Медия без
политическа реклама

Тежко́ на София, ако Терзиев се бори с мръсния въздух като Фандъкова

От кмета се очаква да бъде много активен, когато въздухът стане видим и мирише

Илияна Димитрова
Терзиев е кмет на София от по-малко от 2 месеца, но на собствения си гръб вече изпита много от големите проблеми в града.

Васил Терзиев е кмет на София от по-малко от два месеца, но от личен опит вече би трябвало да е научил кои са част от най-големите проблеми на столицата. Би трябвало вече да знае, че по традиция снегът изненадва общината, събаря дървета и чупи клони в количества, които не се съобразяват с това с колко техника разполагат почистващите фирми. Би трябвало вече да е наясно и че жителите на града с право негодуват, когато кофите за смет пред домовете им не се извозват със седмици и не се интересуват дали това се дължи на противоборствата в Общинския съвет и че опозицията блокира бюджета за чистота. 

От  десетина дни Терзиев би трябвало вече да е наясно и че фините прахови частици (ФПЧ) във въздуха също няма да му дадат 100 дни да се запознае с проблема. След като природата бе благосклонна към София през целия ноември и първата половина на декември, последваха дни с токсични нива на прах, като в определени часове в квартали като "Надежда" превишението на допустимите нива на ФПЧ10 достигна 5 пъти.   

Това, което Терзиев и подкрепящата го коалиция ПП/ДБ/"Спаси София" може би още не знаят, е, че по отношение на битката с мръсния въздух софиянци очакват много по-сериозна активност и ангажираност в сравнение с Йорданка Фандъкова и ГЕРБ. Новият кмет и новият Общински съвет трябва бързо да анализират и променят много от действащите документи, свързани с качеството на въздуха, за да видят и почувстват жителите на града, че най-после се полагат истински усилия той да бъде изваден от световните класации на местата с най-замърсен въздух. В тях София ежегодно стои рамо до рамо с мегаполиси в Китай, Индия и Пакистан. За проблема с праха в атмосферата в София трябва да се говори нонстоп, въпреки че е ясно, че заради блокажа на СОС почти сигурно по-добри мерки няма да бъдат приложени през този отоплителен сезон.   

На първо място новият СОС трябва да преразгледа

правилата за въвеждането на т.нар. зелен билет. 

Става дума за талона от 1 лв., за който почти всеки софиянец е чувал, но малцина са виждали. С него те биха могли да пътуват цял ден в градския транспорт в периоди с особено мръсен въздух. Мярката се счита за една от най-мотивиращите общината да заостри вниманието на гражданите за сериозността на ситуацията и да ги насърчи да слязат от автомобилите и да се прехвърлят на метро или наземен превоз. Във времената на Фандъкова зелен билет бе пуснат само 2 пъти - веднъж през декември 2018 г. и още един път година по-късно. Въпреки това сега съпартийците й абсурдно атакуваха Терзиев именно с въпрос защо не е въвел зелен билет още когато е станало ясно, че се задават неблагоприятни атмосферни условия.  

Причината за почти нулевото използване на зеления билет досега е, че години наред ресорната наредба имаше твърде завишени изисквания за въвеждането му. Въпреки че според Световната здравна организация опасни за здравето са всички нива на ФПЧ10 над 50 микрограма на кубически метър, до 2020 г. Столична община чакаше 4-кратно превишение - над 200 мгр/м3, за да пусне билет от 1 лв. Едва преди 3 г. тогавашните управляващи от ГЕРБ кандисаха да свалят прага до над 3-кратно надвишение. То трябва да бъде отчено на поне 2 от 5-те станции на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС), от които нито една не е на невралгичните централни кръстовища в града, а една дори е на Копитото, т.е. при чистия въздух в планината.

Въпреки свалянето на прага от 2021 г.насам зелен билет също не бе пуснат нито веднъж, отново заради проблеми с т.нар. механизъм срещу мръсния въздух. За разлика от другите мерки, които общината обявява при прогноза за наднормени нива на ФПЧ10, тази с талона от 1 лв. се въвежда само при вече отчетено превишение, което често се оказваше "след дъжд качулка". През 2020 г. недомислицата в наредбата изчерпателно бе обяснена от общинския съветник от "Демократична България" Симеон Ставрев, който бе в работната група за промени на правилата. "В събота след 17 ч. всички палят печките. Има инверсия и/или липса на вятър и навън бързо спира да може да се диша. Столична община разбира за това чак в неделя в 16 ч., защото по механизъм се гледа 24 ч. назад. Съответно в неделя следобед решава да активира механизма, но това се случва в понеделник сутрин, защото е нужно време да се организират повече коли за градския транспорт и да се пусне зеленият билет.  В същото време в понеделник сутрин започва да духа вятър и ФПЧ10 се връщат до нормалните си нива. Това значи, че да се разчита на осреднената 24-часова стойност на ФПЧ10 в някои случаи може да бъде абсолютно безсмислено", коментира Ставрев, който участва и в сегашния СОС. Преди 3 г. ГЕРБ обещаха да разгледат неговите аргументи, но в крайна сметка механизмът остана непроменен.  

Освен че новият СОС ще трябва да отвори правилата за борба с мръсния въздух, от самия Терзиев също се очаква да бъде много по-проактивен по темата. В това отношение Фандъкова бе изключителен длъжник, тъй като в дни със смог нейна реакция най-често изобщо липсваше. Когато тя все пак се виждаше принудена да се изкаже, обикновено това се случваше с голямо закъснение и с омаловажаване на проблема.

 

Засега практиката на Столична община все още е да публикува призиви

 

към софиянци да не допринасят за замърсяването само на вътрешна и почти невидима страница на сайта на кметството, който също не е много популярен. В историята почти няма случай Фандъкова лично или заместниците й, а също общински съветници от ГЕРБ, да са използвали социалните мрежи и медиите, да са алармирали за очаквани високи нива на ФПЧ10 и да са призовавали софиянци да се пазят, да не използват твърдо и замърсяващо гориво за отопление, да преминат от личен на градски транспорт, да пазят децата и болните и т.н. 

Терзиев и новите управляващи в София също пропуснаха първия за мандата си цикъл с мръсен въздух. Станциите на ИАОС показаха, че най-високите прахови нива са регистрирани на 19 и 20 декември, а първият коментар на новия кмет по темата дойде на 21 декември. В него Терзиев констатира, че "днес качеството на въздуха над София не е толкова лошo, колко беше вчера". Под поста родители попитаха защо още на 19 декември кметът или друг човек на "Московска"33, чийто профили се следят, не е призовал публично в детските градини да не се извеждат децата на открито, което направиха пулмолози от телевизионния екран. Мярката е сред задълженията на общината при превишение на ФПЧ10 над 100 мгр./м3.

От новия кмет и от новите общински съветници се очаква също така

 

да не позволят да се провалят и останалите ключови проекти,

 

които могат да помогнат на София във войната със замърсяването на атмосферата. Терзиев вече даде да се разбере, че не е доволен от старта на т.нар. зона с ниски емисии на вредни газове (НЕЗ) в центъра на града. Както "Сега" писа, НЕЗ бе въведена в началото на декември в т.нар. "малък ринг", обхващащ централните булеварди "Васил Левски", "Патриарх Евтимий", "Ген. Скобелев", улица "Опълченска" и булевард "Сливница". Решението за въвеждането й бе прието от предишния СОС преди около година в изпълнение на решение на Софийския градски съд, който даде на Фандъкова списък с истински мерки срещу мръсния въздух.

Терзиев призна, че на практика нискоемисионна зона в София все още няма. Преди дни той съобщи, че ежедневно над 800 от най-замърсяващите коли продължават да влизат в малкия ринг и че техните водачи не се глобяват, защото предишният управленски екип не е провел добра информационна кампания и не е разяснил на софиянци защо движението на неекологични МПС трябва постепенно да се ограничава. "Трябват повече информационни кампании и по-добър контрол, за да ограничим влиянието от силно замърсяващите коли. Ще реформираме и надградим идеята за НЕЗ, която да доведе до реални резултати", обеща Терзиев.

Той и заместниците му трябва да намерят и начин

 

да убедят съгражданите си, които все още се отопляват с въглища и дърва,

 

да сменят старите си печки с по-екологични уреди. Преброяването от 2021 г. показа, че все още около 32 000 домакинства в общината използват твърдо гориво. Димящите печки са отчетени като един от най-големите замърсители на въздуха в София заедно с уличния прах, който автомобилите разнасят, и заедно с изгорелите газове на самите автомобили. Преди дни от "Московска" 33 съобщиха, че от 2021 г. до края на т.г. около 8 000 цапащи кюмбета ще бъдат подменени безплатно по европрограми с климатици или с уреди на пелети и природен газ. През 2024 г. общината планира да обяви нова инициатива за смяна на печки, като очакванията са еврофондовете да отпуснат нови 74 млн. лв. Задача на кмета и на заместниците му е да проведат добра кампания и да намалят още ефекта от този вид замърсяване на въздуха. 

Още по темата