Медия без
политическа реклама

Ако това беше репетицията, страх ни е за премиерата

Щом срещу Унгария ще се разчита на благоволението на Ивелин Попов и ще се молим за позитивна атмосфера, по-добре да не играем този мач

СПОРТАЛ
Мартин Минчев, Кристиян Малинов и Александър Цветков (от ляво на дясно) се прибират с увесени носове към съблекалнята след загубата от Беларус. Да, резултатът и играта са за притеснение, но още по-тревожна бе липсата на публика по трибуните.

Ако контролата срещу Беларус беше генерална репетиция за баража срещу Унгария, страх да го хване човек каква ще бъде премиерата на 26 март.

Такива мисли, вероятно, са споходили мнозина след поредната постна продукция на националите, изнесена в сряда пред едва 250 души (заедно с официалните лица и журналистите) на ст. "Васил Левски". А това си е нов антирекорд по посещаемост на мач на държавния тим. По-малко от онези 300 клетници, изтърпели проверката България - Кипър (1:0) на ст. "Георги Аспарухов" през август 2012 г. и онези почти 500 при загубата с 0:1 от Парагвай в контрола миналия ноември.

Мачове, затвърждаващи тревожната тенденция, че българската публика вече се е отдръпнала от националния тим и никакви призиви не могат да я върнат на трибуните. Последният двубой от квалификациите за Евро 2020 с Чехия (1:0) на 17 ноември бе при закрити вратa. Да, малко преди него бе злощастният мач с Англия, събрал към 17 500 души (от тях 2000 британци). Но, за сравнение - загубата от англичаните с 0:3 през 2011 г. в София бе гледана от двойно повече зрители - 35 000.

Затова и са несекващите призиви от БФС и лично от селекционера Георги Дерменджиев към феновете - да се напълни стадионът, публиката да бъде 12-ият играч... Дано, наистина. Но не бива да се заблуждаваме - срещу Унгария стадионът няма да е пълен. Известно е, че българската публика следва резултатите. А удовлетворяващи в момента няма. Виж, биха се събрали малко повечко зрители, ако победим унгарците и се стигне до директен мач за място на Евро 2020 срещу Исландия или Румъния. Все пак тогава класирането на голямо първенство за пръв път от 16 години ще е на 90 минути, срещу преодолим съперник, и то в София...

Но да не навлизаме в орбитата на поредното "дано", че много се събраха. А има и още. Например - дано Ивелин Попов премисли и се върне в националния отбор. Решаващият разговор между него и Георги Дерменджиев, на който Попов да си каже решението, все се отлага. Първо бе за след церемонията "Футболист на годината", после - в началото на тази година, сетне - около мача с Беларус, а сега новият краен срок е "до две седмици", според треньора. То няма и накъде, защото до две седмици най-късно БФС трябва да прати евентуална повиквателна за Ивелин Попов до "Ростов".

Колкото до контролата с Беларус, която тряваше да ни даде самочувствие преди плейофа - даде ни грънци. И пак следва "дано" - дано нашите се мобилизират и се раздадат за така мечтаната победа. И дано не е като "раздаването" им в последните години.

Срещу Беларус Дерменджиев уж трябваше да види на кого може да разчита, извън обичайните хора с повиквателни. "Видях това, което ми беше необходимо", обобщи селекционерът. Човекът е възпитан и сигурно така е искал да каже, че е видял на кого не може да разчита.

Имаше и други, които мислят пожелателно. "Надявам се следващия месец да имаме повече късмет и да отбележим голове", стисна палци върнатият в отбора Георги Миланов. Дано, дано, ама, ако ще се надяваме само на късмета...

Май се чака звездите да се подредят в точна конфигурация, която на 26 март да бъде в наша полза, не на унгарците.

И да не пропуснем призивите дотогава да се изгражда позитивна атмосфера около тима, да пазим играчите от критики. А за капак - да не ги претоварваме със свръхочаквания за победа, да не прегорят.

А, бе, аланкоолу, ако играчите не са нахъсани за победа, за какво изобщо ще излизат в този мач?! Млади, опитни - всички трябва да се раздадат. И не толкова физически - то тичането ясно - ами повече емоционално. Защото вместо да витаят розови облаци, в главите на играчите трябва се набие, че имат изненадващ шанс да стигнат голямо първенство, да обединят през лятото нацията, която вече забрави какво беше това.

И не на последно място, аджеба, за какво го пеем тоя химн в началото или поне си отваряме устата?! Трябва и раздаване за България, плюс щипка спортна злоба. В такива мачове не играят толкова тактиките, колкото характерите. Справка - "отписаните", които спечелиха на "Парк дьо Пренс" през 1993 г. и после на Мондиал `94, които бяха се изпокарали помежду си, ама на терена играеха като един.

Сега обаче е друго. "Младите трябва да са напълно спокойни (срещу Унгария), защото това е последен влак за нас (опитните). Ще дадем всичко от себе си и каквото и да стане - ние поемаме вината", каза капитанът от мача с Беларус Петър Занев.

Е, твърде много "дано" са излишни, ама от подобно спокойствие и "постилане" при евентуална загуба пък съвсем няма нужда!

Още по темата