Когато търсим услуга или помощ от държавен чиновник, нормално е да очакваме, че човекът срещу нас е наясно с работата си. Защото е образован, подбран е с конкурс заради своите качества и познава закона. Поне на теория нещата стоят така.

Затова е изключително странно, че нямаме такива претенции спрямо хората, които организират и провеждат изборите. Отиваме в избирателните секции и безрезервно се оставяме в ръцете на онези, които работят там - без да се запитаме кой ги е избрал, на какъв принцип, обучени ли са и дали въобще имат някаква идея какво вършат.

А твърде често се оказва, че нямат. Според Асоциация „Прозрачност без граници“ близо 70% от нарушенията на последните парламентарни избори през 2017 г. са били организационни. Разказват се фамозни истории за секционни комисии, връщани десетки пъти от районната избирателна комисия, тъй като не успяват до попълнят правилно изборните резултати. А публикуването на протоколи с грешки, поправки и задрасквания се превърна в рутинна задача (и забавление) за журналистите след всеки проведен вот.

Не се отървахме от проблеми и на отминалите европейски избори. Близо 40% от преференциите, подадени чрез машини, не са отчетени правилно, твърдят от Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Проблемът е налице в 1139 секции, а отговорност може да се търси на всички нива - като започнем от секционните комисии, предоставящи първичните изборни резултати, минем през районните комисии, които ги проверяват, и стигнем до Централната избирателна комисия (ЦИК), която отговаря за всичко и всички.

Положението може да стане направо страшно на предстоящите местни избори,

когато устройствата за гласуване ще бъдат 6000 - двойно повече, отколкото на евровота, а изборният процес ще бъде далеч по-тежък и сложен.

Защо се случва така? Колкото и да сочим с пръст ЦИК, коренът на проблема е другаде - в партиите, които създават онова, което по липса на по-добра дума наричаме изборна администрация. Всъщност по-удачно е да се говори за множество от случайни хора, предимно партийни активисти и симпатизанти, временно събрани на едно място с обещание за минимална надница, за да поработят за своята политическа котерия в изборния период. Законът дава пълна власт на политиците да определят състава на избирателните комисии на всички нива. ЦИК се избира след политическа сделка в парламента. Останалите комисии се определят след консултации между партиите около месец преди изборния ден. Затова неслучайно, когато се търси отговорност за безобразията в секциите, изборните комисари винаги се измъкват с думите: не ние казваме кой да влезе в комисиите. И имат основание - водещите партии и коалиции определят участниците в тази игра и са направили нещата така, че впоследствие не може да им се потърси сметка за нередностите и скандалите.

По тази причина политиците си позволяват какво ли не, особено на местно ниво, без да се страхуват от последствия. Така понякога се случват неща, които направо карат човек да се чуди

дали някой в тази страна взима изборите насериозно

На президентския вот през 2016 г. се беше разчула историята на ромката Джемиле - член на секционна комисия в Хасково, която се беше оказала неграмотна. Мотивът й да се захване с изборна работа бяха 50 лв. дневно възнаграждение. В нейната комисия бяха разбрали, че не знае да пише, буквално в навечерието на изборния ден. Накрая се бяха забавили с предаването на своя протокол, тъй като жената едва успяла да се подпише. На предсрочния вот през 2017 г. пък разкриха неграмотен председател на цяла секционна комисия. Тази история беше дори по-жалка - в сигнала срещу въпросния председател пишеше, че той няма възможност да „уформи” протокола. В такива случаи законът е абсолютно безпомощен, тъй като за членовете на секционни комисии единственото изискване е да „владеят български език”. Дори няма кой да ги провери дали покриват това условие. Затова, когато попаднат на някоя Джемиле, от районните комисии вдигат рамене - ако партията, излъчила своя представител, не го отзове, няма какво да направят. Подобни случаи са драстични и вероятно редки, но показват какви щети може да нанесе върху изборния процес всевластието на политическите сили при определянето на избирателните комисии.

Да не говорим, че хората, които попадат в комисиите, често сами не се съобразяват с какво са се захванали и нямат колебания да зарежат работата, ако решат, че не им допада. Това пролича при

масовите смени на членове на секционни комисии дни преди евроизборите

в някои райони на страната. Явлението не е ново, но този път шокиращи бяха обясненията, които отговорните фактори даваха за подмените. „Това време на абитуриентски балове съвпада с изборите, което означава, че, първо, много хора пътуват да си видят роднините, затова отказват да са членове на комисии, защото, когато разбират, че няма как да не отидат в събота да получат материалите, казват: аз се отказвам, защото трябва да пътувам примерно в София, в Плевен, в Габрово“, коментираха от Благоевградско, където имаше над 1000 промени в съставите на секционните комисии. Хубава работа! Тръгнал си да провеждаш избори, но малко преди деня Х се присещаш, че ще ходиш на бал в столицата, и изоставяш всичко на произвола на съдбата. А че онези, които идват да заместят дезертьорите, вероятно не знаят нищо за вота, кой се вълнува!

Ползата от подготвените членове на комисии също остава съмнителна. През последните няколко години се разбра, че мнозина въобще не се появяват на обученията, които ЦИК организира. Няма кой да ги принуди, няма кой да отчете дали поне са прочели методическите указания за организацията и провеждането на изборите. Всъщност не е ясно и доколко ефективно изборните комисари провеждат самите обучения.

Всичко това от само себе си подсказва отговора на проблема - необходима е постоянна изборна администрация. Новият председател на ЦИК Стефка Стоева показа, че е благосклонна към такова решение, макар и засега да говори само за районните избирателни комисии. Трябва обаче да се търси начин подобен подход да обхване и секционните комисии - те организират и контролират гласуването в избирателните секции, което им придава ключово значение за нормалното и честно протичане на изборния процес. Необходими са подготвени хора, които възприемат ангажиментите си към изборите сериозно и отговорно и са готови да ги изпълнят по възможно най-добрия начин, когато дойде времето.

Подобна реформа обаче ще изисква много по-широка роля на ЦИК, включително върху подбора на комисиите. Което означава, че партиите трябва да сдадат властта, която имат при сформирането им, или, най-малкото, да я споделят с изборните комисари. А това е компромис, който политиците не изглежда да са готови да направят.