Туристите търсят различни преживявания. За някои добрата почивка се ограничава до изтягане на плажа или преходи в планините. Други обикалят галерии, музеи и паметници. Трети, по-приключенски настроени, търсят силния адреналин във високите вълни, делтапланерите и катеренето по скалисти върхове. Има обаче една по-особена група пътешественици със скрита тъмна страна, които намират тръпка в места, свързани с войната.

Да, съществува такова животно като военен туризъм и в него влизат много неща. Например да посетиш мястото, където някога е била водена прочута битка. Или да разгледаш реставрирана антична или средновековна крепост. Също и да обикаляш по консервирани или изоставени военни бази. Даже да стреляш с автомат или да караш танк.

Такива необикновени приключения се предлагат например в Украйна. Коренът е в съветското минало на страната. Странният и мистериозен комунистически свят разпалва въображението на западняците и след като Украйна обявява независимост, предприемчиви хора съобразяват, че могат да подмамят туристи, като използват съветското ѝ наследство.

За дълго време единственото, с което бившата комунистическа държава е известна на средния западняк, е ядрената катастрофа в Чернобил. Затова няма изненада, че местни туроператори започват да организират обиколки до "призрачния град" Припят, който е като сценична площадка за филм на ужасите.

Аурата на изоставения град обаче, изглежда, избледнява в наши дни, защото туроператорите гледат да го съчетаят с други, по-екстремни преживявания. На туристи с по-необичайни вкусове например се предлага 5-дневна обиколка, която включва не само Чернобилската зона, но и близко запознаване с украинската военна техника.

Разписанието извиква смесица от смях и недоумение: в първия ден - настаняване в хотел в центъра на Киев и "запознаване с нощния живот" на столицата (не се уточнява какво включва последното); във втория и третия ден - обиколки из Чернобил и Киев; а в четвъртия идва кулминацията - стрелба с огнестрелни оръжия и возене на танк.

На стрелбището туристът получава пет различни вида ръчни оръжия - "Калашников", "Щаер АУГ", пушка помпа и два различни пистолета, както и пачка патрони за всяко. Следват кратък инструктаж и съвети за безопасност, а след това - гърмене на воля, докато изхабиш боеприпасите и "изпуснеш парата", както туроператорът описва преживяването.

После обядваш и тръгваш към големите бойни машини. И тук се предлага избор - бронетранспортьори БТР-80 или ГТ-МУ, бронирана разузнавателна машина БРДМ-2 и, разбира се, легендарният съветски танк Т-34.

За цялото това удоволствие цена няма, в буквалния смисъл. Туроператорите предпочитат да се договарят според това колко големи са групите от посетители. Приблизителна сметка може да се направи. Например, ако искаш само да покараш танка, таксата за един човек е $1500 на час.

За най-големите маниаци има специална оферта (на специална, неназована цена) - да размажеш кола с танка! Даже се предлага да ти направят професионално заснето видео, в случай че приятелите ти у дома не ти вярват. За примамка офертата е илюстрована със снимка, на която Т-34, управляван от жена, прегазва един нещастен "Москвич". Вероятно посланието е - ако тя може и го иска, значи и ти можеш и го искаш.

Тъй като Украйна в момента е във война, държавата има някои особени идеи за туризма в страната. На националния туристически портал в интернет се рекламира инициативата за туристически обиколки до градове, които са пострадали от битките. Идеята е дошла след посещенията на чужди политици от много страни в изстрадали населени места като Буча, Ирпен и др.

За хората, на които това ще им дойде твърде много, са предвидени други "забележителности", свързани с войната, в самия Киев. Например изложба на разрушена руска бойна техника в центъра на столицата. Или посещение в градското метро, което служи като скривалище от руските бомбардировки.

В САЩ военният туризъм е колкото удоволствие, толкова и въпрос на сантимент. За многобройните ветерани например военната служба не е непременно свързана с травмиращи спомени за битки и кръв, а е мястото, където са прекарали целия си съзнателен живот. Затова няма нищо странно, че такива хора се опитват да свържат спомените си за онова време с нещо в действителния живот сега.

Оттук идва и популярността на обиколките из местата, на които се съхраняват стари самолети, известни като "авиогробища". Американските военновъздушни сили разполагат с хиляди летящи машини, излезли от употреба, за които няма място в хангарите. Затова се съхраняват на открито - като авиогробището край базата Дейвис-Монтан в щата Аризона.

На това място са разположени около 3000 самолета, подредени с военна прецизност в правилни редици, толкова близо, че сякаш крилата им се държат едно за друго - като човешки ръце, както споделя един възхитен наблюдател. Някои от машините са изтърбушени, лишени от най-важните си части, но други се съхраняват почти непокътнати и може дори да бъдат приведени бързо в бойна готовност.

Освен за сантиментални ветерани обиколките из подобни места са райско преживяване за запалените любители на военната история и технология, както и за тези, които просто обичат авиацията. Няма друго място, на което може да видиш отблизо всеки елемент от летящите машини - например, да се разходиш в търбуха на огромен бомбардировач, откъдето някога самолетът е изсипвал смъртоносния си товар.

В обиколките участват дори и деца, за които военният хумор се оказва особено забавен - например един от експонатите е стълба за качване в пилотска кабина, за която няма самолет, но отпред стои табелка, която сериозно обявява, че със стълбичката се качваш в "Стелт" изтребител. Да, нормално е само стълбата да се вижда, след като самолетът е невидим!

Проблемът с такива места е, че невинаги са отворени за външни посетители и често туристите подлежат на строг контрол, защото става въпрос за работещи военни инсталации. В някои дори не им се позволява да слязат от автобуса, с който гидът ги развежда. Мерките не са случайни - неприятелски на САЩ държави държат на въоръжение стари американски бойни самолети (както се видя във филма "Топ Гън: Маверик"), за които отчаяно търсят резервни части.

За любителите на военната история битките се изучават не само по книгите, но и на местата, на които са се водили. За такива хора се предлагат туристически обиколки по места на известни полесражения. Например френска Нормандия, за която германците и съюзниците се сражават през Втората световна война. След филма на Стивън Спилбърг "Спасяването на редник Райън" Нормандия се превърна в особено привлекателно място за интересуващите се от военна история.

Намясто работят туроператори, които са се специализирали в организирането на обиколки из районите на бойните действия. Те организират групови или частни посещения, които включват известни полесражения, разглеждане на реставрираните и добре поддържани германски укрепления, както и на местата за покой на падналите в битките.

Цените варират от 100 до 600 евро на човек в зависимост от продължителността на обиколките. Не ти дават да стреляш с автомат и не те качват на танк, но ти позволяват да се докоснеш до епизод от историята, от който си изтръпвал в киното.