В началото на октомври Украйна, Русия и посредниците Германия и Франция подписаха с разбунтувалите се региони в Донбас предварително споразумение за принципите за местни избори в отцепилите се райони и неговия бъдещ специален статут. Новият украински президент Володимир Зеленски направи това като междинна стъпка към организирането на среща на върха с лидерите на трите страни, която да спомогне за мирния процес в Източна Украйна. Това обаче очаквано предизвика гнева на хиляди хора, които се събраха в центъра на Киев в знак на протест срещу намеренията на президента Зеленски. Участниците в митинга заклеймиха това развитие като капитулация пред Русия, която подкрепя сепаратистите. Около 15 000 човека, сред които ветерани от военните действия на изток, се събраха на Майдана под транспаранти "Позор!" и "Не на капитулацията!". Зеленски защити плана, като обеща, че вотът ще бъде по украинските закони и ще включва кандидати от украинските политически партии. Той подчерта, че изборите ще бъдат предшествани само от трайно примирие и размяна на пленници.

Веднага обаче се видя, че активирането на т.нар. "Формула на Щайнмайер" (предложена от бившия германски външен министър и сегашен президент на ФРГ) няма да е толкова просто. На 7 октомври се предвиждаше изтеглянето на силите на двете противостоящи страни в Донбас, но това беше отложено заради поредното нарушение на примирието. Украинският външен министър Вадим Пристайко съобщи, че това се налага, тъй като отново са били обстрелвани населените места Петровское и Золотое. "Нашето решение беше отвеждането да започне на седмия ден от запазването на мира в тези участъци, откакто няма обстрели. Затова ние трябва да изчакаме, докато не мине следващият седемдневен период, който трябва да покаже, че страните имат сериозни намерения“, заяви Пристайко по време на брифинг. На 2 октомври на среща в Минск участници в контактната група съгласуваха график за отвеждане на силите и средствата в двете села. Изтеглянето на войските е едно от условията за провеждане на среща на върха на „Нормандската четворка“. Предполага се, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) и силите на самопровъзгласените Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР)

трябва да отведат войниците си от фронтовата линия

на разстояние не по-малко от километър, да разрушат фортификационните си съоръжения и да разминират територията. Всичко трябва да се случи синхронно и огледално под наблюдението на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

През септември размяна на общо 70 задържани между Киев и Москва бе "първата крачка" към края на войната с проруските сепаратисти, взела за пет години близо 13 000 жертви. "Направихме първата крачка. Трябва да направим и всички останали, за да сложим край на тази ужасяваща война", каза Зеленски, след като лично посрещна 35 освободени украинци на летището в Киев. "Споразумяхме се (с руския президент Владимир Путин) за първи етап от деблокиране на нашия диалог и прекратяване на войната", каза Зеленски. Той подчерта, че знае точно какво ще бъде предприето за установяването на мир в Донбас и с това пое по трънлив път, тъй като в случая на неуспех това ще е първият му и може би най-голям провал като държавен глава. Германската канцлерка Ангела Меркел определи това като "знак за надежда" и прикани дейността в тази насока да продължи, "за да се изпълнят споразуменията от Минск". Москва също приветства действията на Киев.

В момента първите страници на всички вестници, всички телевизии, хората на улицата и семействата около масите си – всички в Киев обсъждат т. нар. „Формула Щайнмайер“ още от началото на септември. Тя е част от мирното споразумение от Минск, сключено преди четири години, но на практика мирният процес буксува още от тогава. Двете страни постоянно се обвиняват взаимно за нарушаване на крехкото примирие, което на свой ред води до нови жертви сред цивилното население и военните от двете страни на фронта. Една от причините е, че сделките бяха договорени набързо по време на активни бойни действия и бяха неясно формулирани, което позволи на всяка страна да интерпретира детайлите, например поредността на предвидените стъпки, по свой собствен начин. Освен избори и особен статут, формулата предвижда също изтегляне на „всички чужди военни формирования, военна екипировка, както и наемните войници“ от украинската територия и

връщане на контрола на Киев върху границата с Русия

През 2016 г. на сцената излезе тогавашният германски външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и предложи опростена версия на Минските споразумения. Целта му беше да накара Украйна и Русия да се съгласят за поредността на стъпките, договорени в Минск. „Формулата Щайнмайер“ беше записана на хартия едва на 1 октомври т.г. в Минск от представителите на Украйна, Русия, контролираните от бунтовниците ДНР и ЛНР, както и от представители на ОССЕ. Володимир Зеленски призна, че „Формулата Щайнмайер“ се е превърнала във взривоопасен въпрос за украинските граждани. Като я подписва, Украйна се съгласява да бъдат проведени избори в Донбас, каза президентът, но единствено при спазване на украинските закони и само след като "руските сили" се изтеглят и Украйна си възвърне контрола над границата. Москва отрича да има нейни военни в Донбас. "Не може да има и няма да има избори под дулата на оръжията”, каза Зеленски, очевидно в опит да отхвърли обвиненията, че е отстъпил пред исканията на Русия. Той добави, че в парламента скоро ще бъде внесен закон за специалния статут на Донецка и Луганска област и увери, че в него няма да бъдат пресечени „червените линии“ и че „няма да има капитулация“.

Одобрението на Москва спрямо решението на Зеленски не е изненада, защото Кремъл винаги е смятал „Формулата Щайнмайер“ за облагодетелстваща Русия повече, отколкото Украйна. Това, което Москва особено харесва, е, че тя предвижда местни избори в Донбас, непосредствено последвани от самоуправление на региона. „Формулата Щайнмайер“ предизвиква смесени чувства в Украйна. Събитията непосредствено след извънредната пресконференция на Зеленски показват, че тя ще остане гореща тема. Проучвания на общественото мнение показват, че

мнозинството украински граждани искат войната в Донбас

да бъде прекратена. Значителен фактор за победата на актьора Володимир Зеленски в президентските избори през пролетта беше именно обещанието му да донесе мир. Подкрепата за „Формулата Щайнмайер“ обаче може да е рискована за Зеленски. Проведено наскоро проучване показа, че близо две трети от анкетираните не могат да оценят дали тази договорка ще има положителен или отрицателен ефект, 23% от респондентите са против, а едва 18% я подкрепят.

Украински военнослужещи, опозиционни политици и неправителствени организации и националистически групи се противопоставят на „Формулата Щаймайер“ и всяка сделка, която може да донесе повече позитиви за Русия. Много от критиците са поддръжници на бившия президент Петро Порошенко, който смята, че дори най-малката отстъпка спрямо Русия може да се смята за капитулация. Съветникът по външна политика на бившия президент написа в Туитър след пресконференцията на Зеленски, че за Украйна приемането на „Формулата Щайнмайер“ значи „да спрем да се борим и да се предадем“. Това за пореден път доказа старата истина, че войните много лесно се започват, но много по-трудно се спират, особено когато раните и болката са все още прекалено свежи в паметта на хората.