Грешен превод на думи на френския президент Еманюел Макрон отново броди из българските медии и социални мрежи, напомпвайки с възмущение дори и поназнайващите френски език, но информиращи се от български медии или от социалните мрежи. Помните ли първия случай, когато неточно предадени думи на Макрон разбуниха духовете и показаха един сериозен недостатък на българските медии, дори и онези, които претендират да са убежище на истинската журналистика? Аз го помня много добре, защото го разплетох, прилагайки едно от основните правила в журналистиката – отиди при първоизточника. Та тогава - в средата на май 2018 година, журналисти и Бойко Борисов се обединиха в един лагер и заповтаряха като папагали следния цитат от Макрон: "Така е, Бойко - ще вървят напред заедно европейските държави, които спазват общите правила и искат веднага бързи реформи. Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент". Това възмути до атомно ниво неграмотната българска общественост, поддържана в невежеството си от мързела и непрофесионализма на много български медии и журналисти. Цитатът на практика означава, че Макрон открито говори за Европа на две и повече скорости, което сближи иначе непримирими групи в българското общество – както почитателите на управлението на Бойко Борисов, така и опонентите му.

А всъщност думите на френския президент бяха: „Ние сме носители и на това, на способността да правим ясен избор, изборът не само да вървим напред към една Европа, може би с участието само на някои за известно време, може би с един по-интегриран кръг, защото Европа винаги така е вървяла напред, и това е една отворена врата, Бойко БОРИСОВ, както и Петро ПОРОШЕНКО го знаят, аз не вярвам в заключената с катинар Европа, предварително определила клуб за неколцина, но не вярвам и в една Европа, която би могла вечно да изчаква досега 28-те, а утре 27-те или кой знае колко страни вдругиден да постигнат до една съгласие по абсолютно всички въпроси“. Както можете и сами да се уверите, смисълът на казаното е коренно различен от фалшивата новина, разпространена неясно с какви цели и дали изобщо съзнателно. Може да става дума просто за лош френски. Независимо от моите усилия да разчистя пътя до истината, оказа се, че доста медии са закъснели значително или изобщо не са обърнали внимание на призивите на френското посолство да коригират дописките си. И резултатът е, че

българите лепнаха още една черна точка на Еманюел Макрон

Първият път, когато той „стъпи накриво“ беше, когато поиска радикална реформа на директивата за командированите работници, интерпретирана от източноевропейските членки като директен удар срещу тях.

Две години по-късно имаме нова грешка в превода. Този път цитатът, който преброди българското публично пространство, твърдеше, че Макрон е говорил за български и украински престъпни банди в интервю в контекста на миграцията. Всъщност той говори за канали или по-точно мрежи. Грешката и този път успя да обедини двете нехаресващи се една друга групи в българското общество – на критиците на Борисов и на неговите симпатизанти. Този път изглежда обаче, че уроците от гафа от май 2018-а бяха научени, тъй като доста по-бързо се появиха верни преводи и опровержения. Новият случай е различен и по друго. Направи ми впечатление, че ненавистта към Макрон вече е пуснала корени в българското съзнание, тъй като хора, с които общувах в социалните мрежи покрай този случай, дори и с претенции да знаят френски добре, отказваха да приемат истината с аргумента „Нужда от превод нямам“. На тях им беше достатъчно това, което българската медийна среда им беше предложила, и отказваха да им се обърне внимание, че има грешка. Просто съдбата на Макрон вече беше решена – палец надолу. Каквото и да е казал френският президент в действителност, няма значение, защото ние вече го мразим. И това ни е напълно достатъчно, за да продължим живота си напред. Вместо хората да се възмутят, че българското правителство и съдебната система не правят нищо, за да се справят с организираната престъпност, която заработва солидно от трафика на бежанци и мигранти, гражданството в България се почувства обидено, че Макрон посочи този факт с пръст. Нищо, че от години Европейската комисия показва същото в годишните си мониторингови доклади. Факт, от който се отметна, както ви писах миналата седмица.

Другата особеност беше, че онези, които все пак отвориха очи за истината, настояха на омразата си с аргумента, че той е дал интервю за крайнодесен вестник.

Това вече е сериозен аргумент, но поставен в няколко контекста, също издиша

За да обясня по-добре защо издиша, ще направим едно сравнение. Преди няколко месеца хърватската общественост се възмути от това, че президентката Колинда Грабар-Китарович (между другото също обилно разпространявана като фейк новина в България, за което ви писах миналата година) даде интервю за крайнодясното, националистично и проусташко списание Hrvatski tjednik. Грабар-Китарович се бори за втори мандат на изборите по-късно тази година. Самата тя е известна с флирта си към крайнодесния електорат, включително и като прави двусмислени изказвания за Анте Павелич (хърватския съюзник на Хитлер и Мусолини). В интервюто си например казва, че всички правим грешки. Според нея Павелич е направил някои фатални грешки, но не ги споменава. Нещо повече - казва, че може много да се спори за това защо ги е направил, дали е трябвало или не. Представете си да говорим за престъпленията на Хитлер като за „грешки“ и да отваряме възможността за оправдаването им, като казваме, че можем да спорим за това дали е трябвало да избива евреите или не. Между другото г-жа Грабар-Китарович има всички качества да спечели титлата „Тръмп на годината“ в жестоката конкуренция, в която се намира в региона, а и извън него, ако се състои подобен конкурс.

Интервюто на Еманюел Макрон за Valeurs Actuelles е 12 страници,

като от него може да се заключи, че целта му е по-скоро да се обърне към по-умерената част от крайнодесния спектър, тъй като той също се готви за президентските избори след две години, когато Марин льо Пен най-вероятно отново ще му бъде конкурентка. Темата за миграцията и интеграцията на мюсюлманите в момента доминира във френското публично пространство и е основната, по която той разговаря с журналистите от Valeurs Actuelles. Точно в контекста на борбата с миграцията е и грешно преведеният цитат. Макрон призовава читателите на изданието да приемат неговата визия за европейска миграционна политика, а именно да се води битка с нелегалната миграция, като в същото време се допуска легална миграция, от която Съюзът ни се нуждае заради застаряващото население. Според някои има доста колониален расизъм в частта на изказването на Макрон, където казва, че предпочита законни мигранти от Кот д’Ивоар, отколкото нелегални, дошли през българските и украинските мрежи. Този пасаж обаче би могъл да се изтълкува и като опит крайнодясната аудитория да приеме мигрантите от тези държави като нещо, което им е познато и имат връзка с него.

Разликата между двете интервюта е осезаема. В първия случай хърватската президентка съучаства и приема възгледите на крайната десница, опитвайки се да ги маскира в двусмислие, докато във втория френският държавен глава се опитва да убеди трудна аудитория в своите възгледи. Мнозина във Франция и Германия критикуваха Макрон именно заради решението му да говори за крайнодясна публика. Той обаче оправдава постъпката си с думите, че е президент на всички. Тази тема, за разлика от темата за Павелич, наистина подлежи на дискусия, но важното в нашия случай е, че отново се поддадохме на омразата си към Еманюел Макрон, без да разполагаме нито с правилния цитат, а още по-малко и с контекста на интервюто. Това показва, че българското общество живее в информационен изолационизъм, при това напълно доброволно и с желание. Доверява се на българските медии, независимо че са го подвеждали толкова много пъти. Това е и причината защо имаше възмутени, които питаха „Какво пък толкова прави Макрон за ЕС, освен да го разцепва?“. Просто информацията за ставащото в ЕС е толкова оскъдна заради факта, че благодарение на управлението на Бойко Борисов България живее в неговата периферия. Някои дори настояха да сравнят Макрон с Тръмп. Напълно неподходящо сравнение по много причини, които ще ви изброя следващата седмица. С всичко това не искам да ви кажа, че Макрон е велик, в случай че сте си го помислили. Намерението ми беше да покажа, че истината е за предпочитане пред лъжата. И че в случая лошото е, че има български и украински контрабандни канали, а не че Макрон го е казал. Та ако се питате на какъв език да запишете детето си в училище, може би не е лоша идея да изберете френски. Не само заради Макрон, а и защото с напускането на Великобритания, ако изобщо някога се осъществи, френският ще стане все по-доминиращ. Може да изберете и немски, обаче той би ви подвел в подобна ситуация, тъй като в превода се използва думата das Band. Можете сами да си представите как би била преведена тази дума на български :)