ДВЕ МОГИЛИ (TWIN PEAKS)
Чейндж-факирът Борислав Сарафов, успешно представящ се като и.ф. Главен прокурор, бе на посещение в Две могили, което на английски се превежда Twin Peaks и навява мистичен ужас заради едноименния сериал на Дейвид Линч. 
Сарафов коментира актуалния крими-хорър сюжет от Петрохан, стараейки се да се придържа към древното криминално правило: прайм се на луд, шефе! 
Представящият се за Главопрокурор изнесе сказка пред двемогилската общественост и направи няколко сравнения, които не са хрумнали на никого другиго, но според Сарафов са важни. 
Според него Петрохан преди всичко е вид суджук, а суджукът е печален символ на корупцията у нас. 
"От който и край да го подхванеш, суджукът мирише на нередности, тия там в Петрохан не са читави хора и донякъде са убити правилно - сбърчи нос прокурорът. - Гледайте ме и четете между ушите - посъветва той с пояснение. - Когато аз, дето се водя Главпрокурор, давам ухо на слуховете и правя нечистоплътни намеци, това означава нещо, нали? Като видите прост човек да се прави на още по-прост, със сигурност имате пред себе си хитруващ милиционер или престъпник, тоест криминален тип. Всички тези версии-слухове за убитите в Петрохан, всички помии, които се забъркаха в манджата, не са случайни, те създават шум и замърсяване на ефира като публикуването на Досиетата Епстийн: потоп от измислици, доноси и дезинформация, манджа с грозде и копита, където няма никаква разлика между факти и фъшкии. Така парчета реална информация се губят във водовъртежа от лудост, а както е казал класикът: най-важното в едно разследване е да не стигнем до самите себе си! А на какво ви приличат писаните под индиго защитни пледоарии за убитите? Първо, това означава, че жертвите на убийството имат нужда от защита, следователно не им чиста работата и малко или много си заслужават убийството. Второ, всички тия еднотипни декларации: ама аз ги познавам убитите, те са много добри момчета и милеят за природата; всички тия еднотипни декларации са като писмата в защита на предишния Главен прокурор. Спомнете си как прокурорски колективи пишеха едни и същи свидетелства за вярност към Иван Гешев. А какво излезе после? Излезе, че Гешев е неправилен прокурор и вече не сме приятели. И всичко това е щокиращо, но има и по-шокиращи неща" - подгря кулминацията на речта си Сарафов. 
"Мафиотски убийства винаги е имало - продължи Сарафов. - Спомнете си романтичния период на Бойко Борисов, когато беше Главен секретар на МВР и през ден, през два, убиваха по някой или няколко човека. И тези екзекуции ставаха не в гората, а тук между нас, на улицата, в кръчмата, в офиса, в асансьора... Бойко Борисов винаги обикаляше навъсен около труповете, после лицето му се проясняваше и казваше някоя шега, съветваше хората, като видят добре облечен бизнесмен, да се държат по-настрана, защото е опасно. И това беше шокиращо, но далеч по-шокиращо и от това, и от петроханщината, и от световната педофилия, и от всичко, най-много ме шокира това, че още се водя Главен прокурор. Аз съм като историческите самозванци, Лъже-Ивайло, Лъже-Дмитрий и тем подобни. Помислете си колко неща малко или много са известни за мен: имоти, автобуси, джуджета... И все пак, въпреки законите на физиката и републиката, въпреки елементарния здрав разум, аз стоя в кабинета на Главния прокурор, представям се за Главен прокурор, фактически мисля и следователно СЪМ Главен прокурор. Ето това е истински шокиращо и просто не мога да си го обясня" - разпери ръце Борислав Сарафов и така завърши изповедта си пред народа на Две могили.