Един ден през юни 1992 г. хърбаво 5-годишно момче стояло зад оградата на тенис корт в малко планинско селце в Сърбия, наблюдавайки тенис клиника за деца.

Треньорката - Йелена Генчич, имала опит и в историята на изкуствата и работела допълнително като продуцент на културни програми за сръбската телевизия. Тя поканила момчето да се включи в клиниката. Разпознавала таланта от пръв поглед - тренирала е Моника Селеш в ранните ѝ години. До края на първия следобед Генчич вече знаела, че в ръцете ѝ е попаднал талант от световна класа.

Момчето се казвало Новак Джокович, а

родителите му имали пицария и ресторант за палачинки

от другата страна на улицата пред кортовете. След пробната тренировка Генчич изпратила хлапето до заведението и казала на техните: "Имате златно момче. Когато навърши 17, той ще бъде в Топ 5 на света".

Новак разцъфтя по-късно от прогнозираното от нея - на 17 бе между №515 и №128. Но трябва да се има предвид колко дръзко е пророчеството на Генчич. По онова време Югославия се разпадала, а войните на Балканите през 90-те парализирали региона. По всички критерии Сърбия била бедна държава, с БВП на глава от населението от едва $2767.

Но почти 30 г. по-късно сме свидетели на забележително постижение, което дори Генчич не можела да си представи - момчето, израснало в раздираната от войни Сърбия,

вече е било на №1 в света през удивителните 312 седмици.

Повече от всеки друг в историята на тениса.

Същите качества, които Генчич забелязала в онзи първи урок, са тези, които движат паметната му кариера и до днес: работата с крака, концентрацията и над всичко друго - гладът за успех. Само 26 души са били №1 в ранглистата от основаването ѝ през 1973 г. С цялото уважение към тези мъже и шампиони, никой не е бил по-целеустремен да остане на върха от Новак Джокович.

Той се разправяше с конкуренцията с енергичност и самоувереност до такава степен, че често хвърчеше перушина. Същевременно черпеше публиката със забавни имитации на други тенисисти (и тенисистки). Ядеше стръкчета трева от централния корт на "Уимбълдън", късаше си фланелката след победа - като кечист. Предизвикваше феновете да признаят блясъка му и им раздаваше въздушни целувки. Сритваше задници, не се извиняваше и говореше от сърце.

Джокович трябваше сякаш да изкачи Еверест, за да

стъпи за първи път на върха в ранглистата през юли 2011 г.

В началото на онзи сезон той победи Анди Мъри и Роджър Федерер по пътя към титлата на Australian Open. После отново би Федерер, за да триумфира в Дубай. А след това за забавление би и Федерер, и Надал, за да вдигне купата на "Мастърс" в Индиън Уелс.

Последваха нови три паметни победи над Надал: по пътя към трофея в Маями и във финалите на клей на "Мастърсите" в Мадрид и Рим - подвизи, сравними само с укротяването на разярен крокодил с вързани очи. За десерт сърбинът би Надал във финала на "Уимбълдън" и отпразнува титлата и първото си изкачване под №1, пасейки от свещения корт в "Ол Ингланд Клъб".

След триумфа в Лондон той беше посрещнат като герой в Белград -

по улиците излязоха над 100 000 души, за да празнуват с него.

Само че той не легна на лаврите. Спечели поред титлите в Монреал и Синсинати и постави поантата на една от най-паметните години в тениса, побеждавайки Федерер и Надал по пътя към трофея на US Open. Новак беше под пара, но това бяха едва първите седмици от продължаващата и до днес битка с най-добрите играчи в света.

За да схване огромния размер на постижението на Джокович, човек трябва да се вгледа не само във величието на шампионите преди неговата ера, но също и в пренаселените с акули води, в които той плува в своята кариера.

Представете си пантеона на шампионите като писта: само девет са били №1 поне 100 седмици и всички те са на стартовата позиция. Ноле задмина Андре Агаси (101 седмици) и Бьорн Борг (109) още през 2014 г., когато беше на 27. През 2015-а профуча покрай Надал (141 седмици в онзи момент) и Джон Макенроу (170). Тогава далеч пред него все още бяха Джими Конърс (268), Иван Лендъл (270), Пийт Сампрас (286) и Федерер (302 по онова време, набъбнали до 310). След най-доминиращия си период, задържал го на върха в 122 поредни седмици от 7 юли 2014 г. до 6 ноември 2016 г., Джокович сякаш загуби характерния си глад за победи и излезе от пътя.

През 2017 г., измъчван от контузии, той не спечели титла от Големия шлем и влезе в лятото на 2018 г. с ранкинг извън Топ 20. С Надал, възроден Федерер, Мъри и други топиграчи, някои прецениха, че най-добрите дни са останали зад гърба на 31-годишния сърбин. Но точно такива съмнения винаги са разпалвали най-силно вътрешния пламък на Джокович - като доказателство в същата година той спечели поред "Уимбълдън" и US Open.

Той се върна на пистата и през 2019 г. отвя Конърс и Лендъл. През 2020 г. постигна баланс 41-5 в най-странния и ментално изцеждащ сезон в историята на тениса, задминавайки по пътя своя детски идол Сампрас. На Финалите на АТР в Лондон Новак говори лично с американеца относно трудностите да се задържиш на върха, изразявайки възхищение, че Пийт е успял да завърши под №1 в 6 поредни сезона.

Справяйки се с целия този стрес през сезоните, пред Джокович 

винаги имаше един изплъзващ се бял кит на име Роджър Федерер.

Сърбинът винаги вървеше по стъпките му, но все на крачка зад него. Роджър за първи път се изкачи до №1 на 22, Новак - на 24. Роджър стигна първите си 100 седмици начело на 24, Новак - на 26. Роджър направи 300 седмици на 31, Новак - на 33.

Въпреки че има всички шансове да спечели повече "мейджър" титли от всеки друг в историята, Джокович винаги е плувал във водите на Федерер и Надал. Тези легенди имат цели легиони от страстни фенове, които по естествен път се настроиха срещу сърбина, чийто възход заплашва да развенчае техните герои.

Само че поразяването на любимците на публиката допълнително мотивира Новак, който повдига предизвикателно брадичката си (и играта си) всеки път, когато е необходимо. Той беше подценяван в началото на кариерата си, което прави постиженията му още по-сладки. И когато най-сетне задмина Федерер по най-много седмици като №1, това наистина беше кулминацията на цял един живот работа, саможертва и отдаденост на спорта. Този рекорд наистина означава света за него.

Забележително е, че Джокович остана на върха толкова дълго в Златната ера на тениса. Освен с две от най-великите легенди той трябваше да се справя с редица други бъдещи членове на Залата на славата като Мъри, Дел Потро, Вавринка, Тийм и още, и още. Срещу всички изброени той има положителен баланс, както впрочем и срещу Федерер и Надал.

На старта на сезон 2021 много анализатори смятаха, че претенденти като Тийм и Даниил Медведев може да свалят световния №1 от върха. В отговор сърбинът спечели деветата си титла в Австралия, разгромявайки Медведев с 3-0 сета във финала.

Сега въпросът е

колко дълго още ще остане гладен Новак Джокович?

Пред него има още цели - той е само на две титли в Шлема от 20-те на рекордьорите Федерер и Надал, и му трябват още 28 АТР трофея, за да задмине върховото постижение на Джими Конърс от 109 (Федерер е втори със 103).

Във всеки случай, дори повече никога да не спечели мач, историята на Джокович е страхотна за спорта. Фактът, че той успя да се развие от бедно семейство в разкъсвана от войни държава, означава, че следващият велик тенис шампион може да изникне от всяко кътче на планетата. Генчич е забелязала таланта, но Новак не е роден шампион - той се подобряваше на всяко препятствие, за да стигне върха, и се бори със зъби и нокти като никой друг преди него, за да го задържи.

"Наистина съм развълнуван да вървя по път, отъпкан от легенди и гиганти на този спорт - каза миналата седмица Джокович. - Да знам, че съм заслужил моето място сред тях, следвайки детската си мечта, е красиво потвърждение, че когато правиш нещата с любов и страст, всичко е възможно."