Медия без
политическа реклама

Путин получи отровен подарък от "Хамас"

Руският президент бе доволен, че събитията в Газа отклоняват вниманието от Украйна, но не очакваше, че го отклоняват към самата Русия

Един от вождовете на "Хамас" Абу Марзук се събра с Путин на снимка само като колаж, защото руският президент все пак се въздържа да го приеме.
SAMAA TV
Един от вождовете на "Хамас" Абу Марзук се събра с Путин на снимка само като колаж, защото руският президент все пак се въздържа да го приеме.

"Хамас" направи подарък на Путин

Радио "Дойче веле"

-------------

Германското радио, както и голям брой медии по света, видя връзка между рождения ден на руския президент Владимир Путин и атаката срещу Израел на терористичната групировка "Хамас" на 7 октомври. Вероятно без да имат точно такива намерения, палестинските нападатели от Газа поднесоха подарък на Путин, защото само той изглеждаше печелещ без вредни последици от злодеянието им.

Докато палестинците трябваше да понесат наказание за своето безумие да предизвикат гнева на превъзхождащия ги с военна сила съсед, Путин се наслаждаваше на паузата в международния натиск, която получи чрез отклоняването на вниманието на света от неговата война в Украйна. Той можеше радостно да очаква поскъпване на петрола, което да развърже ръцете му за по-големи военни разходи, както и да злорадства, че "колективният Запад" не само ще се сблъска с нови финансови проблеми, но и ще бъде принуден да намали помощта си за Украйна, за да задели средства и за Израел. 

Задоволството в Москва бе толкова неприкрито, че на 26 октомври руското външно министерство прие делегация на "Хамас". Въпреки че министерството определи благозвучно терористичната организация като "ислямско съпротивително движение", а водача на делегацията Абу Марзук - като "член на политбюро на движението", изрично бе подчертано, че Путин няма среща с гостите от Газа. Изглежда, че руските ръководители все пак си спомниха пословицата "Кажи ми кои са ти приятели, за да ти кажа какъв си", и предпочетоха да не афишират влечението си към международния тероризъм.

Илюзията, че тероризмът е зло за другите, а за Русия е полезен,

се изпари само три дни по-късно, когато на Путин му се стовари от изневиделица бунтът на мюсюлманите в Махачкала (Дагестан), които се надигнаха срещу евреите в своята страна, вдъхновени от "Хамас". Руският президент изглеждаше толкова объркан, че на другия ден сричаше написания текст на извънредното си обръщение. Той не намери друго обяснение, освен че лоши сили отвън бунят хармонично съжителстващите народи в Русия. Без никаква логика определи Украйна като подбудителка на размириците отвъд Кавказ.

Странно е държавен глава да показва такава неспособност да събере две и две, когато става дума за очевидни факти. Изявлението на Путин бе толкова слабо, че Белият дом му отговори иронично на 31 октомври: "Класически руски подход, когато нещо се обърка в страната ви, обвинявате някой друг". Това бе възможно най-дипломатичната парафраза на популярния израз

"Кой ми направи тази беля в гащите?"

Путин тепърва ще осъзнава колко отровен е подаръкът, поднесен му от "Хамас". Той не може да е забравил двете войни с ислямския тероризъм в Чечения и би трябвало да е нащрек, когато в ислямските и други общности се отприщва етническа омраза. С нищо не му помагат обясненията на неговия прессекретар Дмитрий Песков, че това са "опити на Запада да се възползва от събитията в Близкия изток за разкол на руското общество". Факт е, че сам покани злото в къщата си.

Както Западът не носи вина за краха на Съветския съюз, който сам реши да се разпусне през 1991 г., така и не би имал сили да предизвика разпад на руската империя, ако тя самата не стане жертва на имплозия по собствени причини. Колко сериозна е вътрешната заплаха пролича от обръщението на руския патриарх Кирил, който в критични моменти се изказва по политически въпроси като член на бившето Политбюро на ЦК на КПСС. "Не се съмнявам, че в провокирането на този инцидент са участвали сили, които не се гнусят от нищо, за да предизвикат настроения в нашата страна", заяви той с не съвсем каноничен език.

Русия е многонационална държава, където съжителстват близо 200 народности и етноси. Главната спояваща сила между тях е страхът от централната власт. Всяко нейно отслабване може да се възприеме като

сигнал за отприщване на междуетническа вражда

Така е от столетия, така беше и в залеза на Съветския съюз, когато още преди официалното му разпадане възникна конфликтът в Нагорни Карабах. Същото положение се наблюдаваше и при управлението на Борис Елцин, от чиято  слабост се възползваха бунтовните чеченци. Напрежението в Дагестан тревожи Путин, защото му показва, че в руската периферия властта му отслабва. То може да е предвестник на други размирици, които като плочки на домино взаимно се бутат. Чеченският лидер Рамзан Кадиров, който е предан до гроб на Путин, веднага се угрижи за собственото си оцеляване, като предупреди чеченците да не правят размирици, защото ще стреля на месо. Той си дава сметка, че неговата глава първа ще падне, ако ислямските екстремисти у дома му се размърдат отново. Путин има отчаяна нужда да търси външен враг и да му прехвърля вина, за да скрие вътрешните причини за своята нестабилност. Но това му помага точно толкова, колкото ако си бае за кураж.

Една от причините Русия да се включи през 2015 г. в международната битка срещу "Ислямска държава" бе не толкова амбицията да се настани в Близкия изток, където винаги ще бъде чужда сила, колкото да предотврати разрастването на ислямисткото влияние към руската територия. Откакто обаче главният ѝ страх е от катастрофа в Украйна, Путин показва склонност да се съюзява и с дявола, защото въпросът вече се свежда до личното му оцеляване. Затова се зарадва така непредпазливо на подаръка от "Хамас", от който тепърва ще му прилошава.

Ключови думи:

Путин, Хамас

Още по темата