ДЕЦА В ЧЕРНО

Невиждана гавра преживя министър Митов, попадайки в лапите на малолетни последователи на младежкото движение "локали". 

Момче и момиче или обратното - Митов не е сигурен в показанията си - отвлекли вътрешния министър от жълтите павета, завлачили го до метростанция "Сердика", отнели му насила очилата и наличните пари, возили го в метрото гратис, щипали го по бузките, надишали го с райски газ, били му масльонки и чембери, обиждали го през цялото време. 

Младежите били на видима възраст около 14 и отговаряли на профила за локали - облечени в черно с имитации на Баленсиага, арогантни, зли и жестоки деца, забравили, че са били добри. 

Митов бил скован и обезсилен от непровокираната агресия, не могъл да окаже съпротива и от райския газ само издавал смешни звуци. 

Локалите не се трогнали от сълзите на Митов, нарекли го "грешка", лепнали му икона с Мини Маус на челото. 
Министърът правил тайни знаци на полицаите в метрото, но толкова тайно, че не го забелязали или пък нарочно се правели, че не виждат трагедията му. Другите граждани, забързани в шемета на столичния метрополитен, също извръщали глава и тотално игнорирали знаците на Митов, с които искал да подскаже на околните, че е жертва на престъпление срещу личността - и то при изпълнение, тоест опит за изпълняване на служебните си задължения.

"Вярно, че и през останалото време съм в хипотеза на опит за изпълняване на служебните задължения, но това причина ли е да се гаврят с мен?" - горчиво разсъждавал той и като длъжностно, и като частно лице. 

Министърът се надявал, че когато локалите го прехвърлят през загражденията, за да го возят гратис, полицаите ще реагират и ще се заинтересуват от съдбата му. 

Нищо подобно - те принципно не реагират, когато младежите в метрото си прескачат без министър, а тъй като в случая с тях бил самият Митов, полицаите съвсем се демотивирали и въобще не им хрумнало да се намесят. 

Митов си дал сметка какво безразличие царува в обществото и толкова се разстроил, че без малко да изпусне спасителната мисъл: да натисне паник бутона! 

Чак тогава полицаите в метрото се усъмнили, че има нещо и докладвали на баш началника Пеевски. А той като сърцевед и криминалист веднага се ориентирал в обстановката, разпоредил да накажат полицаите и сам слязъл в метрото да освободи своя човек. 

Фактически - точно както след трагедията във Варна, единствен Пеевски се застъпи за Митов и го защити, когато свои и чужди, колеги и съпартийци го атакуваха с цел набавяне на евтина политическа облага, без да му влязат в положението и да му дадат толеранс - време да се стикова. 

Като видели Пеевски в метрото, локалите тутакси изчезнали като черни нинджи и след тях останала само тънка струйка пушек, която бързо се разсеяла. 

Пеевски оказал морална и психологическа поддръжка на Митов, успокоил го, че няма страшно и го ободрил да си гледа службата, и да не обръща внимание на хейтъри.