Българският футбол носи предимно загуби на клубовете от елитното първенство, а Първа професионална лига има практически нулева икономическа стойност за развитието и стабилността на играта в Европа. Това показват данните от десетия бенчмаркинг доклад на УЕФА, публикуван миналата седмица. Сравнителният анализ обхваща всички над 700 отбора в елитните дивизии на 55-те страни членки и проследява тенденциите през изминалото десетилетие (2008-2018), използвайки данните от последната официално приключила фискална година - към 31 декември 2017 г.

Цялостната оценка в доклада е, че европейският футбол никога не е бил в по-добро финансово здраве, а 10-годишният поглед обрисува позитивна картина на развитие. За първи път елитните клубове в европейските първенства - точно 710 през сезон 2018/2019 г., са генерирали сумарно чиста печалба в общия годишен баланс. Стойността ѝ за 2017 г. възлиза нетно на €615 млн. - след неоперативни приходи и разходи, данъчно облагане и дивестиции, и продължава 6-годишната възходяща линия след въвеждането на финансовия феърплей в Европа през 2012-а.

Справката на УЕФА показва, че през 2008 г. общата загуба на отборите от най-горните дивизии е била €600 млн., а в следващите години на рецесия се е увеличила до безпрецедентните €1.7 млрд. през 2011 г. Благодарение на наложените впоследствие от УЕФА правила за балансирана конкуренция във футбола, загубите прогресивно започват да намаляват, за да се превърнат в печалба през последната финансова година. През 2017 г. е налице

най-голямото увеличение в общия приход, достигнал рекордните €20.1 млрд.

- с €1.6 млрд. повече спрямо 2016 г. Ръстът е 77% спрямо 2008 г., когато оборотът на елитните клубове е бил €11.4 млрд.

Както може да се очаква обаче, главна заслуга за засилените темпове на развитие имат първенствата от Топ 5 на Европа - Англия, Испания, Германия, Италия и Франция, и най-вече едно от тях - английската Премиър лийг. Още по-конкретно: футболната икономика на континента се тегли от 12 локомотива - т. нар. глобални клубове, които привличат 39% от рекламните и спонсорските инвестиции в европейски мащаб. За пример - "Манчестър Юн", "Манчестър С", "Арсенал", "Ливърпул", "Челси", "Тотнъм", "Реал", "Барселона", "Ювентус", "Байерн", "Борусия" (Д) и "Пари Сен Жермен" са увеличили общия си спонсорски приход с €1.6 млрд. за 10 години. Всички останали 698 елитни отбора в Европа са добавили общо по-малко от €1 млрд. към рекламната си стойност.

Затова към днешна дата едва 28 от 55 национални първенства декларират брутна печалба в края на годината. Което все пак е рекорд и надвишава трикратно броя на печелившите лиги отпреди влизането в сила на финансовия феърплей - едва 9 през 2011 г. И тогава, и сега България е далеч дори от нулиране на счетоводния баланс във футболното си първенство, а клубовете у нас, които могат да се похвалят с някакъв плюс, се броят на пръсти. Къде всъщност се намира Първа лига върху картата на Европа? Ето какво показва докладът на УЕФА:

Първа професионална футболна лига е едно от само 26 елитни първенства в Европа, което се контролира изцяло от националната федерация - в случая БФС. Масовата практика на континента е висшата дивизия в съответната държава да се управлява от собствено ръководно тяло, което разполага с търговските права, а местната централа да отговаря само за спортно-технически и дисциплинарни аспекти.

В момента българското първенство има най-дългия сезон на целия континент

- цели 317 дни (10 месеца), заедно с шампионатите на Дания и Румъния. Най-краткото първенство в Европа е това на Исландия - само 155 дни (5 месеца). Най-често футболният сезон продължава около 9 месеца - в 35 държави.

Като структура и формат на провеждане Първа лига е сред 11 първенства, които излъчват шампионите си в две фази по два кръга - първо всеки срещу всеки, а след това с разделяне на отборите в отделни потоци. Аналогични са регламентите в Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Дания, Израел, Кипър, Румъния, Словакия, Уелс и Украйна. Най-много са лигите, в които се играе по класическата схема всеки срещу всеки по два пъти (16), а вторият най-разпространен модел е всеки срещу всеки по четири пъти (13).

От данните на УЕФА става ясно, че България е една от 23-те страни, в които действат стриктни правила за местни играчи. Под "местни" европейската централа разбира футболисти, които имат поне 3-годишен стаж в съответната държава или клуб, независимо от тяхната националност или възраст. От доклада личи, че БФС задължава клубовете от Първа лига да картотекират минимум 15 "местни играчи" в разширените си състави, макар такова правило да не е популяризирано у нас.

В общия случай отборите от елитните дивизии трябва да имат поне осмина такива състезатели, като четирима от тях да са били в клуба поне 3 г. - такова изискване има дори в английската Висша лига, германската Бундеслига и италианската Серия А. Най-тежкото ограничение съществува в естонската Мейстрилийга. Там тимовете трябва да разполагат с минимум 26 местни футболисти - 25 с опит в страната и един в клуба, като последният задължително трябва да е на терена.

Същевременно

ограниченията за чужденци в България са сред най-архаичните в европейския футбол

На теория клубовете у нас имат право да картотекират максимум 5-има извън ЕС в разширените си състави и да използват не повече от трима от тях едновременно в игра. Тази рестрикция се заобикаля елементарно благодарение на масовата практика да се натурализират играчи, най-често бразилци. Само шампионът "Лудогорец" има 12 родени извън ЕС футболисти, осем от тях са бразилци. Повечето от тях обаче имат български паспорти, а един дори е бивш български национал.

В другите държави, където изобщо съществуват ограничения за чужденци, те са обвързани с местната националност. Например, клубовете от Бундеслигата са длъжни да имат договори с поне 12 германци, но няма изискване колко от тях трябва да играят. В турската Сюперлиг пък отборите са свободни да регистрират до 14 играчи с чужди паспорти, като максимум двама от тях може да са вратари.

Според доклада, собствеността на клубовете в Първа лига е разпределена почти поравно между частния и публичния сектор. Посочено е, че 8 от 14-те елитни отбора в България са в частни ръце, а останалите 6 са на общинска или държавна издръжка. Официално известните в България данни обаче сочат, че във втората група попадат само "Берое", "Дунав", "Етър" и "Ботев" (Вр), така че не е ясно откъде УЕФА разполага с информация за още два отбора с обществено финансиране.

Общата картина на континента показва

незначително преимущество на частния бизнес спрямо публичните инвестиции във футбола

От 680 клуба, подали надеждна информация в УЕФА, 51% се контролират от частни фирми или имат еднолични собственици, а 49% са с публично управление. В 30 от 55-те лиги има смесено присъствие; в 11 клубовете са изцяло частни (Англия, Гибралтар, Гърция, Италия, Македония, Молдова, Словакия, Уелс, Франция, Швейцария и Шотландия); а в останалите 13 - изцяло в държавни и общински организации или фондации (Австрия, Андора, Босна и Херцеговина, Естония, Исландия, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Норвегия, Сан Марино, Словения, Фарьорски о-ви, Черна гора, Швеция).

От всички 344 частни собственици на клубове в Европа, само 56 са чуждестранни инвеститори спрямо съответната държава. Основната част са концентрирани в Премиър лийг на Англия, където 13 от 20-те отбора са притежание на компании извън Обединеното кралство. Втора по присъствие на чужди капитали е Лига 1 във Франция (6 от 20), а трета - Серия А в Италия (4 от 20). В нашата Първа лига собственици от чужбина няма.

България е в дъното на класацията по отношение на инфраструктурни подобрения. През последните 10 години (2009-18) в Европа са реализирани общо 159 проекта за нови футболни стадиони с капацитет над 5000 места - от тях 103 са построени от кота нула; 16 са основно реконструирани; 40 са реновирани. Безапелационни шампиони в това отношение са Полша и Турция, изградили общо 53 съоръжения: поляците са инвестирали в 27 стадиона (13 нови; 5 реконструирани; 9 реновирани), а турците - в 26 (24 нови; 2 реконструирани).

България е съобщила в УЕФА, че през въпросното десетилетие у нас се е появил един нов стадион (2015 г.) и един е модернизиран (2017 г.), само че това не отговаря на истината. Реално погледнато, единственото съоръжение с капацитет над 5000 души, което е претърпяло цялостна реконструкция през това време, е реновираният на части ст. "Лудогорец Арена" в Разград, завършен окончателно през 2018 г. Дори към списъка с "българските проекти" да се прибави подмененият сектор А на ст. "Георги Аспарухов" в София, открит недостроен през 2016 г., времевият диапазон пак не съответства на цитираните данни.

На целия този фон БФС е декларирал и

увеличение на посещаемостта на футболни мачове от елитното ни първенство с между 5 и 15%

спрямо предходния сезон. Което също контрастира рязко с реалността - трибуните са все така пусти на 90% от мачовете в Първа лига. Според доклада на УЕФА общата продажба на билети в Европа през 2017/18 г. е нараснала с 6.4% и сумарният брой на зрителите е надхвърлил 100 млн. за първи път след 2013/2014 г.

Нивото на публиката, съвсем естествено, обуславя и интереса на рекламодателите. Най-ценната запазена територия за спонсорите си остават фланелките на отборите, които поне на теория би трябвало да гарантират най-големи постъпления на клубовете.

Данните на УЕФА сочат, че в този сегмент нито една индустрия няма пазарен дял, надхвърлящ 15%. Най-широко присъствие върху екипите имат финансовите услуги и търговията на дребно, които държат по 14% от елитните клубове. Третият най-разпространен партньор са хазартните и букмейкърските компании, финансиращи 11% от отборите, следвани от промишлени стоки (9%), туризъм (7%), авиолинии и автомобилостроене (6%), професионални услуги (6%), енергетика (6%), строителство и недвижими имоти (5%), телекомуникации (4%), фармацевтика (2%) и други (2%).

Фирмите за спортни залози имат "свои" отбори в най-много различни лиги на континента - те присъстват в 26 първенства и доминират като основни спонсори в 10 от тях, включително в българското. От 14-те отбора в Първа лига в момента 11 рекламират букмейкъри ("Лудогорец", "Левски", "Ботев" (Пд), "Етър", "Локомотив" (Пд), "Ботев" (Вр), "Славия", "Витоша", "Дунав", "Септември" и "Верея"), един - мобилен оператор ("ЦСКА-София"), един - застрахователно дружество ("Черно море"), а един няма спонсор ("Берое").

Както вече стана ясно, общият приход на клубовете в най-горните дивизии на Европа на годишна база е нараснал с небивалите €1.6 млрд. към края на 2017-а, което представлява ръст от 8.9% спрямо 2016 г. Детайлната разбивка показва, че най-съществен принос за натрупаните €20.1 млрд. имат първенствата от Топ 5, като големите отличници са отборите в Англия с 27% дял в общия доход, следвани от тези в Испания (14%), Германия (14%), Италия (11%) и Франция (8%). По-нататък са Русия (4%), Турция (4%), Холандия (3%), Португалия (2%) и Белгия (2%), а оборотът на тимовете във всички останали национални лиги представлява 12% от общия принос.

Най-важно значение за огромния скок през последните години имат парите от тв права, отново концентрирани най-вече на Острова. Благодарение на договора на Премиър лийг със "Скай Спортс" и "Би Ти Спорт" на обща стойност 5.14 млрд. паунда (2015-19) постъпленията на 20-те тима от Висшата лига са такива, че

само три клуба в Европа печелят повече от тв излъчване от последния в Англия

- "Барселона", "Реал" и "Ювентус".

От гледна точка на лигите цели 43 първенства могат да се похвалят с увеличени общи приходи спрямо предходната година, като 17 от тях постигат ръст над 15%. България е сред 11-те държави с намален доход на първенството, като Първа лига е една от трите със спад под 5%, заедно с шампионатите на Черна гора и Швеция. Най-сериозен е сривът в Гърция, Гибралтар, Ирландия и Естония, където постъпленията са се свили с над 15%.

Статистиката на УЕФА показва, че общият оперативен приход на 14-те елитни български клуба възлиза на €40 млн., като се формира основно от спонсорство и реклама (38%) и субсидии от европейската централа (28%). Незначителен доход осигуряват тв правата (6%) и продажбата на билети (5%), а останалите 23% влизат в графата "други", представляваща основно дарения, заеми и кредити. В това число обаче не са включени постъпленията от трансфери на играчи, които за България се изчисляват на 36% от цитирания приход (т. е. още около €14.4 млн.).

Любопитното е, че заплатите на футболистите в България са нараснали със 7% и са достигнали обща годишна стойност от €31 млн. (средно €2.2 млн. на клуб). А това означава, че 79% от оперативния приход на отборите отива за възнаграждения на играчите. Само в две от лигите от "нашата черга" този процент е по-висок, като дори надвишава сто - в Хърватия (116%) и Сърбия (107%) разходите за заплати са по-високи от сумарния приход.

На европейско ниво оперативните разходи изяждат средно едва 32% от приходите на лигите, поради което брутната печалба за 2017 г. е достигнала рекордното ниво от €1.4 млрд. Общо 28 лиги са излезели на плюс преди начисляване на неоперативни разходи и данъчно облагане, а 27 имат и чиста печалба. Българското първенство обаче е в червения сектор, при тези с нетна загуба над 20% (такива са още в Гърция, Израел, Турция, Хърватия, Украйна, Естония, Латвия, Грузия, Албания, Черна гора, Андора и Гибралтар).

И това не е учудващо, при положение че само 4 наши клуба имат оперативна печалба и само при един тя надвишава 20% (най-вероятно става дума за "Лудогорец"). Два от другите три отбора на плюс са декларирали под 10% печалба, а всички останали са на минус, като при 4 тима загубата надхвърля 20%. Когато се приспаднат и неоперативните приходи и разходи, картинката в Първа лига става една идея по-розова, но само за половината отбори. През 2017 г. нетна печалба са генерирали 7 клуба, като при един тя е над 20%, при един - между 10 и 20%, а при другите пет - под 10%. Сред губещите елитни клубове в България преобладават тези с чиста загуба от над 20%.