Колко тежка е фланелката на "Левски" върху гърба на едно 17-годишно момче? Зависи колко силен характер носи то. Съдейки по Мартин Петков, високата отговорност и очакванията на публиката не са товар, който може да попречи на един амбициран младеж да реализира мечтата си.

Ден преди своя 18-и рожден ден тийнейджърът има ясни цели и смелост да ги преследва. Роден на 15 август 2002 г. в Нови Искър, Мартин вече е утвърдено име в представителния отбор на "сините". Дебютирал още на 16-годишна възраст в мъжкия състав под ръководството на Георги Дерменджиев, Петков има зад гърба си 29 мача и 3 гола за "Левски".

Следващата му основна цел е да се наложи в титулярния състав - шанс, какъвто почти не получи при Дерменджиев и Петър Хубчев. Сега обаче начело на тима е Георги Тодоров, следил изкъсо развитието на таланта в юношеските формации и помогнал му да стигне до първия тим.

"Всеки един треньор от школата ми е помогнал. Най-много дължа на Борислав Кьосев и на Йордан Петков, а също така и на Георги Тодоров. Това са хората, които са ми помогнали най-много, защото най-дълго са ми били треньори в отбора", разказва Мартин, който прави първите си стъпки в школата на "Локомотив" (Сф).

Той е влюбен във футбола от най-ранно детство и на 7-годишна възраст баща му го завежда на първа тренировка в кв. "Надежда".

"Беше най-близо до дома ми, може би затова - спомня си Петков. - Останах в "Локомотив" до 2015 г., когато един от треньорите ми Владислав Вутов ми помогна да премина в школата на "Левски". Това са ми двата любими отбора в България, но "Левски" повече ми е на сърце."

В чужбина изгряващата звезда на българския футбол е запленен от най-разнообразни отбори от Гърция до Шотландия. Но

безусловно най-голям почитател е на "Кристъл Палас".

"Среден английски отбор, но те са най-коравите в Англия, най-трудното гостуване е на "Селхърст парк" - аргументира се Марти. - "Лацио" ми е доста любим, харесвам и "Барселона". А също така имам симпатии към "Селтик" и "Панатинайкос", защото баща ми се казва Детелин, а детелината е символ и на двата отбора."

В мъжкия отбор на "Левски" Петков играе с №79, като обяснява избора си с рождената година и на двамата си родители. Има и скрита причина, таяща в себе си една по-дългосрочна мечта на нападателя.

"Това число съдържа и двата ми най-любими номера - 7 и 9. Ако можех да избирам, бих поискал №9, но в "Левски" този номер е твърде специален и мисля, че трябва да работя още много, за да си го заслужа", казва Мартин с почит към клубната икона Георги Аспарухов-Гунди. Деветката на "Левски" е носил и един от детските кумири на тийнейджъра - Георги Иванов-Гонзо.

"Имам доста идоли във футбола - признава Петков. - Като малък най-голям идол ми беше Карлес Пуйол, макар че играем на съвсем различни позиции. Просто винаги съм харесвал много сърцати футболисти, биткаджии, които се раздават винаги на 100% на терена. В момента най-големият ми идол във футбола е Златан Ибрахимович, а в спорта изцяло - Майк Тайсън."

Бойните спортове са другата голяма страст на Мартин,

макар и само като запалянко. Той следи изкъсо професионалния бокс, ММА, кикбокс, муай-тай. Последната книга, която е прочел, e автобиографията на Тайсън "Моят живот с Кас Д`Амато​", разказваща за влиянието на първия треньор върху живота и кариерата на Железния Майк. В момента чете мотивационния бестселър на Наполеон Хил "Мисли и забогатявай".

"Обичам книги, обичам да чета биографични истории - откровен е Петков. - Чета в автобуса, чета, когато сме в хотел. Не съм много голям почитател на киното, но обичам да гледам филми. Любимите ми са "Изкуплението Шоушенк" и "Джанго без окови". Когато съм вкъщи, обичам да слушам музика. В зависимост от настроението слушам различни неща. Харесвам руска музика. Преди мач обичам да слушам по-мотивиращи песни. Надъхвам се с AC/DC, "Рамщайн", "Линдеман". Иначе в свободното време обичам да слушам поп музика, харесвам Риана."

Въпреки че му предстои да е дванайсетокласник в спортното 166-о СУ "Васил Левски", типичните тийнейджърски забавления не са присъщи за нападателя на "Левски". "Не ме влекат шумните купони или дискотеки. Ходил съм, но просто не ме привлича, не е моето забавление", категоричен е Мартин, който от две години живее самостоятелно на квартира в София.

Вместо бурните веселби Петков предпочита риболов

- хоби, възпитано от баща му, и разходки в планината - любимото му място е хижата "Бай Кръстьо" на Витоша. Обича и да се прибира в родното си градче, макар и рядко да му се отдава такава възможност.

"Не успявам да виждам често семейството си. Опитвам се във всеки възможен момент да се виждам с майка ми и баща ми, с леля ми и братовчедка ми. Прибирам се в родната ми къща в Нови Искър. С баща ми обичам да ходя на риба. Гаджета няма, сигурно още не съм станал толкова известен", разказва с усмивка Марти.

Знае със сигурност кое ще е първото нещо, което ще направи като пълнолетен гражданин на Република България: "Ще си изкарам шофьорската книжка! И разбира се, ще почерпя."

Както на повечето момчета, автомобилите и желанието за високи скорости е в кръвта и на младия футболист. Любимата му марка е "Мерцедес", а когато има възможност да се сдобие с такъв, няма да се колебае много и за модела - изборът се свежда до CLA, C или C-Coupe. "Може би все пак ще натрупам малко опит на някоя служебна кола, ако случайно я поочукам - казва шеговито Мартин. - Но човек винаги трябва да следва мечтите си и защо колата да не е един допълнителен стимул?"

Макар и все още непълнолетен, Петков има отношение към случилото се на улицата през последния месец, породено от гнева на народа срещу модела на управление на държавата.

"След като толкова голяма маса хора са излезли да протестират, явно има защо и аз твърдо ги подкрепям - споделя Мартин. - Лично аз се включвах няколко пъти, но по-скоро по случайност. Обичам да се разхождам из центъра на София вечер и често попадах на тълпата. Вярвам, че може да има промени. Но за да настъпи истинска промяна, вероятно трябва да се случат някои лоши неща."