Медия без
политическа реклама

Реконтра

Въздухът трепери, багерът ръмжи!

15 Февр. 2019ВЕСЕЛ ЦАНКОВ

От Кресна тръгнахме със стар джип, но последните петстотин метра през гората изминахме пеша, пребягвайки от дърво до дърво и с много ослушване. Накрая ятакът бай Манол ме накара да клекнем в олисял зимен храсталак и изквака удивително реалистично. Миг по-късно отсреща се обади бухал.

- Той е! - прошепна моят водач и подвикна предпазливо. - Парола!

- Баластра! - се чу в мрака.

- Къртач! - отговори бай Манол.

Изправихме се. Нетърпеливо се вглеждах в тъмното. И се появи той - с мустаци, хубавец, ако сте гледали Георги Георгиев-Гец в "Осмият", знаете за какво иде реч! Поколебах се какво да кажа, но нелегалният ме изпревари:

- Здравейте! - За миг очите му ме сканираха от главата до петите, сетне се насочиха към водача ми. - Какво ни носиш, бай Маноле?

- Живо-здраво, Бригадире!

Така го наричаха всички - Бригадира, а как бе истинското му име, никой не знаеше.

- Ето, масълце за сондажната машина, канапец и колчета за трасирането! - поразтвори торбата Манол.

Бригадира я взе, метна на гърба си.

- Благодаря! Точно от това имаме нужда в бригадата! - Острите му, леко насмешливи очи отново се впиха в мен. - Е, оказа се, че обходът на дефилето не го строят духове!

Засмяхме се и сковаността ми падна като нощница.

- Но защо тайно?! - попитах.

Той стана сериозен, дори помрачня:

- Много врагове има у нас делото на магистралното строителство! Кой ли не слага прът в колелото му! Затова се наложи да бъде създадена Първа нелегална строителна бригада! "Магистрала или смърт!" С тези думи на уста подкарваме булдозерите под прикритието на мрака!

- Обществените поръчки ли са главният враг на вашето дело?

- Да бяха само те... Опитват се да ни стегнат като в обръч! Шпионират ни със сателити, насъскват срещу нас медиите! Добре, че са вестници като вашия, та народът може да разбере каква е истината!

- И каква е тя, Бригадире? - зададох законния въпрос.

Той явно дълго бе мислил за това, сигурно безброй нощи са спорили до прегракване с колегите, не едно и две следствени дела на класиците на сивата икономика са били изучени в тесния строителен фургон, защото отговори веднага уверено:

- Истината е една и ние не можем да я пренебрегваме до безкрай! Магистрали не се строят с търгове! Работа се иска, работа и пак работа!

- Както се разбира от време на време, проблемът с търговете сякаш вече е решен? - отбелязах.

- Де да беше! - избухна той. - Опитват се нашите нелегални съратници в столицата, но тиранията е все още дяволски силна! Искали били прозрачност! Абе гледайте си риалититата и не се бъркайте там, където не разбирате! А постройте ми магистрала с прозрачност! Ще построите друг път! Искат се изкопни работи, искат се баластра, асфалт, а другото са празни приказки и...

Тук той каза една сурова дума, която ще премълча. Не го винете за грубия език, хора! Не е от лесен живот! Понеже суров е делникът на тези хора и езикът им грапавичък е!

- ...Варвари! - завърши Бригадира и развълнувано разкопча яката си. - Дедите ни ако го правеха с търгове!... Я си представете как Аспарух прави търг къде да бъде България! Сега можехме да сме в някоя пустиня, където с трън да влачиш, няма какво да закачиш! Никакви търгове! Тук ще бъде България!

- Не се ядосвай, Бригадире, молим ти се! - обади се стреснато бай Манол. - Пази си сърцето!

Нелегалният го погледна поуспокоен:

- Не се прави без сърце тази работа, приятелю! Огън се иска в нея и риск! А когато построим всички възможни магистрали... Ех, тогава!...

Бригадира тръсна глава, стисна крепко ръката ми, понамести окачения в кожен кобур на колана му акумулаторен винтоверт и с лека стъпка изчезна в тъмното.

Още по темата