48% от българите не водят здравословен начин на живот заради високите финансови разходи. Това показват данните от проучване на агенция „Тренд“ по поръчка на „Health Metrics“, които специализират в събирането на здравна информация. Проучването е направено сред 1001 пълнолетни по метода „лице в лице“ в периода 12 – 18 май.
Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за най-младите (18-29 г.), висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата.
Едва 6% от анкетираните казват, че водят изцяло здравословен начин. 42% казват, че по-скоро водят такъв начин на живот, а 35% по-скоро не. 14 на сто признават, че изобщо не водят здравословен живот, а 3% не могат да преценят.
Основната пречка за неспазването на здравословен живот пред българите е, че той е твърде скъп – това смятат 48% от анкетираните. 41% казват, че достъпът до здравословна храна е труден, а 25 на сто споделят, че не живеят здравословно поради липсата на мотивация и дисциплина.
55% казват, че се хранят с домашно приготвена храна ежедневно, а 38% от допитаните – няколко пъти седмично. Ежедневно разчитат на т.нар. бърза храна 8 на сто. 23% казват, че я консумират няколко пъти в седмицата, а 19% споделят, че я избягват изцяло от своето меню. Ежедневно имат плодове и зеленчуци в менюто си 36% от хората. Най-голям е делът на хората, които ядат плодове и зеленчуци няколко пъти в седмицата - 47%. 1% пък не посягат никога към тях.
Притеснително висок е процентът на хората, които не спортуват. 55% от допитаните отговарят, че не спортуват изобщо. Едва 2% спортуват ежедневно, а 13 на сто няколко пъти седмично. Като основни причини да не спортуват, анкетираните посочват своята възраст (38%), липса на време (32%) и мотивация (29%), финансови причини (6%). Въпреки това, при онези, които спортуват, водещият мотив е грижата за здравето, а също добрият тонус и външен вид.
77% от анкетираните казват, че не са спазвали никакви хранителни режими през последната година. 3% са вегетарианци, а 1% - вегани. Нисковъглехидратният режим е най-популярен - спазвали са го 8%. Най-актуалната диета - интервалното гладуване, се следва от 4% от анкетираните.
На този фон, 86% никога не са използвали нашумелите напоследък добавки и лекарства за отслабване.
Нездравословното хранене продължава да оказва сериозно въздействие върху общественото здраве и икономиката, като всяка година води до приблизително 159 000 загубени години живот в здраве (DALY) – равняващи се на над 27 милиарда евро загубена стойност, коментира по повод данните Аркади Шарков, здравен икономист и съосновател на „Health Metrics“. Основни причинители са прекомерната консумация на сол, захарни напитки и преработено месо, които допринасят значително към бремето от хронични незаразни заболявания.
Въпреки лекото забавяне на инфлацията, цените на храните остават с близо 40% по-високи спрямо 2021 г., което допълнително ограничава достъпа до здравословни алтернативи. „В този контекст, интелигентните, целенасочени мерки за ценообразуване или преформулиране на вредните храни и напитки биха донесли най-бързата и най-голяма полза за здравето и производителността, като ще засенчат фискалния им отпечатък“, смята Шарков.
