Много сценарии и само един-два от тях са благоприятни за бъдещето на българския футбол. Седем кандидати и нито един няма широка подкрепа за поста. Горе-долу това е картината преди дългоочаквания изборен конгрес на БФС в петък.

На форума трябва да се свършат две важни неща - да се приеме оставката на Борислав Михайлов и да се избере нов шеф, както и и да се поеме курс към по-добро бъдеще за футбола ни. Нито едно от двете обаче няма да е сигурно, поне в началото, предвид възможните пътища след конгреса. Оставката на Михайлов най-вероятно ще бъде приета, но това не значи, че сегашното ръководство на БФС (зад което прозира именно президентът в оставка) няма да продължи да управлява още поне година, ако се стигне до обжалване.

МНОГО КАНДИДАТИ, МАЛКО РЕАЛНИ КОНЦЕПЦИИ
 

Трима от седмината претенденти за нов президент на БФС са свързвани категорично със сегашното ръководство, а това буди съмнения дали ще бъде извършена ревизия на управлението на Михайлов - нещо, за което настоява опозицията, а и огромна част от футболните привърженици. Нито сегашният и.д. президент Михаил Касабов, нито техническият директор Георги Иванов-Гонзо, нито футболният агент Петьо Костадинов, който в последните години осъществи общи проекти с БФС, дадоха индикации, че ще ревизират 18-те години властване на Михайлов.

Напротив - Касабов подчерта, че е в близки семейни отношения с подалия оставка президент, Иванов също не каза лоша дума за човека, който го направи директор в БФС, а Костадинов заяви: "Защо не видим и позитивните неща, които е направил той (б.р. - Михайлов), а не само грешките?! Имаме шест участия и едно домакинство на юношеските отбори на големи първенства при неговото управление. Има и добри позиции в УЕФА."

Само двама са крайно остри срещу Михайлов - Димитър Бербатов и Георги Градев, от които само вторият говори за завеждане на дела. Всъщност, Бербатов и екипът му от две години се опитват да убедят съда в правотата си срещу действията на сегашното ръководство на БФС, но до момента не са постигнали окончателен успех. А тези дела ще се окажат препъникамък за следващото ръководство, ако то не включва Бербатов (той може да ги прекрати, ако спечели на 15 март).

Другият основен пункт, по който се преценяват кандидатите, са техните визии за бъдещето на футбола ни.

Цялостни концепции, включващи структурни промени, план за развитието на детско-юношеския футбол, работа с УЕФА и ФИФА, спонсори и т.н., имат Бербатов (който стъпва на стратегията си от неуспешната за него кампания през октомври 2021 г.), Градев и Костадинов. Първите двама са набелязали неотложна първа стъпка - прехвърляне на администрирането на първенството към Професионалната футболна лига и делегиране на повече права на тази маргинална към момента организация.

Градев освен това предлага и интересно разпределение в Изпълкома - в него да влизат двама представители на аматьорския футбол, по един на професионалния футбол, на треньорите, футболистите, съдиите, на футзал, на женски футбол, както и четирима регионални представители. Най-любопитното предложение е в Изпълкома да има и двама представители на футболните фенове.

Прави впечатление и сериозният екип на Градев - в него влизат двама бивши зам.-изпълнителни директори на БФС - Павел Колев и Тервел Златев.

Що се отнася до Костадинов, той стъпва на концепция за реорганизация на футбола ни, предложена през март 2022 г., от която някои идеи вече бяха приети от БФС. Футболният агент държи много и на изследванията за сриването на интереса на децата към спортуването преди да бъдат приемани решения, свързани с детско-юношеския футбол. Той заговори и за пълен регистър на всички учители по физическо възпитание, за да могат те да сигнализират за талантливи ученици.

Своя стратегия има и другият футболен агент в предизборната надпревара - Георги Захариев. Тя стъпва на това, което той предложи на изборите през 2021 г. Тогава и сега обаче Захариев сам призна, че няма амбиции за президент, а предлага идеите си за доброто на футбола и иска да провокира конструктивен дебат между кандидатите.

При останалите мераклии за шеф на БФС има повече предизборни обещания и добри намерения. При обиколката си из страната Георги Иванов непрестанно подчертаваше, че целта му е да продължи програмата за развитие на детско-юношеския футбол, която представи и в началото на годината в книгата "Пътят на таланта" (с автор главния методист на юношеските национални отбори Лъчезар Димов). "Целя дигитализация, футбол за най-малките, детско-юношески и женски футбол, треньорско обучение и изграждане на инфраструктура. Най-много сме наблегнали на детско-юношеския футбол. Ще покажа, че съм различен от Борислав Михайлов, като променя целия Изпълком", каза пожелателно той пред БНТ.

Михаил Касабов пък обясни: "Венцеслав Стефанов (б.р. - президентът на "Славия") ме убеди, че мога още малко да помогна на българския футбол, въпреки че моите години вече понатежаха. Мисля, че има някои неща, които могат да бъдат променени и аз ще ги направя, ако ме изберат. Основното е постепенното преминаване на професионалния футбол към Професионалната лига, защото така е във всички държави. Аз още в началото на кампанията обявих, че в Изпълкома няма да поканя собственици и президенти на клубовете, тяхното място е в Лигата." Но Касабов в нито един момент не изложи пълна 4-годишна стратегия, но това явно не притеснява нито него, нито клубовете, които го подкрепят.

За отбелязване е една обща тенденция - и седемте кандидати са единодушни, че приоритет за следващия мандат е близко сътрудничество с държавата и общините, което да доведе до така желаното финансиране за построяване на нов национален стадион и обновяване на съоръженията на клубните отбори. Стъпка към това обаче предприе само Бербатов, срещайки се с вече бившия премиер Николай Денков и вицепремиера (и вероятен бъдещ премиер) Мария Габриел.

ШАНСОВЕТЕ

Няколко дни преди конгреса се очертават четирима претенденти с по-сериозни шансове - Михаил Касабов, Георги Иванов, Димитър Бербатов и Георги Градев. Минус при Петьо Костадинов, въпреки добрата му програма, е сравнително късното включване в надпреварата. Манол Иванов има добър административен опит, но слаба популярност. Самият той вече сподели желанието си да подкрепи обединяваща фигура за президент. А Георги Захариев и този път не скри, че участва най-вече заради дебатите, без да има амбиции за президентския пост.

И един показателен факт - Георги Иванов явно ще разчита на подкрепата на малките клубове, след като при срещата му с представителите на столичните отбори, не дойде никой от "Левски", "ЦСКА-София", "ЦСКА 1948", "Славия", "Локомотив 1929" (Сф) и "Септември" (Сф)...

МАЛКО КАЛ ПО ВРЕМЕ НА КАМПАНИЯТА

Георги Иванов пое най-много негативи от конкурентите си по време на кампанията. Той бе обвинен в липса на образователен ценз (от Георги Градев), на административен опит (от собственика на "Локомотив" (Пд) Христо Крушарски, който също имаше намерение да се кандидатира), от няколко страни бе посочен и като фаворит на Борислав Михайлов. Букмейкърите също го смятат за фаворит в своите коефициенти. А пък от екипа на Бербатов дори намекнаха, че по време на обиколките на Иванов из страната представители на клубове са викани под строй на срещите, като изразиха подозрения, че е имало и принуда за гласуване на 15 март.

Самият Иванов предпочете да не отвръща на нападките: "Ако имаш висше образование, трябва да имаш и средно. Няма да коментирам хора, които са предприели тази негативна кампания срещу мен. С Бербатов сме играли в националния отбор, сега сме опноненти, но това не значи, че аз нямам уважение към Бербатов".

Интересна прогноза пък направи Манол Иванов: "Сигурен съм, че при кандидатурите на Георги Иванов и на Михаил Касабов ще има насочване на гласове от една посока в друга."

А Бербатов не се понрави на опонентите си с отказа да застане зад друга кандидатура и да си направи отвод, ако се стигне до търсене на компромисен вариант. Въпросното обединение бе подкрепено от Градев, Манол Иванов и Захариев, като почти единодушно бе посочен Стилиян Петров като идеалния нов ръководител на българския футбол (примерно като оперативен директор, тъй като той не е сред кандидатит-президентите). Но Петров побърза да си направи отвод и заяви, че би се съгласил единствено да помага на Бербатов, но не и за по активна роля.

ОПТИМИСТИЧНИ И НЕПРИЯТНИ ВАРИАНТИ

При идеално стечение на обстоятелствата конгресът в петък ще протече нормално и при пълна демократичност ще бъде избран нов президент, който още в понеделник да заеме поста. Но още отсега от опозицията (най-вече Градев и Бербатов) се усъмниха в липса на прозрачност, тъй като няма да бъдат допуснати журналисти в залата. Говори се и за финансови стимули за делегатите, за да подкрепят някой от двамата досегашни членове на ръководството на БФС.

Популярност в последните дни набира и възможността за широко управление, при което Михаил Касабов е президент, а повечето от останалите кандидати ще участват под някаква форма в управлението. Това действително би осигурило така чаканата консолидация, която да измъкне българския футбол от окаяното положение в момента. Но друг е въпросът дали би се получило.

Мрачните прогнози обаче сочат, че още от 18 март, т.е. първият работен ден след конгреса, ще започнат жалби срещу провеждането му. А това означава още поне година-две неяснота, докато делата минат през всички инстанции. Сиреч - година-две, при което новоизбраното ръководство няма да може да встъпи в длъжност, а функциите ще продължи да изпълнява досегашната управа. Като тук опозиционерите виждат отново сянката на Борислав Михайлов, който се води в оставка, но продължава почти ежедневно да е в централата на БФС.

ПРОТЕСТ ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

Свой дял в шумотевицата около конгреса ще дадат и феновете. Те също съзират опити на Михайлов да се задържи на власт - чрез обжалване или чрез свой доверен човек. Затова и организират протест пред хотел "Маринела", където ще заседават делегатите.

Действително, футболните привърженици нямат никакво място на подобен форум, дори и отвън. Но доста от случилото се в последните години (включително и оттеглената първа оставка на Борислав Михайлов) генерираха огромно напрежение и желание за действителна промяна. А да не забравяме, че България е една от страните, където феновете диктуват в немалка степен събитията във футбола. Още е пресен примерът от протестите преди мача България - Унгария (2:2) на 16 ноември м.г., които влязоха в световните новини и в крайна сметка провокираха втората оставка на Михайлов, подадена на 27 ноември.