За кожата на един президент без радост

"Ако бях главен прокурор и имах папка срещу президента на бюрото си, вероятно щях да сезирам Конституционния съд като Иван Гешев. Конституционният текст е абсолютно неясен." Това ми каза експерт по конституционно право, след като в вчера стана ясно, че главният прокурор е поискал КС да тълкува кога държавният глава може да бъде проверяван, кога разследван и какво да се прави при установяване на престъпление.

Основният закон наистина е неясен за имунитета на президента. Някои юристи дори наричат тази норма мъртва. Досега тя не е ползвана. Затова още по-интересно е защо Гешев се задейства по въпроса точно сега.

Има ли папка срещу президента Румен Радев на бюрото на главния прокурор?

И ако има – защо той не процедира през парламента и да иска импийчмънт на държавния глава, а е избрал заобиколния ход през Конституционния съд.

Най-логичното предположение е, че това е показна акция, която трябва да укроти президента. Гешев не веднъж демонстрира, че не търпи някой да му възразява. А Радев не просто върна указа за назначението му веднъж, но и когато го подписа, го направи с отвращение и започна консултации за конституционни промени. Които целят да сложат край на безконтролната и безотчетна свръхвласт на главния прокурор. Все "достойнства" на единната и централизирана прокуратура, които Гешев отрича. Пороците, които Радев сочи, не са свързани персонално с Гешев, а с фигурата на главния прокурор, когото управляващите неизменно инсталират на поста, а след това безпардонно използват. Характерологичните особености на главния прокурор само могат да задълбочат проблема на авторитарната прокуратура.

Всеки, който прочете искането на Гешев, веднага ще се усъмни, че именно възпитаникът на милиционерската школа в Симеоново, е негов автор. Съмнително е дори, че е писано от някого в прокуратурата, а не от преподавател по наказателно право, например. Т.е. сезирането на Конституционния съд вероятно се подготвя още преди Гешев формално да наследи Сотир Цацаров на най-високия пост в държавното обвинение. Все пак нито Борис Велчев, професорът по наказателно право, писал дисертация за имунитетите, нито отличникът от СУ със съдийски бекграунд Сотир Цацаров, не потърсиха тълкуване от КС за наказателното преследване на президента. Още повече, че по времето на Цацаров имаше и повод покрай проверката, свързана с президента Росен Плевнелиев.

Но през последната година Румен Радев не е само критик на Гешев, а на статуквото. На политическия терен не изглежда да е толкова ярък и убедителен критик, но въпреки това дали за да трупа политически дивиденти, или с други мотиви, той е единственият институционално противопоставящ се на правителството и овладяването на съдебната система. Така че питането до Конституционния съд

не е просто прокурорска атака, а изглежда като координирана в няколко сгради акция

срещу държавния глава.

Всъщност сега самият Гешев може да защити действията си, като каже – защо да не може да се търси начин за наказателно преследване на президента, след като се търси отчетност и начин за наказателно преследване на главния прокурор. И ще е прав. В истинските демокрации всички са равни пред закона, точно толкова, колкото "обикновените" граждани – президенти, главни прокурори, премиери, депутати, магистрати. В истинските демокрации може би няма нужда от имунитети. Във фасадната демокрация, в която живеем вече десетилетия, проблемът тръгва точно от липсата на справедливо и безпристрастно разследване и справедлив и безпристрастен съд, когато стане дума за силните на деня.

Точно затова в искането на Гешев за тълкуване на конституцията няма нищо правно. Колкото и грамотно юридически да е изпипано, то е чисто политическо, защото се вписва идеално в конюнктурата. И е абсурдно да разсъждаваме как би трябвало да действа прокуратурата, ако държавният глава бъде уличен в изнасилване, например, или бъде хванат с окървавен нож край труп. В нормална държава дори само основателното съмнение, че човек на пост като президентския е извършил престъпление, би довело до неговата оставка, или отстраняване. И след това той ще си понесе отговорността. Президентският имунитет не е пожизнен като пенсията, която се отпуска на държавния глава.

С "принципните" въпроси Гешев не просто размахва заканително пръст срещу президента. В месеците до произнасянето на Конституционния съд вратата за спекулации е отворена. В кафявите медии ще прочетем към кой модерен шпионски скандал ще бъде пришит Румен Радев. В момента има избор – през делото "Русофили", до експулсираните руски дипломати. А може да се продуцира и нещо съвсем ново. Тази дъвка ще измести поне за известно време не само водната криза в Перник, но и всеки друг скандал, който управляващите неудържимо забъркват всеки ден. 

Преди години като главен прокурор Никола Филчев (който сега е ментор и защитник на Гешев и предшественика му Цацаров) блокира съдебната реформа точно с искания до Конституционния съд. Изглежда и Гешев ще играе политическата си игра през КС.

В случая става дума точно за 

политически рекет от една силна институция с огромно влияние върху целия политическия живот

срещу една слаба институция като президентската, която на всичко отгоре е единствената опозиция в триъгълника на властта (та дори и в квадрата на властта, ако прибавим и зависимите медии). Президентът почти няма реална власт, той може да е само дразнител. Сегашната прокурорска акция срещу него е за назидание. В крайна сметка нищо не забранява на прокуратурата да образува дело за всяко престъпление и да говори открито, ако следите водят към президента. Тогава същият този КС, който сега е вкаран в задкулисни схемички, ще може спокойно да се произнесе, без да бъде заподозрян в тероризиране на неудобните. Но питането до Конституционния съд впрегна каруцата пред коня. В това е парадоксът. Гешев е радост. Да внимава президентът, който не се радва.