франция, Италия, Германия, Австрия и Португалия – поискаха изключения от последния пакет санкции, изготвен от Брюксел, или изцяло блокираха предложените мерки. Financial Times въобще не споменава възраженията на България в тази посока.
Вълните от санкции след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. имаха за цел да спрат финансовите потоци, поддържащи войната на Москва. Исканията на столиците обаче предизвикаха опасения, че Европа губи готовността си да толерира страничните ефекти върху компаниите от ЕС, които все още печелят от търговия с Русия, заявяват петима дипломати от ЕС, участващи в преговорите.
ЕС не може да налага санкции без единодушна подкрепа. Ветата принудиха посланиците на страните членки на ЕС в Брюксел да проведат четиридневни разговори през изминалата седмица, но до съгласие не се стигна.
Това породи опасения, че спадащите нива на вътрешна солидарност, отслабващата решимост за подкрепа на Киев и усещането, че мирното споразумение може да е неизбежно, са подкопали готовността за вземане на трудни решения.
„Около масата моралното задължение функционира все по-малко“, казва един от дипломатите. „Всички столици са съгласни с острата реторика и разговорите за солидарност, но след това всичко се разпада.“
Последният проект за предложени санкции съдържа мерки, насочени срещу руския износ и финансовата система на страната, заедно с механизъм за изкуствено поддържане на ниска цена, на която Русия може да изнася суров петрол – система, застрашена от различните национални вета.
Атина отказа да приеме целия пакет, ако не получи одобрение за транспортиране на руски втечнен природен газ до трети страни, аргументирайки се, че в противен случай това ще нанесе удар върху известен гръцки корабен милиардер, Георгиос Прокопиу. Компанията на Прокопиу „Dynagas“ е транспортирала над 30 милиона тона ВПГ от арктическия проект „Ямал“ от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, според Kpler – платформа за данни и анализи. 
Това се равнява на товар за над 24 милиарда долара, според оценки на Financial Times, базирани на данни за цените от агенцията Argus Media. Само един кораб, „Фьодор Литке“, е превозил товар за над 4 милиарда долара. “Dynagas” използва специални кораби - ледоразбивачи, за да пренася газ и има договори с руснаците до 2065 г.
„Гърция очевидно не е единственото правителство в ЕС, което се опитва да защити собствените си интереси от цената на санкциите, но е необичайно правителство да лобира в полза на една-единствена компания, която печели толкова щедро от руския бизнес“, казва бивш служител по санкциите на САЩ.
Португалия и Германия също поискаха да бъде премахната забраната за купуване на руска риба, изтъквайки необходимостта от подкрепа на местните си преработвателни индустрии.
Основни туристически дестинации като Франция и Италия искат да бъде смекчена забраната за издаване на визи за ЕС на руски войници, участвали във войната. 
Австрия пък повтори дългогодишното си искане за размразяване на руски активи на стойност 2 милиарда евро, за да се компенсира Raiffeisen Bank за глоба, наложена от Москва.
„Това е сериозна криза за целия подход към санкциите. Ако всеки изисква дерогации и вратички, тогава в края на процеса всеки пакет от санкции ще бъде просто празна кутия“, коментира дипломатът.
ЕС е наложил 20 пакета от санкции в опит да намали ресурсите за военната машина на Путин и да го принуди да започне мирни преговори.
Някои съществуващи мерки – като забрани за внос на руски торове, стомана и диаманти – и поетапното прекратяване на покупките на руски въглеводороди отнеха седмици спорове и дипломатически натиск върху засегнатите държави от ЕС, за да се осигури единодушно одобрение.
Дипломатите обаче споделят, че мащабът на отказите от страна на столиците да приемат последните предложения е достигнал безпрецедентни нива.
ЕС е „близо до пика на санкциите [срещу Русия]“, казва Якоб Киркегор, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.
Европейски компании, включително датската пивоварна група Carlsberg и финландската енергийна група Fortum, претърпяха загуби за милиарди през първите месеци на войната, когато бяха наложени санкциите и руските корпоративни активи бяха иззети. Страните, чиито компании понесоха този удар, са все по-раздразнени от това, което виждат като съюзници, защитаващи своите корпоративни интереси или изискващи солидарност от тях.