Quantcast
Туризмът занапред: колкото по-близо, толкова по-добре | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Туризмът занапред: колкото по-близо, толкова по-добре

COVID пандемията затвори граници за години напред и държавите ще разчитат основно на местни туристи
8 362
 Pixabay
Страхът от заразяване и ограниченията, които налагат отделните държави, правят пътуванията по света невъзможни в следващите поне три години.

Международен туризъм в следващите 2-3 години? Забравете. Край на пътуванията по света.

Тази мрачна прогноза се споделя от все повече представители на туристическия сектор на фона на коронавирусното цунами, което отново залива света и особено Европа. Откриването на ефективно лечение и на ваксина изглеждат далечни надежди. А държавите една по една въвеждат все по-рестриктивни мерки  за задграничните пътувания и събирането на хора на едно място.

След отлива с над 80% на чужденци това лято на българското Черноморие пред същия проблем се изправят и родните ски курорти. През октомври записванията за зимни ваканции са символични, а големи традиционни пазари като Великобритания, Русия, Израел остават затворени. Надеждите отново са отправени към българските туристи и съседите от Румъния, Гърция, Турция и Македония, които влизат в страната ни със собствен транспорт.

Такъв се очертава да бъде туризмът и в следващите няколко години - вътрешен и тясно регионален. 

Собствениците на големи хотели - както в планината, така и на морето, са в паника, защото нямат шансове да напълнят при това положение базите си. Без перспектива за нормален бизнес са и фирмите, които организират почивки и екскурзии в чужбина, с малки изключения като тези, които работят с Гърция и Турция. 

Така нуждата от пряка финансова помощ от държавата, която да покрие загубите в коронакризата, вече е жизненоважна за оцеляването на туристическия сектор.

 

От финансова инжекция се нуждаят най-вече туристическите агенции,

 

които имат да връщат над 300 млн. лв. на свои клиенти за провалени пътувания, но вече платени за хотели и самолетни билети. Срокът за изчистване на отношенията започва да тече от март 2021 г. и все по-малко вероятно е ощетените туристи да изберат алтернативно пътуване вместо възстановяване на парите. 

Браншът с надежда гледа към новия министър на туризма Мариана Николова да издейства финансова подкрепа от поне 155 млн. лв. под формата на грантове или нисколихвени заеми с гратисен период на изплащане от поне 3 години. "До юли нямаше никаква чуваемост на нашите опити да привлечем вниманието за адекватна реакция на тогавашния министър Николина Ангелкова", коментира тези дни Павлина Илиева от Обединение "Бъдеще за туризма", а нейни колеги туроператори дори нарекоха бездействието на Ангелкова "престъпно нехайство".

Фирмите в туризма имат право да недоволстват. Приносът на Ангелкова за спасяване на сектора се свежда основно до кампанията й с безплатните чадъри и приложението за търсенето им по плажовете на страната, което, както стана ясно от разследване на Медиапул, е свалено едва десетина пъти това лято. А шумно прокламираните от правителството антикризисни финансови мерки се оказаха или безкрайно закъснели, или неработещи, или недостатъчни.

Например 10-те млн. лв. безвъзмездна помощ, които при малко повече късмет може да достигнат преди Коледа до 1300 туроператори, означават средно около 7000 лв. - сума, с която единствено може да се покрият оперативни разходи като наем, ток и вода за няколко месеца.

Или схемата за подкрепа на заетостта "60/40", която бе определена от самия туристически сектор като "капан", защото ги задължи да задържат работната ръка още 3 месеца след края на летния сезон. В противен случай фирмите ще трябва да върнат субсидията. С което се обяснява и ниският интерес към тази мярка.

Достъпът до "евтините" кредити, гарантирани от ББР, също се оказват химера за туристическия сектор. Търговските банки много добре са си направили сметката, че скоро приходи от туризъм няма да има. И затова предлагат по схемите, гарантирани от ББР, лихва от 7% - много над стандартните 4%. Хотелиери се оплакват и от високите обезпечения, които им налагат търговските банки, въпреки рекламираните само 20% от стойността на заема.

Субсидията от 35 евро за всеки пристигнал с чартър за почивка чужденец също не върши работа. Първо, защото стартира едва в края на летния туристически сезон. "Само 18 туроператора успяха да се възползват от нея - капка в морето", пресмята Венцислав Кръстев от Сдружение "Туризъм". И дава пример с Турция, която благодарение на подобна субсидия, е направила нелош летен сезон.

При влошаване на епидемичната обстановка и нарастващите ограничения за пътуване в Европа едва ли може да разчитаме тази субсидия да спаси и зимния ни туристически сезон. Така заделените 55 млн. евро с намерението да привлечем 400 000 чужди туристи ще останат за следващи години.

 

Сега браншът се фокусира върху близките пазари

 

И призовава държавата да насочи пари за реклама - на първо време на зимните ни курорти - към съседните страни. Напомня се и отдавна поставяното искане за облекчено издаване на туристически визи за руснаци, украинци, молдовци и турци. "Не става въпрос да премахнем визите, а да ги направим електронни, което ще е улеснение за желаещите да посетят страната ни", казва Веселин Налбантов, хотелиер в "Слънчев бряг" и зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Налбантов припомня, че проблемът с руските визи стои много преди пандемията и сега е моментът правителството да го реши.  Посолството ни в Москва дори и да уверява, че за визи руснаците чакат не повече от 3-4 дни, трудно може да се конкурираме с Турция, където изобщо не се изискват такива. Кипър, Гърция и Малта също ни водят с едни гърди напред, защото вече са въвели система за издаване на електронни визи за руснаци, които ги получават при пристигането си на летището. Докато България продължава да разчита на изнесени визови центрове, обслужвани от частна компания.

Тези дни от ръководството на "Пампорово" АД поискаха да се въведат бързи електронни визи и за турските туристи, на които много разчитат да посещават зимния курорт.

СПА и балнео курортите пък таят надежда да се засили интересът към почивки, чийто акцент е подобряване на здравето. Основание за това давал фактът, че въпреки пандемията работят добре и дори през лятото са отчели ръст на посещенията. И тук основно посетителите са българи, но браншът иска целенасочена държавна политика за налагане на балнео и СПА курортите ни като луксозен туристически продукт, който да привлича и по-платежоспособни туристи от Европа. 

"За да дойдат европейците при нас, трябва да се сертифицираме като европейска здравна туристическа дестинация, но за целта трябва инфраструктура, а това означава много пари. Искаме целево насочени пари към нашите СПА дестинации", казаха тези дни хотелиери от Велинград и Сандански. И разбира се, получиха щедри обещания и от Министерството на туризма, и от Министерството на регионалното развитие. МРРБ ги увери, че милиони от новата оперативна програма "Региони в растеж" ще потекат в следващите седем години за хотелиерския бизнес и туристическите общини. До тогава оставаме с очакванията да привлечем в СПА комплексите най-вече гости от Гърция и Северна Македония.

На фона на тези несгоди туристическият бранш се хвали, че до момента няма обявен нито един фалит. Факт е обаче, че много хотели и туроператори са замразили дейността си до по-добри времена. По признание на хотелиери от Слънчев бряг масово искат да продават хотелите си, но няма кой да ги купи.

8

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Оперният ас Камен Чанев почина от коронавирус

26.11.2020

4908 8
Авиокомпании обмислят въвеждане на ваксинационен паспорт

26.11.2020

Обновена

1219 10
3712 са новите случаи на COVID-19

26.11.2020

Обновена

4001 81

Коментари

tatyana1

Защо изобщо трябва да се наливат пари а спасяване на бизнеси без перспектива в близките 3 години? Да пускат кепенците още отсега.

Rattrack

Не трябва ли пазарът да реши дали един бизнес има перспектива? След като стотици фирми са показали положителни финансови резултати, плащали са си данъците и са давали препитание на поне 30 хил служители (тур операторския бранш), а сега  вече 8 месеца не им се дава възможност да работят, нямат ли право на компенсация?   

д-р Косeв
снимка на д-р Косeв

"нямат ли право на компенсация"

 

Кой да ги плати тия компенсации? Всички останали, които все още работят и печелят?  И по каква логика да го правят? Във всеки бизнес има риск и собствениците би трябвало да са знаели това като са се захванали с него.

Luckbox

Абе не е толкова черно или бяло. Въпросът кой да ги плати тия компенсации е резонен. Но има и друг резонен въпрос: ако оставим да рухне туристическата бизнес тъкан, градена десетилетия наред, дали това няма да ни излезе накрая още по-скъпо от компенсациите? 

Та, не е толкова просто. Добър-лош - туризмът храни доста хора в България. 

 

д-р Косeв
снимка на д-р Косeв

Не ставайте смешни, туризмът няма да изчезне с фалита на някой и друг туроператор или хотел. Нито пък ще останем завинаги без ресторанти и дискотеки.

Памфуций
снимка на Памфуций

Много лошо. Туристически ваучер е една от доста приемливите опции за подаръци по празниците 😒

kaily
снимка на kaily

Добре де, какво стана с пазарната икономика?

Манерку къде се затри това момче?

Rattrack

Представете си, че и вашият бизнес изчезне и го фалират  с една наредба или закон за извънредно положение -  фитнес зала, магазин, фризьорски салон, кино салон или каквото и друго  се сетите.  Как бихте реагирали?  А парите трябва да дойдат оттам, откъдето идват всички помощи в белите държави  -  от бюджета и от еврофондовете. Тези бизнеси нали досега са внасяли в този бюджет данъци, осигуровки.

Или всички трябва да се пренастроим да да станем държавни служители, или да отворим аптека или шивашки цех за маски !?

Влез или се регистрирай за да коментираш