И този празник отшумя, мили деца и вдетинили се пенсионери – Денят на независимостта.

Много неща се изприказваха, наслушахме се и на празни приказки, ама ние сме свикнали.

И проблемът не е независими ли сме, или не.

Проблемът е зависими ли сме, или да.

Една национална радиостанция трябваше да проведе дискусия на тема „Що е независимост и има ли тя почва у нас“, но някой ѝ дръпна шалтера.

Това, разбира се, си е в реда на нещата – все пак твърдо отстояваме своето сто и не знаем вече кое място в света по свобода на словото.

Даже на иначе толерантния шеф на парламентарната комисия за култура му писна и най-независимо кресна: „Стига с тая свобода на словото!“.

А и за чий ни е? Важното е да сме независими.

Един бивш президент, дето е на всяко телевизионно гърне мерудия, ни обясни колко важно е да сме такива и колко самият той се гордее, че е такъв.

Дотук добре, ама като се прибрал вкъщи, поредната му съпруга, го скастрила: „Ти ли си независим? Я отивай да хвърлиш боклука!“.

Нашият изприпкал, но проявил истинска независимост при разделното хвърляне на боклука – старите вестници (не казваме кои, за да не им правим реклама!) напъхал в контейнера за стъкло, а стъклените бутилки от бира (по същата причина не казваме каква!) метнал в контейнера за хартия.

Сигурно, мили деца, вдетинили се пенсионери и ти, Грета Тумберг, ще се опулите: „Че каква е тая свобода на словото, като не можеш да кажеш какъв вестник четеш и каква бира пиеш?“.

Но да не се отплесваме. Знаем кой направи бившия президент такъв.

Тоя, от когото всичко зависи.

И за когото казват „Не човек, а магистрала“ (е, верно, че магистралата е в перманентен ремонт, ама хайде да не дирим толкоз кусури – който е безгрешен, нека пръв хвърли плочка или перка от "Графа"!).

Около патърдията в националното радио обаче тоя, от когото всичко зависи, заяви, че няма нищо общо и даже му намирисва на саботаж, да не кажем харакири!

Е, въпрос на време е да се отметне като дъска на дворен нужник – няма да му е за първи път. Проблемът е кой ще падне в нужника...

Но все пак е редно да му вярваме, мили деца и вдетинили се пенсионери, защото, както сам заяви, Той никога не е стъпвал в радиото. И е самата истина!

И е абсолютно прав! По радиото кой ще го види?

Друго са си телевизиите. Или да си постнеш клипче с неуморната си дейност във фейса.

Но понеже става дума за независимостта, мили деца и вдетинили се пенсионери, не бива да забравяме, че по конституция у нас е независима съдебната система.

И виждаме как независимо от всичко се пуска предсрочно на свобода убиец - и от това става предизборна патаклама.

И виждаме как независимо от всичко се избира нов главен прокурор – конкурс с един-единствен кандидат.

Защото съдът и прокуратурата искат всичко да зависи от тях.

Какво че по конституция ние сме парламентарна република, а не съдебна...

Е, ще кажете, ама парламентът ни е за парлама.

Но вие заспахте, мили деца и вдетинили се пенсионери. Няма лошо – поне можете да сънувате нещо хубаво.

А и за какво ли ви я разправям тази приказка. Едва ли и от нея нещо зависи.