АРМАГАНЬО БАЛКАНСКИ
Така да се каже българският политик Костадин Костадинов и така да се каже българската му партия "Възраждане" поздравиха без думи победителя на първия тур на президентските избори в Румъния Джордже Симион. Тоест до редакционното приключване на това есе публична реакция от Костадинов нямаше. Вероятно заради общите чувства на Костадинов и Симион към Южна Добруджа или както казват румънците - Кадрилатер (от фр. quadrilatère – „четириъгълник“). Двата жудеца (окръга) на Кадрилатера румънските национал-популисти ги любят, както Костадинов люби Македония. За тях Дуростор и Калиакра са тъй жизнено необходими, както лебенсраума (жизненото пространство) за пълноценната раса на Хилядолетния райх. 
Тук за ориентиране може би трябва да обрисуваме политическия профил на Джордже Симион, победител на втория първи тур в румънските избори. 
(Преди няколко месеца румънските избори бяха отменени, защото агресивният ТикТок русофил Калин Джорджеску тръгна да ги печели. Джей Ди Ванс нарече тази административна маневра - потъпкване на демокрацията.)
Симион не е копейка в пълния смисъл на думата, но е скрита копейка и запален тръмпист. Нещо като нашите тука неутрони, които казват: "аз не съм за Путин, обаче...". Ето в това "обаче" е скрита копейката. Джордже Симион публично осъжда руската агресия в Украйна, нарича Путин "военен престъпник" - и в същото време плесна с ръце и се прегърна с румънския Копейкин Калин Джорджеску, давайки заявка, че макар да не е копейка, ще работи за благото на страната с най-голямата копейка Джорджеску.
Освен Южна Добруджа, Симион смята за историческо недоразумение границата с Молдова, а в Украйна е персона нон грата, защото люби и Северна Буковина (исторически свързана с Румъния, днес част от Украйна). Подобно е отношението му към Бесарабия - за нея казва, че е "олтар" на духовната и културна връзка между румънците. И разбира се, Бесарабия също трябва да се възсъедини с Румъния, както примерно Крим се завърна в "родното пристанище" (родная гавань). 
Ето тези дребни духовно-териториални различия между копейките Симион и Костадинов им пречат да плеснат с ръце и да се прегърнат. 
Копейките и национал-популистите по света са родни братя, докато не почнат да се застъпват извратените им рисунки на политическата карта. 
Затова на Костадинов му е неудобно да поздрави братушката Симион - за неудоволствие на общия им баща. 
А според мен е редно Костадинов да изпрати на победителя поне един хляб "Добруджа". 
***
По линия на тръмпизма от векове за векове - други наши патриотарстващи тръмпилигенти като евродепутата Александър "Ганьо" Йорданов и орбаниста Георги Марков побързаха да избухнат в екстаз и да се възрадват публично за победата на Симион. И двамата го разхвалиха в характерните си кръчмарски интонации, пропускайки дреболията, че Симион си е харесал Южна Добруджа. Може и да не знаят за тази подробност, а може и да я игнорират по техни си съображения. 
Общото между фонтаните от радост на Ал. Ганьо Йорданов и Дантельо Марков е, че и двамата пишат погрешно името на Симион. Радват му се от дъното на душата и интелекта си, макар че не му знаят името - понеже са чули, че е тръмпист и популист като тях. Във Фейсбук единият ерудит Йорданов го е написал Симоне, другият ерудит Марков го е прекръстил на Симеон (сакскобургготски фройдизъм?). 
Добруджа е въобще романтична част от историята ни, както казваше Петър Стоянов за Македония. Хиляди хора от североизточна България имат трагична семейна история и предания, свързани с румънската окупация, Крайовската спогодба, размяната на населения и произтеклите от това масови преселения. 
***
Ужким знаем до какво водят балканските национал-дандании. А може и да не знаем - защо иначе скачаме все на същата мотика?