Quantcast
"Мемориал" - смърт няма, докато хората помнят | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

НАЙ

"Мемориал" - смърт няма, докато хората помнят

Най-известната руска правозащитна организация е репресирана у дома и уважавана в чужбина
389

Мнозина асоциират "Мемориал" главно с изучаването на репресиите в СССР, но тази организация вече над 30 години се занимава не само със съхранението на паметта, но и правозащитна дейност - от спасение на заложници до помощ за бежанците. Това е най-крупната и важна структура, без която е невъзможно да си представим руското гражданско общество. В края на миналата година тя първо бе обявена за "чужд агент", после разпусната от съда. А преди няколко седмици получи Нобелова награда за мир за цялостната си дейност.

 

Началото

През 1987 г., когато в СССР вече започват мащабни реформи, млади икономисти от Москва и Ленинград организират в столицата обществено-политически клуб "Перестройка" - дискусионна площадка за привържениците на промяната. Няколкостотин души редовно се събират в огромната зала на Централния икономическо-математически институт на Руската академия на науките, където освен икономика обсъждат и пороците на съветската система като цяло.

"На тези сбирки темата за репресиите възникваше често, тъй като беше най-интересната и важната. Всички бяха съгласни, че репресиите са лошо нещо. Всички бяха съгласни, че нещо трябва да се направи, за да не се повтарят. Но какво?", разказва последният изпълнителен директор на "Мемориал" Елена Жемкова. Така от клуба "Перестройка" се ражда "Мемориал".

 

Мемориал за жертвите на репресиите

Една от първите инициативи на групата става поставянето на паметник на жертвите на политическите репресии в СССР. Първоначално решили да започнат със събиране на подписи. Събирали ги на "Арбат" и "Пушкинския площад", а когато милицията започнала да задържа агитаторите, те се преместили по клубовете, театрите и концертите. След половин година няколстотин хиляди души подкрепили идеята. Към оня момент вече било ясно, че не е достатъчен просто един паметник - трябва цял мемориален комплекс с музей, архив и библиотека.

През юни 1988 г. се провел първият митинг под лозунга "За жертвите на репресиите - мемориал". За първи път там се изказал Андрей Сахаров, живият символ на съветското правозащитно движение. Към младите активисти се присъединили опитни дисиденти, а след година се появили и регионални поделения на "Мемориал" в Красноярск, Новосибирск, Харков, Воронеж. Движението се стараело да няма йерархия и регионалните поделения не били подчинени на централното, което често водело до проблеми и даже скандали. Членовете на обществения съвет се избирали публично. На "Пушкинския площад" в Москва дежурили доброволци, които събирали кандидати, предложени от всякакви хора. В съвета влизали онези, чиито фамилии се споменавали най-често. В него попаднали главният редактор на легендарното списание "Огоньок" Виталий Коротич, поетът Евгений Евтушенко, Борис Елцин... За председател на нерегистрираната организация бил избран Андрей Сахаров.

Но "Мемориал" е регистриран едва след неговата смърт - дълго време властите отказвали да го признаят с най-разнообразни мотиви. Според една популярна история, на погребението на Сахаров през декември 1989 г. Михаил Горбачов се обърнал към вдовицата на правозащитника Елена Бонер с думите: "Ще помислим как да увековечим неговата памет". На което тя отговорила: "Няма нужда да мислите. Регистрирайте "Мемориал". Месец по-късно било регистрирано московското поделение на организацията, а след това - и националното.

Скоро след това се появил и паметник - камък, донесен от територията на Соловецкия лагер. Решили монументът да бъде изложен на "Лубянка", точно срещу зданието на КГБ. Мястото било одобрено от депутатите от Московската дума. "Сега е трудно да си го представим, но в края на 80-те и началото на 90-те години КГБ не слагаше никакви пречки пред такива инициативи. Сътрудниците на службата се бояха от лустрация, тогава вървеше дискусия за необходимостта от съд за КГБ", обяснява Сергей Бондаренко.

Мемориалът е открит в деня за почитане на жертвите на политическите репресии - 30 декември 1990 г. През 2007 г. там е организирана акцията "Възвръщане на имената", в която всеки може да прочете на глас имената на жертвите на политическия терор. Акцията е замислена като противовес на официозните митинги с участието на чиновници. Оттогава тя се провежда всяка година.

С времето "Мемориал" успява да реализира всичките си идеи -

 

и за музей на паметта, и за научен център, и за библиотека

Музейната експозиция се състои от лични вещи на политическите затворници, предадени от техните роднини - предмети на лагерния бит, произведения на изкуството, създадени от художниците в затворите.

"Мемориал" е и научна институция, която постоянно попълва базата данни на политическите затворници - в нея има над 3 млн. имена. В архивите на организацията могат да се намерят списъци на хора, разстреляни в Москва, списъци на осъдени на смърт по личната заповед на Сталин, над 1000 спомена за ГУЛАГ, за неговите затворници и работници, сведения за кадровия състав на НКВД. Проектът "Топография на терора" е своеобразен справочник за местата в Москва и Московска област, свързани с политическия терор. "Мемориал" изследва и репресиите срещу религиозните групи, руските немци и полските граждани.

Въпросът кой да бъде включен в списъците на репресираните дълго време е дискусионен. Арсений Рогински, един от основателите на "Мемориал", признава, че е имал разногласия с колегите си за цифрите на репресираните в СССР: "Съществува мнението на самите бивши затворници, които измерват жертвите в някакви немислими цифри, десетки милиони. А по мои сметки, за цялата история на съветската власт - от 1918 до 1987 г., по запазилите си документи, в цялата страна са били арестувани 7 милиона и 100 хиляди души", казва той. Днес в "Мемориал" смятат, че на реабилитация подлежат около 12 млн. жертви.

 

Помощ за забравените от държавата

През 1992 г. Армения и Азербайджан започват войната за Нагорни Карабах. Този конфликт провокира огромен поток бежанци - над милион души от двете страни. Някои от тях се опитват да отидат в Русия. "Първи започнаха да идват арменци от Баку. След конфликта над 40 000 души бяха доведени с кораби в Краснодар и със самолети в Москва. Доведоха ги и ги пуснаха - да ходят където пожелаят", разказва ръководителката на проекта на "Мемориал"  "Миграция и право" Светлана Ганушкина.

Някои бежанци се заселват в посолството на Армения. "Спяха на пода, готвеха си борш направо в коридорите", добавя Ганушкина. Доброволци носят дрехи, одеяла, продукти. Държавата Русия изобщо отсъства. Затова активистите се заемат с преодоляването на бюрократичните пречки, намирането на адвокати и оказването на юридическа помощ.

Макар "Мемориал" да е замислен като просветителска организация, скоро станало ясно, че няма как да се занимава само с изучаването на миналото и да игнорира текущата политическа ситуация. "При Горбачов започнаха да пускат задържаните по политически причини, но имаше и "гранични затворници". Някои бяха осъдени по изфабрикувани престъпления. Започнахме да се занимаваме с политическите затворници, събирахме списъци, обръщахме се към прокуратурата, организирахме митинги - това бе първото правозащитно крило на "Мемориал", спомня си Олег Орлов.

Така през 1991 г. се появява правозащитният център "Мемориал" - неговата дейност непрекъснато се разширява и освен с политически затворници, той започва да се занимава и със съвременните военни конфликти, като изготвя доклади от горещи точки. С годините хората, бягащи от войната, намаляват, но организацията се фокусира върху трудовите мигранти, които живеели в ужасяващи условия.

 

Спасяването на заложници

През юни 1995 г. първата чеченска война е в разгара си. В Будьоновск терористи под ръководството на президента на непризнатата Ичкерия Шамил Басаев вземат за заложници над 1200 жители в районната болница и искат руските войски да напуснат Чечня. След неудачния щурм загиват десетки заложници, но опитът да се обезвредят бойците се проваля.

Терористите използват лекарите Вера Чапурина и Пьотр Костюченко като посредници и предлагат да освободят жените и децата срещу прекратяването на щурма. В щаба на спецоперацията отказват изобщо да слушат лекарите. Те случайно се срещат с депутата от държавната Дума Юлий Рибаков, който ги завел при правозащитници - упълномощения по правата на човека Сергей Ковальов и сътрудника на "Мемориал" Олег Орлов. "Ние още от 1994 г. сме в зоната на конфликта. Следяхме как се спазват правата на човека, общувахме с бойците, военните и мирното население. Писахме доклади за това какво става и се опитвахме да освободим пленници и заложници", обяснява Орлов.

Сергей Ковальов започва да звъни в Москва на премиера Виктор Черномирдин, за да му предаде предложението на терористите. "Веднага след това риториката на щаба се смени. Дотогава държавата се държеше безобразно, като силовиците отхвърлиха всички предложения за преговори за спасяване на хората. А след това се съгласиха", каза Орлов.

С терористите се среща група преговарящи. В резултат са пуснати по-голямата част от заложниците, а Басаев получава няколко автобуса, с които терористите могат да се върнат в Чечня. Като "жив щит" за няколко дни с терористите остават 139 доброволци, сред които и Олег Орлов от "Мемориал". "Не е важно, че терористите се измъкнаха. Силовиците трябва да ги заловят. А децата от този терористичен акт оцеляха и много от тях имат сега деца", казва Орлов. Той продължава да работи в Кавказ и след войната. През първата половина 1990-те "Мемориал" посещава всички зони на конфликти на територията на бившия СССР.

 

Натискът

За относително спокоен период в историята на "Мемориал" може да се счита само началото на 1990-те. Това са златни години за правозащитниците - законодателите се вслушват в съветите им, силовиците се съгласяват да сътрудничат с тях.

След това натискът върху "Мемориал" започва да се усилва, особено в Северен Кавказ. През 2007 г. от ингушки хотел са отвлечени и пребити Олег Орлов и журналисти от РЕН ТВ. През 2009 г. в Чечня е отвлечена и убита сътрудничката на "Мемориал" Наталия Естемирова. Виновните не са намерени. Преди няколко години бе арестуван шефът на чеченското отделение на организацията Оюб Титиев, като обвинението е за съхраняване на наркотици. Седмица по-късно е запалено ингушкото отделение на "Мемориал". Офисът в Грозни е закрит от съображения за сигурност.

Когато Владимир Путин реши да стане президент за трети път, борбата с "Мемориал" и другите правозащитни организации стана част от държавната политика на Русия. През 2012 г. се появи закон за "чуждите агенти", а година по-късно под ударите му попадна правозащитният център "Мемориал", през 2016 г. - и неговата "шапка" "Международен Мемориал". През 2021 г., когато в Русия се разгръщат мащабни репресии срещу правозащитници, независими политици и журналисти, "чужд агент" става проектът "ОВД-Инфо", финансиран от "Мемориал".

През 2020 г. шефът на карелското отделение на "Мемориал" - историкът Юрий Дмитриев, е осъден на 13 години колония със строг режим по обвинение за сексуално насилие над дете. Организацията твърди, че това дело е изфабрикувано и политически мотивирано. Дмитриев се занимава със съставянето на списъци с репресирани в Карелия и локализиране на местата на разстрели. В края на 90-те група под ръководството на Дмитриев откри в Сандарми масови гробове на жертви на репресиите през 1937–1938 г.

 През октомври 2021 г. неизвестни нападат офиса на "Мемориал" в Москва и прекъсват излъчването на филм за голодомора в Украйна.

Месец по-късно генералната прокуратура поиска "Международен Мемориал" да бъде ликвидиран, тъй като нарушава законодателството за "чуждите агенти", като не слага съответната маркировка в материалите си. Съдът удовлетворява иска. Организацията обаче не смята да прекратява дейността си. "Ясно е, че ще ни пресират. Но от висотата на моята възраст ще кажа, че никой не е вечен, хората са смъртни, а епохите се сменят. Помня как през 1984 г. никой не очакваше никаква перестройка. Нищо не прогнозирам в политически смисъл, но мисля, че е рано да ни отписват", казва активистката Наталия Морозова.

Още

Ударите по руски летища продължават - този път в Курск

06.12.2022

Обновена

6488
Русия изстреля още 100 ракети по Украйна

05.12.2022

Обновена

25451
Ценовият таван за руския петрол влиза в сила от днес

05.12.2022

1037