Учениците в професионалните гимназии масово учат специалности, които не се търсят от бизнеса. Според специалистите сред основните фактори е слабо застъпеното дуално обучение, при което учението се съчетава с работа в реална работна среда. У нас в тази форма са ангажирани около 12 000 ученици, което е около 10.7% от гимназистите, учещи в професионални гимназии. Последните данни на МОН прозвучаха бодро - 10% повече работодатели от м.г. са наели дуални ученици на работа. Зад статистиките обаче стоят проблеми, задържащи обхвата на дуалната система, която според работещите в сферата е крайно време да се раздвижи.
Зацикляне
През 2016 г. дуално са се обучавали 353 ученици от 8 до 12. клас, докато през 2021/22 те се увеличават 30 пъти - до 10 450. Понастоящем учениците в тази форма са около 12 000, а работодателите, наели на работа дуални ученици, са се увеличили от 661 през 2025 г. на 727 през 2026 г., сочат данни на МОН. В подкрепа на дуалното обучение през 2024 г. държавата прие и законодателни промени, с които се поемат осигуровките на дуалните ученици. След разцвета обаче експертите забелязват зацикляне.
"Проведоха се редица срещи между работодатели и гимназии с цел и двете страни да бъдат насърчени. От бизнеса обаче остават резистентни. Те казват, че нямат гаранция, че като ги обучат, учениците ще останат при тях. Освен това учениците се съгласяват, но после не ходят в предприятието", посочиха от община Стара Загора на провела се наскоро национална среща на образователните експерти, организирана от Сдружението на общините в България.
"Основният проблем е, че фирмите търсят работна ръка по професии, които не са желани от учениците. Дори да се обяви, че дадена професия търси кадри, гимназиите няма да я предложат, защото обричат тази паралелка да бъде закрита поради липса на желаещи. Имаме и програма за кариерно развитие в ранна възраст, но за децата това е като игра. Накрая родителите им избират в коя гимназия да учат", посочиха и от община Пазарджик. Сред модните специалности са не само тези в ИТ, но и в творческата и арт сферата, като киберсигурност, интериорен дизайн, дигитален маркетинг, и дори крейвинг, по която учениците 5 г. се учат да издълбават плодове и зеленчуци. От общината изброяват още спънки - все още съществуват административни тежести пред дуалното обучение, учениците са неуправляеми в 12 клас и трудът им се оказва не такъв, какъвто са очаквали фирмите, поради което и те отказват да им плащат.
"Не всички дуални ученици са пожелали да са учат дадена специалност, просто са попаднали. Това веднага обрича на неуспех всякакви опити да се направи добра форма на дуално обучение", коментира и зам.-кметът по образование на Благоевград Боряна Шалявска.
В Перник дуални ученици няма
Неравномерното разпределение на дуалното образование е друг основен проблем, посочват от ИПИ. Според техен доклад в "големите" специалности с над 1000 ученици дуалното обучение засяга само 6% от учениците. От общо 3000 учащи за готвачи и ресторантьори например само 200 са били в дуална форма. В 5 специалности пък целият план-прием е в дуално образование, като там приемът е много малък - например текстилен техник (съответно 26 и 52 ученици в Сливен), оператор в минната промишленост (13 ученици) и др.
В някои специалности пък няма нито един ученик в дуална форма - например при учащите за помощник-възпитател, социален асистент, фризьор, корабоводител, асистент на лекар по дентална медицина, животновъд, помощник в строителството, шлосер, заварчик, стругар и др. Областните данни също показват диспропорции. Ако Русе е първенец в дуалното образование с 32% от учениците, то в Перник няма дори 1%.
Още спънки
"Още има неразбиране за дуалното обучение. За някои това е: "1/2 от материала се учи на български, 1/2 - на немски. Зад машини и системи с ЦПУ (цифрово програмно управление) други пък виждат омазани с машинно масло ученици, което съвсем не е така - за тази професия вече се изискват предимно дигитални и комуникационни умения", коментира София Дамянова, ръководител на австрийския проект GODUAL в България. В работата си досега тя се е натъквала на редица грешни възгледи, като например искане от бизнеса да се уеднакви възнаграждението, което учениците получават, без значение в кой бранш и за коя фирма работят - нещо, което би означавало връщане към плановото стопанство.
Според Росен Костурков, създател на Центъра за професионално обучение към „Тракия икономическа зона“, има "ужасяваща война" между общинските и държавни училища за всеки един ученик. По негово мнение не е трябвало центровете за високи постижения, в каквито с евросредства бяха превърнати 28 професионални гимназии у нас, да бъдат създадени точно в тези гимназии, които произвеждат кандидат-студенти. "Беше грешка да се насочат точно там парите и да се концентрира техниката. С инженерите се справяме, но имаме нужда от средни технически кадри, каквито университетите не готвят", посочи той. По думте му чуждите фирми нямат нужда толкова от финансиране, колкото желаят връщане на инвестициите, които са вложили в учениците. "При 10 деца в швейцарско предприятие, накрая на всеки 5 г. при тях остава нула. Не защото не се харесват, а защото те отиват да учат висше образование", казва той.
"На практика нямаме дуално обучение в България. Като изключим готварство и някои икономически професии, в средния технически кадър дуално няма. Нужна е кардинална реформа - например да се стимулира дуалното обучение в професионалните гимназии, в които процентът от деца, ставащи висшисти, е под 20-30%", предлага той. По думите му у нас липсва система, по която преподавателите да се обучават на техниката, на която ще работят дуалните ученици. Остарялото учебно съдържание според него е друга причина, отблъскваща младежите.
"От 400 професионални гимназии получихме само 24 проекта за подкрепа на дуалното обучение по линия на интегрираните териториални инвестиции. Сега обявяваме и трета процедура, но интересът е нисък", коментира и Иван Попов от оперативна програма "Образование".
Без принуда
"Принудата да останеш на работа някъде, защото си подписал договор, е от отминала епоха. Виждала съм общини, където дуалното обучение експлоадира, но после се сви - бизнесите отидоха в най-елитните техникуми, където децата отидоха в университет. Не може да ги виним. Трябва внимателно да се разчете кои са най-целевите аудитории за дуално образование, как страните виждат смисъла", коментира Нели Колева от "Заедно в час".
"Нито учениците могат да гарантират, че ще останат на работа, нито бизнесът може да гарантира каквото и да е било. Бизнесът трябва да разбере, че хората са най-важният ресурс и целенасочено да инвестират в създаването на кадри", коментира Шалявска. По думите й в Благоевград дуалното не върви, защото административните процедури са сложни. Затова, докато стигнат до него, наблягат като цяло на професионалното образование и мотивиране на учениците да усвояват практически умения. "Още в 5-6 клас вкарваме децата в предприятията, на заваръчните машини. Заведохме ги в хотел - с изненада установиха колко много професии има там", дава пример тя.
"Рисковано е да задължим учениците да остават. Ако са неподходящи за вашата компания, тогава какво ще правите, ще е сложно и да ги освободите", пита и Дамянова. Според нея учениците са живи и любопитни, просто трябва да им се подаде ръка, а за това е задача за фирмите - дали ще е ученик или служител, фирмата е тази, която трябва да го мотивира. А и са нужни около 6 месеца за плавно въвличане на ученика в процесите на фирмата, за да може после да дава качествен продукт. "Нужно е много добре обмислено партньорство - гимназии, бизнес, ученици и родители да са много добре информирани кое как функционира, кога какви задължения имат", смята Дамянова. Точно тук тя вижда и ролята на общините - да обединяват образователните институции в региона, да организират информационни кампании и др. "Някои фирми могат да наемат до 2-3 ученици, но за разкриване на дуална паралелка са нужни поне 13. Местната власт в случая може да окаже съдействие", даде пример тя.
"Работодателите трябва отсега да заявяват, че искат дуални ученици, които ще дойдат при тях след 3 г. Много бизнеси нямат такъв хоризонт", коментира Зорница Славова, според която и специалностите са твърде раздробени и има нужда да бъдат по-широкопрофилни. Според нея трябва да се работи още за подмладяване на преподавателите и продължаване на кариерното ориентиране за младежите и след осми клас.
"Действително имаше свърхфрагментация по специалности, затова от 2026/27 приемът ще е само по широкопрофилни професии", коментира Ваня Тивидошева от МОН. Тя признава, че ведомството е подложено на изпитание заради уклона към артистичните професии. "Аз съм привърженик на испанския модел - от 180 професии например държавата да финансира обучението по 80, които са й най-важни", коментира още тя. Относно залагането на процент дуални ученици в професионалните гимназии Тивидошева заяви, че може да обмисли, но това би означавало силово и административно заставяне на училищата. "Основният проблем е, че приемът става в 8. клас, което е твърде рано е. В 10 клас учениците са много по-осъзнати, а така и работодателят няма да ги чака 3 г.", посочи тя.
"Нека да слушаме бизнеса. Имаме нужда от разтърсване на професионалното и дуалното обучение, за което ще съдействаме. Толкова средства идват по линия на ЕС, а накрая бизнесът трябва да подготвя кадрите си. Защо да финансираме 5 г. обучението на маникюристки? Признавам избора на всеки, но нека всеки сам да плаща за мечтите си, а държавата - само за нужните й професии", апелира и Теодора Дачева, зам.-председател на Сдружението на общините. По думите й би било добре и да се даде възможност общините, които желаят, да вземат и развиват под крилото си определени професионални гимназии, какъвто е примерът единствено на Бургас. "Дори общината да смени профила й, какво лошо, ако този профил съответства на търсенето на бизнеса", пита тя.
