facebook
twitter

Наблюдател

Сменете изборната система, а не парламента!

Това е единственият начин да се гарантира стабилност, както и яснота от кого се носи политическата и управленската отговорност
1737
Илияна Кирилова
Безспирният поток от безпринципни компромиси, така характерен за парламента, накрая ще го удави.

Този парламент не става за нищо. Няма шега, положението вече е такова, че предизвиква истеричен смях. Какво е това чудо? Вместо да обсъждаме какво полезна за обществото работа да свърши Народното събрание, ние се занимаваме с валящите един след друг скандали и политически афери - кой с кого се скарал, кой какво бойкотира, кой поддържа управлението днес и дали няма да му измени утре. Политиканстването върви с пълна сила, а страната - кучета я яли!

Вижте само каква суматоха сътвори водачът на „Воля” Веселин Марешки. Миналия четвъртък сутринта неочаквано обяви, че изтегля депутатите си от Народното събрание. Журналисти и наблюдатели се хванаха за главите - ама какво ще става сега, кой ще осигурява кворума, ДПС ли пак ще излезе големият победител ? Ситуацията започна да изглежда много сериозна, защото поставяше на карта решенията на ГЕРБ да бъдат възстановени ниските прагове на преференциалното гласуване, както и да бъде изменен проектът за данъчна амнистия на мюсюлманското вероизповедание - недолюбвани от партията на Доган предложения, чиито депутати са ключови за кворума.

 

Трябваше да се досетим, че се вдига „много шум за нищо”

 

от поведението на управляващите, които запазиха олимпийско спокойствие. „Страната е стабилна, парламентът върши своята работа”, уверено отчете зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов. „Ама те напуснаха ли”, захихика лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Направо в десетката уцели водачът на БСП Корнелия Нинова, която допусна, че Марешки просто иска да си покачи „цената”.

Така се и оказа. Следобеда на същия ден Марешки обяви, че партията му щяла да проведе парламентарни консултации доколко управляващите изпълнявали своите обещания. Как ще прави такива консултации, след като е напуснал парламента, варненският бизнесмен не можа смислено да артикулира. А само час по-късно отново смени версията си и вече обясняваше, че всъщност щял да помага за кворума в Народното събрание, но не и да участва в „дребнави дебати”. И щял да поговори с Цветан Цветанов за приоритетите на управлението - което в крайна сметка, изглежда, беше идеята зад театралната постановка, която разигра. Всичко това в рамките на един-единствен ден.

Да, цялата история излезе поредната „буря в чаша вода”. Проблемът е, че

 

подобни случки толкова често заливат Народното събрание, че накрая ще го удавят

 

И своя „принос” за бедственото положение на парламентаризма дават всички, включително и претендиращите да бъдат алтернатива като БСП. Социалистите вкупом напуснаха Народното събрание три месеца преди евроизборите. Формалният повод беше протестът им срещу измененията в Изборния кодекс, предприети от ГЕРБ и ДПС. Неформалният - да се принудят депутатите на Бойко Борисов да извадят на светло своето тясно сътрудничество с движението и да се засили зависимостта им от тази колаборация. Соцдепутатите наброяваха 79 души - една трета от състава на Народното събрание. Напускането им рязко качи относителната тежест на малките парламентарни групи, особено на ДПС, която е сплотена и единна в сравнение с официалния партньор на ГЕРБ - патриотите.

В крайна сметка Корнелия Нинова постигна целта си. И какво от това? Всички знаем, че Борисов и Доган работят заедно, когато им е изгодно. Това, което Нинова направи, е

 

да лиши парламента от реална опозиция във време на управленски разпад

 

и хаос, когато присъствието й в законодателния орган е особено необходимо.

Да не говорим, че малките формации, чиито претенции и без това са свръхголеми, сега съвсем се разпасаха. Сценката на Марешки е само последният пример в това отношение. Вижте само ДПС. Движението разполага с едва 25 депутати. И въпреки това на практика излезе така, че едва ли не върти парламента на малкия си пръст. Какво друго ни остава да си мислим след опита за ликвидиране на преференциите и за прокарване на данъчната амнистия - мерки, които облагодетелстват предимно ДПС. В тази връзка, да не забравяме мотива, с който ГЕРБ тръгнаха срещу преференциите - да бъде спасен действащият парламент. „Вдигането на прага на преференциите беше неизбежен компромис за спасяването на работата на 44-тото народно събрание... Държим да остане преференцията, но трябва да бъде постигнат консенсус в политическия живот. Това беше желанието и на НФСБ”, обясняваше Цветан Цветанов.

Компромиси тепърва ще продължават да се правят, при това много и сериозни. Можем да бъдем сигурни в това, щом и Марешки вече си позволява да заплашва с кворума и да иска сделки с управляващите. И не само от страна на т.нар. опозиция, а и от редиците на самата управляваща коалиция. Неотдавна и ВМРО намекваше, че може да излезе от властта, ако Борисов не се съобрази с абсурдната им „стратегия срещу циганизацията”. Въобще всяка малка партия има своите претенции и амбиции, а сега разполага и с повече лостове да ги реализира.

Същественото в крайна сметка е, че цялата тази политическа вакханалия тотално разстрои законодателния процес. Процедурите се огъват или откровено се неглижират, а законите се преправят по пет пъти в месеца - само и само да се задоволят нечии интереси, прищявки и капризи. На този фон претенциите на герберите, че страната е стабилна, звучат като същинска гавра. Откъде-накъде ще се хвалиш с устойчивост, при положение че централната институция на държавата се е превърнала в

 

заложник на неколцина суетни и егоистични политически интриганти?

 

Ако трябва да бъдем съвсем честни обаче, проблемът не е само в партия ГЕРБ и нейната склонност да се поддава на коалиционен натиск и да сключва задкулисни сделки. Бедата е, че парламентът беше и продължава да бъде прекалено фрагментиран. Големите партии не са достатъчно силни, за да управляват самостоятелно. Затова са принудени да се коалират с по-малки формации, които често работят за своите специални интереси (като ДПС) или за честолюбието на вождовете си (като десните и патриотите). И това положение няма да се промени, докато продължаваме с изхабената пропорционална система. В настоящия му вид този изборен модел произвежда налудничави коалиционни правителства и стимулира политическите сили към всевъзможни политически комбинации, тъй като нито една партия няма силите да постигне нищо сама.

Затова е време отново да започнем да мислим за въвеждане на мажоритарна избирателна система. При всичките му недостатъци такъв модел поне може да гарантира почти сигурно парламентарно мнозинство, а оттам и реална стабилност. Нещо повече - независимо дали управляващата партия ще бъде ГЕРБ или БСП, ще бъде ясно кой носи отговорността за политическите и управленските решения. А не както сега, когато хората на Борисов постоянно се оправдават с този и онзи за някоя скандална мярка, приета, защото трябвало да се прави компромис в името на стабилността и ефективната работа на парламента.

Това е положението - поредни предсрочни избори няма да изменят нищо в Народното събрание, тъй като в него отново ще влязат куп безпринципни политици, които ще се комбинират помежду си както им е удобно. Промяната ще се случи само със смяна на системата.

17

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Корнелия Нинова: ГЕРБ опитват да спечелят служебна победа

24.05.2019

5371 142
Партийната субсидия е по-голяма гавра, отколкото мислехме

24.05.2019

Людмил Илиев

3615 5
Политиците ни излъгаха, че отиваме на евроизбори

23.05.2019

Людмил Илиев

1874

Коментари

Предводител на ...

Идват ми стотици думи за коментар, но нито една цензурна.

👎

Памфуций
снимка на Памфуций

Затова е време отново да започнем да мислим за въвеждане на мажоритарна избирателна система. При всичките му недостатъци такъв модел поне може да гарантира почти сигурно парламентарно мнозинство, а оттам и реална стабилност. Нещо повече - независимо дали управляващата партия ще бъде ГЕРБ или БСП, ще бъде ясно кой носи отговорността за политическите и управленските решения. А не както сега, когато хората на Борисов постоянно се оправдават с този и онзи за някоя скандална мярка, приета, защото трябвало да се прави компромис в името на стабилността и ефективната работа на парламента.

 

Човек само трябва да погледне сагата с Брекзит в Обединеното кралство, за да разбере, че проблемът не е в изборната система. От друга страна, във Франция (ако и да е със силна президентска власт) и в Германия , където има пропорционални изборни системи, е напълно ясно чия е отговорността. 

Не е в избирателната система проблемът, а липсата на прецизиран баланс на властите , както и в хората, които упражняват властта.

Forza NATO

Безнадеждно зле, наистина. 👎

Джакомо_Грели
снимка на Джакомо_Грели

На снимката -двама културтрегери водят високоинтелигентен разговор.Разисквайки либретото на хора на пленените евреи в трето действие на операта "Навуходоносор".

Sine_metu

Да нямаш предвид хора на робите от „Набуко“?

О, летете, мечти златокри- и- и- ли- и

Джакомо_Грели
снимка на Джакомо_Грели

Sine_metu✌️☺️

Абсолютно!Точно "Набуко".През първите две години ,след като е създадена,операта носи името"Навуходоносор".

А иначе,да...реших да помечтая,че ни управляват хора начетени,умни и на "ти" с изкуството.Мечтите,казват,били безплатни.Пък и...само това ни остана май...

Драгойчо
снимка на Драгойчо

Една и съща избирателна система дава отлични резултати в Швеция и Финландия, компромисни в България и Румъния и катастрофални в Конго и Мозамбик. Каквато и система да въведем, тук ще си остане същото. Защото основният проблем е, че хората не разбират как работи модерната, демократична държава, какви са правата и задълженията на гражданите на такава държава и защо е важно да се борим за първите и да спазваме вторите. Тук имаме група индивиди, които се спасяват поединично, не уважават труда и личността на другия, не смятат, че правилата се отнасят за тях, вярват, че "държавата" е някакво всесилно същество, което трябва да решава личните им проблеми. Такава група индивиди е неспособна да изгради модерно общество, независимо от административните мерки и законовата рамка.

Sine_metu

Не е верно.

Избирателната система е основното средство както за налагането на демокрация, така и за борба срещу нея. Което - недопускането й - „ни се явява“ у нас вече 30 години. Всъщност много повече, но хората от предишните поколения са били още по- неопитни и още по- малко са се замисляли.

 

Демократични са единствено персонализираните системи без ограничения. У нас преференциите демократизираха изборите - ти защо мислиш, че е тая борба срещу тях? - но се запазиха две ограничения : 4%- я праг и главно! избирателните райони. Толкова сме свикнали с тях, че и през ум не ни минава, че са главният гробокопач на демокрацията. Имам предвид в България, където при 5 млн. гласоподаватели няма никаква нужда от райони и днес, когато действително всеки може да участва в изборите, тоест персонализирането е налице.

 

Районирането е най- могъщата пречка пред свободния избор.

Каква е ползата да имаме сто човека като Левски и сто като Ботев, ако те са в два- три от 31 МИР?

А за предлаганите 240 от учиндолеца просто не ми се мисли. Спокоен човек съм, но полудявам като си представя младите ни хора доколко вече са индоктринирани, направо отровени от лъжата.

 

Ако питаш някого като автора, очевидно младо момче, как би се чувствал да си хареса момичета от Розино, но дойде некой си с мазен тефтер и му каже, че е записан да избира от листата на Крокодилино, ще подскочи до небето.

Но ако не му обясниш за какво всъщност иде реч - да се изберат не две или колкото има розички, както ако нямаше райони, но една розичка и един крокодил, щото в парламента са ни малко - а само му кажеш, че това е мажоритарна система, ще й ръкоплещи като стой та гледай

pbdan

Ето ви идея за смяна на изборната система: Броят на избирателите се разделя на 240 и с получават 6500000:240 =27000(приблизително). Гласували 4000000:27000=148 депутати. Народът чрез своята избирателна активност ще определя броят им. Тогава ще видим как ще отпаднат "мъртвите души", дето не могат да ги премахнат с години. По сегашната система и 1000 души да гласуват парламента ще е от 240 народни "избранници". Може да се помисли и за това, гласоподавателите да се извличат от данъчните списъци на платилите данъци и без задължения към държавата. Да се помисли и за образователен ценз.

Sine_metu

Би ли казал кои проблеми решаваш с предлаганите промени?

Аз например от дълго време предлагам Персонализирана - гласуване само за предварително ангажирали се с конкретни политики личности, на Единствения непредаваем глас - без прехвърляне на гласа към една или няколко партии (това значи и без 4% праг или други неконституционни средства за присвояване на гласове, тоест власт), Единна - една многомандатна общонационална листа без избирателни райони, избирателна система.

 

Казвам и защо. По- горе го посочих телеграфно - изборът ни при сегашната не е свободен. Ограничен е до връчване на празен чек на партии, които за 30 години не изработиха стратегически идеи и идеи за стратегическо управление. За това съм писал надълго и широко, сега споменавам главното - българските парламентарни партии не си направиха труда да дадат определения даже на онова, към което сме конституционно задлъжени да се стремим - социална, демократична и правова държава.

За обективност - има една партия, която вдигна и вдига топката до височината на менталните и моралните проблеми, но я вдига само за да я изпрати в аут. Не можеш да се наричаш социалистическа и същевременно да приемаш архи- ултра- капиталистическа конституция и закони. Не казвам, че едното или другото, социализмът или капитализмът, са „по- добро“ или „по- лошо“; за мен и двете са отживелици даже не на миналия, а на по- миналия век. Просто отбелязвам дълбокото ментално и морално разстройство на единствената у нас партия с претенции за стратегическо мислене.

 

Затова ни е нужно да отворим пътя за хората, които знаят и могат повече от партиите. Без, разбира се, да ми минава и през ум някаква дискриминация пък на последните.

 

Това са мотивите на предложението ми. С една дума - конкуренция.

А твоите?

 

 

Magi

Предварителните избори са необходимо, но не достатъчно условие за смяна на "системата". Като не се смята кой какво разбира под смяна на системата. Едно обаче е абсолютно ясно това НС не може да съществува вече. Както беше казал на времето Р.Ралин " Едно време м-р на образованието беше Вазов, а сега  е някакъв Папазов" . Перифразирано звучи така " Едно време председател на НС беше акад.Сендов, а сега е някаква Караянчева".

плямпало

pbdan👍

Памфуций
снимка на Памфуций

" Едно време м-р на образованието беше Вазов, а сега  е някакъв Папазов"

Вазов далеч не е сред най-добрите и най-успешните министри на образованието.

Sine_metu

„Добър“? „Успешен“? Тър- тей! Тунеядец

Пишеше нещо. Паразит!

Sine_metu

т., 19/03/2019 - 19:53 (нов)

Памфуций

Вазов далеч не е сред най-добрите и най-успешните министри на образованието.

 

Памфуцие, прощавай и с твое дозволение, но мисля че с горната крилата мисъл трябва да се откриват часовете по зоология през следващите сто години

Памфуций
снимка на Памфуций

Изказал съм се възможно най-деликатно....

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Но е чудесен мем.

Влез или се регистрирай за да коментираш

×