За празника на св.св. Трифон & Валентин поканих моята нова руса тръпка на веган ресторант. 

Поръчах за двама ни салата от рукола, кюфтенца от леща, пържоли от нахут и соя, вурстчета от тоалетна хартия... 

Дадох й едно плюшено сърце да си го сложи под сладкото дупенце, да седне на мекичко. 

- Така ми се иска да увеличим туристопотока към нашата страна! - казах аз, за да впечатля тръпката, и вдигнах тост с чаша безалкохолно вино. - Да пием за това! 

- Сигурен ли си, че виното е безалкохолно - усъмни се тръпката. - Не искам да губя контрол над себе си! 

- Всичко е в твои ръце, скъпа! Ти прекрасно знаеш какво най-много желая в този миг. Но по-скоро ще си отрежа ухото, отколкото да те нараня! Знаеш ли кой художник си е клъцнал ухото? 

- Знам, че по време на Тройната коалиция това беше обичаен метод за саморазправа при изясняване на отношенията в криминалния бизнес. При тези предишни управления бандитите необезпокоявани си режеха ушите и си правеха пача от тях. Ew! Пачата и сланината са най-отвратителното изделие на Противника на човешкия род! 

- Толкова си руса и убийствено умна! - възхитих се на висок глас. 

- Не обичам да ме хвалят! - усмихна се интелигентно тя. 

Знам аз как не обичаш да те хвалят! И Бойко Борисов казва, че не обича ласкателите, пък никак не се гнуси от похвалите. Чел съм аз Христо Ботев и знам много добре: "Маслото не разваля яденето и похвалата не произвежда пагуба на кесията". Но за маслото и за кесията нищо не казах на глас, защото съм деликатен и съобразителен тип. Стратегия и тактика! 

- Ами то и аз не обичам да хваля, но и не обичам да лъжа! Има неща, които не е редно да се премълчават, защото това премълчаване би било равно на лъжа. Обичам да давам път на Истината и дори да я видя да пресича неправилно - на нея ще направя път и няма да правя на въпрос нарушението. 

- И аз съм голяма приятелка на истината! - призна блондинката. - А как намираш дюните ми? 

- Просто ме сърби багерът! - прибавих още едно признание в тази нощ, бременна с очаквания и надежди от най-нежен тип. 

Тя май си представи багера ми, защото гърдите й започнаха да се спускат и издигат бързо-бързо. Аз пък си представих как ме шиба с пачки през лицето и по шкембето и по дупЕто... 

Но нищо не показах външно, аз умея да чакам.

- Бе, да ти кажа, нещо ме съмнява това вино... Уж безалкохолно, пък нещо ми стана горещо! 

- Ако ти беше студено, бих те стоплил, но щом ти е горещо... Да те заведа в басейна на комплекса? Забравих да ти кажа, че тук живея при един роднина, на когото правя услуги. Аз въобще обичам да правя услуги, а от теб искам само това, което ти пожелаеш отвътре! А впрочем кому принадлежи утробата на жената? Този философски въпрос е по-сложен от въпроса за кораба на Тезей и въпроса за ухото на Ван Гог. Кому наистина? Имаме ли право да се месим в делата на бог?

- Зависи - уклончива бе тя. 

Сипах още от безалкохолното вино. Тя боцна листо рукола, сдъвка го и притвори очи в екстаз. Тя и руколата ми е без активни съставки. По документи...

- Имаме ли право да се месим в делата на природата? Бог ли определя границите на ски зоната в Банско? Имаме ли право да подравняваме дюни?

- Въпроси, въпроси... - провлачи тя. - Поетът е казал, че времето ни носи хиляди въпроси, а това е най-безалкохолното вино, което съм опитвала... Прави с мен каквото искаш! 

Не чаках втора покана. Мърморейки под носа си - "строи се с много нарушения, но не е незаконно", извадих тесте документи и ги наредих под красивия й нос. 

Сервитьорът ми донесе телефон в кутия натурален сок.